Само във Фрог: Кои са посланиците на доброто и трябва ли да даряваме добро само по Коледа?
Между нас и други невидими хора! Те всеки ден се сблъскват с тежките ориси на обезверените души, с цел да ги дарят с топлота и любов, с цел да им подадат ръка и да възпламенят пламъчето им за живот. Правят го не с цел да получат самопризнание или материална полза, а тъй като имат вяра, че с общи старания можем да създадем светът, в който живеем по-добро място. Тези хора, с които всеки ден се разминаваме, само че не виждаме, се назовават “посланици на положителното ”.
Днес ще Ви срещнем тъкмо с подобен човек- Радостин Георгиев, създател на благотворителната организация
Ето по какъв начин протече диалога ни с него:
Г-н Георгиев, по какъв начин породи концепцията за Подай ръка Заедно за по - положително бъдеще?
Много инцидентно, не сме имали в главата си желанието, че ще се случи нещо толкоз огромно. Първоначалната ни концепция беше да раздаваме хранителни артикули на възрастни хора и такива, които са изгубили работата си при Коронавирус пандемията, когато страната беше затворена.
Това беше главната концепция, да оказваме помощ на хората с хранителни артикули, съществени варива, подготвена храна за част от хората, които не могат да си готвят. По това време работех в заведение, в което се съгласиха всеки ден да сервираме безвъзмезден обяд на нуждаещите се. Цялото това нещо стартира да се развива.
Посещавайки хората по домовете им виждахме, че тези хора се нуждаят от доста други неща с изключение на от храната, която им носиш. Случвало се да им носим хранителни артикули, пък те да не могат да си сготвят храната, която им доставяш. Усетихме, че това което вършим не е задоволително и започнахме да разпростирам идеята.
Много ли хора се нуждаят от помощ в днешно време, от това някой да им подаде ръка?
Да, несъмнено са доста. Аз си мислех, че когато пандемията стартира да отшумява нещата леко ще се подобрят, че хората чисто финансово ще стартират да се усещат по-добре и животът им ще се стабилизира, само че това не се случи. Напротив, предишния месец получихме толкоз доста сигнали за помощ, колкото не сме получавали до момента.
Каква е повода, възходяща инфлация, непрестанното повишаване на цените на питателните артикули?
При нас особено повода може би е обвързвана и с това, че придобихме по-голяма известност напоследък. През последната година и половина посетихме повече от 50 обитаеми места в цялата страна и успяхме да помогнем на повече от 3 000 фамилии. По този метод доста хора научиха за нас, в това число и такива, които нямат интернет. От друга страна и ние разбрахме, че има още толкоз доста хора, които се нуждаят от помощ, даже и в огромните градове, освен в дребните обитаеми места.
Успявате ли да откликнете на всички тези молби за помощ, които доближават до вас?
Стараем се оптимално на всеки да обърнем внимание, да се отзовем на всеки, само че просто не е допустимо да откликнем на всички. Не става въпрос дали ти стигат средствата или не, тук става въпрос и за организация, време, труд, който би трябвало вложиш. Ние сме получавали по 80 молби за един ден и не сме могли да се отзовем на всички. Приоритет са ни възрастните хора, майки с деца, самотни родители. Разделяме ги на групи, тъй като другояче няма по какъв начин, разделяме ги на извънредно нуждаещи се.
Кои са извънредно нуждаещите се, най-тежките случаи, с които сте се сблъсквали?
Имали сме случаи със кьорав татко, който гледа децата си самичък, хора които са на открито и се нуждаят от помощ. Имаше една баба, която беше изхвърлена на улицата в един часа през нощта. Хазяинът й я изхвърлил, тя живее сама, на нея се наложи да й търсим ново жилище.
Друга баба пък, беше зарязана от децата си, те не са се грижили за нея от цели 20 години. Наскоро имахме случай с една сляпа баба, която беше и неподвижна. Ние успяхме да им върнем зрението и към този момент води втори живот.
Имахме и едно детенце, което беше бито, хапано,скубано, единствено тъй като дамата, която му е майка си е хванала нов мъж и той е ревнувал от детето, тъй като е с непознат татко.Този мъж си изкарваше целия яд на това дете.
Ние успяхме да настаним майката и детенцето в предпазено жилище, сменихме им местоживеенето, намерихме им нова квартира, нова работа, с цел да може да избягат от този смут, в който се намираха.
Всички тези старания, които полагате, цялата тази сила и време, които влагате с цел да помагате на хората и да им дарявате положително заслужава ли си?
Разбира се, че си заслужава, удовлетворението е голямо. За мен това си е персонална идея! Аз съм човек, който е изгубил родителите си като доста дребен и ми се е налагало всичко да си реализирам самичък и с доста старания.
Знам доста добре какво е да няма кой да ти подаде ръка и за мен в действителност това си е персонална идея.
Виждам хората, срещнал съм се с толкоз доста лица и в действителност си заслужава. За Коледа успяхме да нахраним над 90 индивида, осигурихме им трапезата, платихме им сметките за ток. Това обсъждах и с мой другар, че възприятието да знаеш, че си оказал помощ на толкоз доста фамилии да има какво да сложат на масата си, да са на ярко и топло за празника е необикновено.
В днешно време повече от всеки път имаме потребност да бъдем заразявани с такива образци за положително. Заразяват ли се хората от образците, които им давате чрез Подай ръка Заедно за по - положително предстоящ или както постоянно се сещаме да вършим положително единствено около Коледа?
Все повече хора се включват в сходни дела. Ние имаме процедура всяко нещо, което се праща да се снима и да се разгласява, с цел да са транспарантни нещата. Дори и всяко чорапче се снима и лицата, които подаряват им изпращаме фотоси на хората, които са получили даренията.
Нашият портал е доста транспарантен и доверието, което организацията основава е голямо, с помощта на което в нашите дела непрестанно се включват от ден на ден хора. Ние работим и върху нови стратегии, които да стигат до повече хора, разширяваме и спектъра на това на кой и по какъв начин да оказваме помощ.
Да, желанието на хората да оказват помощ около коледните празници се ускорява и това е обикновено, тъй като хората чисто прочувствено стават по-загрижени за света, стоплят се и личните им сърца. Това е фамилен празник, прочувствен и хората са по-склонни да стоплят сърцата и на други хора, даже и такива, каквито не познават.
Станахме ли по-задружни след пандемията или по-скоро се отчуждихме?
Аз за жалост виждам една много тъжна наклонност. Хората се затварят повече в това отношение да имат очи за света. Прекалено многото проблеми, непрекъснатите рецесии, в които изпада целия свят, не приказваме единствено за нашата страна. Било то икономическа рецесия, Коронавирус пандемии, войни.
Тези фактори повлияха отрицателно на хората, те се отчаяха, започнаха да са по-предпазливи даже и в отношение на това какво следва на другия ден, какво се крие зад ъгъла. Тази неизясненост малко свива хората в една черупка.
Но пък я има и другата страна, светът е много необятно строен, има хора, които съумяват да оказват помощ даже и на животни и на хора, които имат потребност. Ние се стараем да вършим точно това, да свързваме тези две неща, хората които имат потребност с тези, които са подготвени да отворят врата си, изключително в същото време на годината.
Имате ли вяра, че някой ден светът ще стане по-добро и по-хубаво място за живеене?
Да, аз съм заплашителен оптимист, дори прекален от време на време. Някои хора дори споделят, че виждам сляпо с очите си за тези неща. Вярвам, че с времето нещата ще се трансформират, хората ще стартират да израстват духовно и ще живеем по-добре всички.
Как всеки от нас може да се включи към вашата идея?
Абсолютно налични сме, нашата организация подарява безусловно всичко, от което има потребност едно семейство. Строго самостоятелно работим с безусловно всяко едно семейство, хранителни артикули, играчки, облекла, обувки, техника, мебели.
Всяко нещо, което ние търсим публикуваме и в нашата страница във Фейсбук, в уеб страницата ни може да се получи информация, тъй че по всевъзможен метод може да се свържат с нас. Даренията не са единствено финансови, имаме потребност и от доброволчески труд, хора които да ни спомагат чисто организационно, с превоз.
Всеки един човек, който има предпочитание може да помогне по някакъв метод.
Какво пожелавате на хората за празниците?
Най-вече здраве искам на всички, тъй като това е най-важното. Нека бъдат обичани, да обичат и да не не помнят, че животът е къс и би трябвало да се живее оптимално!
Интервю на Констанца Илиева
Днес ще Ви срещнем тъкмо с подобен човек- Радостин Георгиев, създател на благотворителната организация
Ето по какъв начин протече диалога ни с него:
Г-н Георгиев, по какъв начин породи концепцията за Подай ръка Заедно за по - положително бъдеще?
Много инцидентно, не сме имали в главата си желанието, че ще се случи нещо толкоз огромно. Първоначалната ни концепция беше да раздаваме хранителни артикули на възрастни хора и такива, които са изгубили работата си при Коронавирус пандемията, когато страната беше затворена.
Това беше главната концепция, да оказваме помощ на хората с хранителни артикули, съществени варива, подготвена храна за част от хората, които не могат да си готвят. По това време работех в заведение, в което се съгласиха всеки ден да сервираме безвъзмезден обяд на нуждаещите се. Цялото това нещо стартира да се развива.
Посещавайки хората по домовете им виждахме, че тези хора се нуждаят от доста други неща с изключение на от храната, която им носиш. Случвало се да им носим хранителни артикули, пък те да не могат да си сготвят храната, която им доставяш. Усетихме, че това което вършим не е задоволително и започнахме да разпростирам идеята.
Много ли хора се нуждаят от помощ в днешно време, от това някой да им подаде ръка?
Да, несъмнено са доста. Аз си мислех, че когато пандемията стартира да отшумява нещата леко ще се подобрят, че хората чисто финансово ще стартират да се усещат по-добре и животът им ще се стабилизира, само че това не се случи. Напротив, предишния месец получихме толкоз доста сигнали за помощ, колкото не сме получавали до момента.
Каква е повода, възходяща инфлация, непрестанното повишаване на цените на питателните артикули?
При нас особено повода може би е обвързвана и с това, че придобихме по-голяма известност напоследък. През последната година и половина посетихме повече от 50 обитаеми места в цялата страна и успяхме да помогнем на повече от 3 000 фамилии. По този метод доста хора научиха за нас, в това число и такива, които нямат интернет. От друга страна и ние разбрахме, че има още толкоз доста хора, които се нуждаят от помощ, даже и в огромните градове, освен в дребните обитаеми места.
Успявате ли да откликнете на всички тези молби за помощ, които доближават до вас?
Стараем се оптимално на всеки да обърнем внимание, да се отзовем на всеки, само че просто не е допустимо да откликнем на всички. Не става въпрос дали ти стигат средствата или не, тук става въпрос и за организация, време, труд, който би трябвало вложиш. Ние сме получавали по 80 молби за един ден и не сме могли да се отзовем на всички. Приоритет са ни възрастните хора, майки с деца, самотни родители. Разделяме ги на групи, тъй като другояче няма по какъв начин, разделяме ги на извънредно нуждаещи се.
Кои са извънредно нуждаещите се, най-тежките случаи, с които сте се сблъсквали?
Имали сме случаи със кьорав татко, който гледа децата си самичък, хора които са на открито и се нуждаят от помощ. Имаше една баба, която беше изхвърлена на улицата в един часа през нощта. Хазяинът й я изхвърлил, тя живее сама, на нея се наложи да й търсим ново жилище.
Друга баба пък, беше зарязана от децата си, те не са се грижили за нея от цели 20 години. Наскоро имахме случай с една сляпа баба, която беше и неподвижна. Ние успяхме да им върнем зрението и към този момент води втори живот.
Имахме и едно детенце, което беше бито, хапано,скубано, единствено тъй като дамата, която му е майка си е хванала нов мъж и той е ревнувал от детето, тъй като е с непознат татко.Този мъж си изкарваше целия яд на това дете.
Ние успяхме да настаним майката и детенцето в предпазено жилище, сменихме им местоживеенето, намерихме им нова квартира, нова работа, с цел да може да избягат от този смут, в който се намираха.
Всички тези старания, които полагате, цялата тази сила и време, които влагате с цел да помагате на хората и да им дарявате положително заслужава ли си?
Разбира се, че си заслужава, удовлетворението е голямо. За мен това си е персонална идея! Аз съм човек, който е изгубил родителите си като доста дребен и ми се е налагало всичко да си реализирам самичък и с доста старания.
Знам доста добре какво е да няма кой да ти подаде ръка и за мен в действителност това си е персонална идея.
Виждам хората, срещнал съм се с толкоз доста лица и в действителност си заслужава. За Коледа успяхме да нахраним над 90 индивида, осигурихме им трапезата, платихме им сметките за ток. Това обсъждах и с мой другар, че възприятието да знаеш, че си оказал помощ на толкоз доста фамилии да има какво да сложат на масата си, да са на ярко и топло за празника е необикновено.
В днешно време повече от всеки път имаме потребност да бъдем заразявани с такива образци за положително. Заразяват ли се хората от образците, които им давате чрез Подай ръка Заедно за по - положително предстоящ или както постоянно се сещаме да вършим положително единствено около Коледа?
Все повече хора се включват в сходни дела. Ние имаме процедура всяко нещо, което се праща да се снима и да се разгласява, с цел да са транспарантни нещата. Дори и всяко чорапче се снима и лицата, които подаряват им изпращаме фотоси на хората, които са получили даренията.
Нашият портал е доста транспарантен и доверието, което организацията основава е голямо, с помощта на което в нашите дела непрестанно се включват от ден на ден хора. Ние работим и върху нови стратегии, които да стигат до повече хора, разширяваме и спектъра на това на кой и по какъв начин да оказваме помощ.
Да, желанието на хората да оказват помощ около коледните празници се ускорява и това е обикновено, тъй като хората чисто прочувствено стават по-загрижени за света, стоплят се и личните им сърца. Това е фамилен празник, прочувствен и хората са по-склонни да стоплят сърцата и на други хора, даже и такива, каквито не познават.
Станахме ли по-задружни след пандемията или по-скоро се отчуждихме?
Аз за жалост виждам една много тъжна наклонност. Хората се затварят повече в това отношение да имат очи за света. Прекалено многото проблеми, непрекъснатите рецесии, в които изпада целия свят, не приказваме единствено за нашата страна. Било то икономическа рецесия, Коронавирус пандемии, войни.
Тези фактори повлияха отрицателно на хората, те се отчаяха, започнаха да са по-предпазливи даже и в отношение на това какво следва на другия ден, какво се крие зад ъгъла. Тази неизясненост малко свива хората в една черупка.
Но пък я има и другата страна, светът е много необятно строен, има хора, които съумяват да оказват помощ даже и на животни и на хора, които имат потребност. Ние се стараем да вършим точно това, да свързваме тези две неща, хората които имат потребност с тези, които са подготвени да отворят врата си, изключително в същото време на годината.
Имате ли вяра, че някой ден светът ще стане по-добро и по-хубаво място за живеене?
Да, аз съм заплашителен оптимист, дори прекален от време на време. Някои хора дори споделят, че виждам сляпо с очите си за тези неща. Вярвам, че с времето нещата ще се трансформират, хората ще стартират да израстват духовно и ще живеем по-добре всички.
Как всеки от нас може да се включи към вашата идея?
Абсолютно налични сме, нашата организация подарява безусловно всичко, от което има потребност едно семейство. Строго самостоятелно работим с безусловно всяко едно семейство, хранителни артикули, играчки, облекла, обувки, техника, мебели.
Всяко нещо, което ние търсим публикуваме и в нашата страница във Фейсбук, в уеб страницата ни може да се получи информация, тъй че по всевъзможен метод може да се свържат с нас. Даренията не са единствено финансови, имаме потребност и от доброволчески труд, хора които да ни спомагат чисто организационно, с превоз.
Всеки един човек, който има предпочитание може да помогне по някакъв метод.
Какво пожелавате на хората за празниците?
Най-вече здраве искам на всички, тъй като това е най-важното. Нека бъдат обичани, да обичат и да не не помнят, че животът е къс и би трябвало да се живее оптимално!
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ