Човешката дейност удвоява броя на дните с опасни горещини за половината световно население
Между май 2024 година и май 2025 година, над 4 милиарда души – почти половината от човечеството – са претърпели най-малко един месец с рискови горещини, които, по думите на учените, в никакъв случай не биха били толкоз интензивни без човешкия отпечатък върху климата.
Това е тревожният извод от нов взаимен отчет, направен от самостоятелните организации World Weather Attribution, Climate Central и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, предава Българска телеграфна агенция.
Документът, представен от Associated Press и други международни организации, обрисува с акуратност какъв брой сериозна е към този момент действителността, която до неотдавна се приемаше като далечно бъдеще. Екстремните температури освен слагат върхове, само че и излагат на риск живота на милиони хора – изключително тези от уязвимите групи: възрастни, заболели, небогати и поданици на зони без постоянна инфраструктура.
„ Горещините са тихи убийци “, споделя доктор Фридерике Ото от Импириъл колидж в Лондон. „ Хората не умират на улицата, те умират безшумно – в едва изолирани жилища, в лечебни заведения или по време на спирания на електрозахранването. “
В отчета се показва, че съвсем всяка страна в света е записала двоен брой дни с извънредно високи температури спрямо предполагаем свят без климатични промени. В някои региони, като Пуерто Рико, обстановката е изключително тревожна: вместо нормалните 48 дни с горещина, през миналата година те са били 161. Повече от три пъти над нормата.
„ Животът навън стана неосъществим “, споделя Шарлот Госет Наваро, шеф за Пуерто Рико в Hispanic Federation – Неправителствени организации, защитаваща ползите на латиноамериканските общности. Тя разказва по какъв начин през лятото е страдала от зашеметяване и физическа уязвимост, до момента в който електропреносната мрежа в района се е сривала под натиска на старите си кабели и високата консумация.
Невидимата опасност
За разлика от ураганите и наводненията, които оставят след себе си трагични картини, рисково горещите талази не се виждат незабавно. Много от жертвите им не влизат в формалната статистика. Смъртта от топлота постоянно се прикрива от диагнози като инфаркти, инсулти или бъбречна непълнота.
По данни на Световната здравна организация, единствено през 2022 година към 62 000 души са починали от свързани с горещините положения в Европа – континент, който до неотдавна се считаше за релативно безвреден от подобен вид климатични екстремуми.
Докладът показва образци от целия свят: температури над 48°C в Мароко през юли 2024 година, довели до най-малко 21 смъртни случая; върхове в Централна Азия през март и изтощителни горещини в Южен Судан през февруари – всички те биха били статистически „ невъзможни “ без човешката интервенция в климата.
„ Хората усещат, че става по-горещо, само че не постоянно схващат за какво “, споделя Руп Сингх, специалист от Климатичния център на Червения кръст. „ Нуждаем се от доста по-сериозни дейности – от ранно предизвестие до дълготрайно обмисляне на градската среда. “
Борбата с рисковата горещина
В някои страни към този момент се вкарват съответни тактики. В Марсилия, Франция, се основават „ зелени коридори “ и зони за изстудяване. В Делхи се работи по „ топлинни карти “ за идентифициране на най-застрашените квартали. Австралия влага в помрачаване на публични пространства и адаптиране на строителните правила.
Заключението на учените е ясно: в случай че не бъде понижено потреблението на изкопаеми горива, жегите ще стават още по-чести и по-смъртоносни. Дори най-хубавите адаптационни ограничения – от климатици до бетонни покриви с бяла багра – ще се окажат незадоволителни при внезапна ескалация на световните температури.
Докладът предлага незабавни стъпки като:
национални проекти за деяние при горещини;
системи за предупреждение;
стандарти за работа при високи температури;
основаване на охлаждащи центрове в градските райони;
стабилно градско обмисляне, основано на климатични данни.
Глобалната борба против горещините към този момент не е нереален спор, а въпрос на оцеляване за милиони. И както демонстрират последните данни – тя не е борба за бъдещето, а за сегашното.
