Между конфликтите в Украйна и в Чечения има няколко съвсем

Между споровете в Украйна и в Чечения има няколко напълно съответни прилики: идентични са методите, идентични са и настоящите лица. И тогава, и в този момент става дума за хора от редиците на руската войска, твърди съветски специалист.

Александър Черкасов от правозащитната организация „ Мемориал ” към този момент 25 години учи споровете на територията на някогашния Съветски съюз. Той е бил в Нагорни Карабах, в Приднестровието, в Чечения, в Грузия, а в този момент и в Източна Украйна. Черкасов твърди, че изключително доста паралели съществуват сред споровете в Чечения и в Донбас:

„ Киев копира това, което Москва вършеше в Чечения преди 15-20 години. Сепаратистките трендове може и да са зародили по друг метод, само че държанието на страните е едно и също. В Северен Кавказ публично нямаше война. Тогава се твърдеше, че там вилнеят въоръжени банди, които би трябвало да бъдат разоръжени в границите на антитерористична интервенция. Същото се случва и в Донбас. Защо ли? Много е просто. Държавата избира да работи в границите на полицейска интервенция, тъй като тогава има повече права и по-малко отговорности, в сравнение с по време на война. ”

" Доброволци " имаше и в Чечения

Черкасов напомня, че по време на война са годни избрани правила, ограничаващи страната - да вземем за пример при потреблението на артилерия. Днес Киев не желае да съблюдава тези правила - както и Русия не желаеше да ги съблюдава преди време в Чечения, споделя правозащитникът. Но през днешния ден в Източна Украйна и съветското държавно управление повтаря към този момент познати ходове. През 1990-те години Кремъл дълго време се опитваше да скрие обстоятелството, че съветски бойци се бият в Чечения. Григорий Явлински от опозиционната партия „ Яблоко ” си спомня:

„ На 26 ноември 1994 година незнайни лица без опознавателни знаци навлязоха в Грозни. Тогава ги назоваха „ доброволци ” или „ национално опълчение ”. Всъщност обаче това бяха дегизирани съветски офицери без документи. Бунтовниците ги заловиха и сложиха ултиматум: в случай че Русия признае, че това са съветски военнослужещи, пленниците ще бъдат освободени; в противоположен случай ще бъдат разстреляни като наемници. Руският министър на защитата, министърът на вътрешните работи и шефът на разузнаването се дистанцираха от десетките пленени бойци и обявиха, че те били доброволци с неуточнен генезис ”, споделя Явлински.

По това време Явлински е млад народен представител в Държавната дума. Той персонално отпътува за Грозни, с цел да договаря с бунтовниците. В последна сметка бойците са освободени.

„ Днес се случва нещо сходно. Отново умират бойци, за които никой не знае по какъв вълшебен метод са се озовали на украинска територия. И за които се твърди, че. Нещата се повтарят. ”

Чеченската столица Грозни през февруари 2000 година

Александър Черкасов показва и други съответни прилики. Той изяснява, че в Донбас се бият редица офицери, които са били на управителни позиции и по време на Чеченската война - да вземем за пример Игор Гиркин, прочут още като „ Стрелков ”. И в двете войни се употребяват сходни оръжия - или най-малко такива са информациите до момента. Русия твърди да вземем за пример, че украинската войска атакувала Донецк с балистични ракети вид „ Точка-У ”.

„ Известно е, че съветската войска използваше тъкмо тези ракети за набези против цивилни цели в Чечения. Например на 21 октомври 1999 година, когато с такива ракети беше взривен пазарният площад на Грозни. Тогава починаха повече от 100 души, а близо 300 бяха ранени. ”

Факти и измислици

Миналата есен съветската телевизия сподели фотоси на хипотетични всеобщи гробове в Източна Украйна. Твърдеше се, че там били заровени близо 400 цивилни жертви от Донбас. Руският външен министър Лавров говореше тогава за военно закононарушение. „ Истината обаче е, че фотосите са правени в Грозни напролет на 1995 година. Казано напълно ясно: фотоси от Чечения бяха употребявани като доказателство за измислено военнопрестъпление, осъществено сякаш от украинската войска през днешния ден ”, изяснява Черкасов.

Правозащитникът е уверен в едно: „ Между споровете в Чечения и в Украйна има ясна последователност. Еднакво е юридическото пояснение, идентични са настоящите лица, идентична е осведомителната политика, идентични са методите. И тогава, и в този момент участниците са хора, които идват от редиците на руската войска ”.