Работещата майка; Богинята-майка; Работещата богиня?
Между безбройните отговорности имаш ли ден, в който да празнуваш? А в днешния неделен ден, ще си позволиш ли да се позабавляваш? Като работеща фамилна жена съм забелязала, че този ден липсва в графика ми. Защо ли? Защото аз все отсрочвам този празник – тъй като през днешния ден съм заета с работните си отговорности, на следващия ден детето ми желае цялостното ми внимание, а за уикенда съм възнамерявала да изчистя тези шкафове с излишно наличие или пък най-накрая ще съм уединено със брачна половинка ми и ще отидем на кино.
Но тъжното е, че не помня да се развеселявам, да се заредя, да изчистя вътрешното си пространство. Да виждам, че шкафовете в мозъка и душата ми са разбъркани, в тях са кълбета от мисли, остарели усеща или непотребни думи, неизпълнени фантазии. Защото от време на време би ти се желало да си богиня, а не раб(отеща). В никакъв случай не настоявам, че би трябвало да зарежем всичко и да се отдадем на царска леност, само че в случай че единствено намерим 15 минути дневно, с цел да спрем и да се запитаме – ти твориш ли или раб(отиш), това по обвързване ли го правиш или с възторг и обич, не би ли било отлично?!
Защото да си богиня, значи да си обвързвана с онази дълбока и съкровена женска същина, от която черпиш сили в най-трудните моменти, която кара сърцето ти да се умилява при типа на дребни котенца или кученца, която те кара да съжалиш бездомника до кофите и да му дадеш някой лев, с която създаваш естетика и съгласие към себе си.
Но някъде се е изгубила тази мощ на дамата. Гледам остарели фамилни фотоси и от дамите там се излъчва такова успокоение, доброта, светлина. Не че не са работили. Дори доста повече домакинска, а даже дворна и полска работа. Но си припомням, че прабаба ми имаше един ден в седмицата, в който идваше фризьорка да й накъдри косата, рисуваше си веждите, обличаше най-хубавите си облекла и излизаше на разходка със себе си или пък се канеше приятелки, пиеха кафе от леблебия в най-хубавия й сервиз и играеха карти. И тази дами беше дама. А татко й е погубен в Междусъюзническата война, на 9 е брала тютюн след учебно заведение, младостта й е минала в доста труд и ограничения, дръзнала е да се разведе през 30-те, отгледала е сама двете си дъщери. Но постоянно е пособия на тях и фамилии им. И на нашето. И тази грижа и обич поддържаха духа й и на 93. Но също и времето прекарано в отмора и наслаждение.
Затова да намерим един ден, в който да си позволим да бъдем дами, да се забавляваме, тъй като празникът е за богините, въпреки и работещи.
Затова – дано честваме през днешния ден!
