Между 6 и 9 юни избирателите в 27-те държави членки

Между 6 и 9 юни гласоподавателите в 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) избраха общо 720 членове на Европейския парламент (ЕП) или с 15 повече от колкото през 2019 година, което отразява демографските промени в Европа. Тези избори следват пет бурни години, белязани от пандемията от COVID-19, войната в Украйна, рецесията с разноските за живот и възходящото световно напрежение. Според последните оценки, дясноцентристката Европейска национална партия (ЕНП) и лявоцентристките Социалисти и демократи затвърдиха мощните си позиции. Както центристката група „ Обнови Европа “, по този начин и,,Зелените “ претърпяха тежки загуби, до момента в който суверенистичните и националистически сили (Европейски консерватори и реформисти) реализираха обилни резултати, а крайнодесните партии напреднаха в няколко страни от Европейски Съюз. Предвид актуалната политическа атмосфера, белязана от някои изненадващи резултати от изборите за Европейски парламент, пораждат опасности, които могат доста да повлияят на бъдещата непоклатимост и посока на Европейския съюз: Последните оценки демонстрират, че 100 евродепутати са или новоизбрани, или не принадлежат към никоя от политическите групи, което основава неустановеност за  парламента. През идващите седмици тези евродепутати може да изберат да се причислят към главните парламентарни групи или да останат самостоятелни. Успехите на крайната десница на изборите за Европейски парламент обаче усилиха несигурността по отношение на политическата посока на Европа, насърчавайки антиевропейски придвижвания както в крайната левица, по този начин и в крайната десница. Този растеж на популизма, представящ радикални и неразбираеми позиции, е отразен в показателя на Кофас за политическа и обществена неустойчивост, който демонстрира утежняване с +1,5 процентни пункта през 2023 година спрямо предпандемичното равнище от 2019 г. Във Франция рисковете са задоволително съществени. Политическата неустановеност там се усили, откакто центристката коалиция на президента Еманюел Макрон претърпя тежко проваляне. Той разгласи разпускането на Народното събрание и свика предварителни избори на 30 юни и 7 юли. Въпреки огромната победа на Националния Съюз (RN) на европейските избори, съставът на идващото Народно заседание не може да бъде очакван. Очаква се RN да завоюва най-вече гласове в първия кръг, само че е допустимо и образуването на анти-RN фронт, който да заплаши позициите им. Президентската коалиция евентуално ще претърпи спад в броя на депутатите, за разлика от Националния съюз, за които се предвижда растеж. Крайнодясната партия обаче би трябвало да усили броя на своите депутати от 89 на 289, с цел да завоюва безусловно болшинство, което е малко евентуално. Тази обстановка може да докара до продължителна институционална невъзможност, препятстваща огромни промени. Френското държавно управление имаше за цел да разгласи 20 милиарда евро спестявания до 2025 година, само че по-високият от упования обществен недостиг през 2023 година и влошените прогнози за 2024 година доведоха до намаление на рейтинга на държавния дълг на страната. Ако промените за понижаване на обществения недостиг и обезпечаване на резистентност на дълга не бъдат приложени, изискванията за финансиране ще претърпят внезапно утежняване, както демонстрираха и първичните пазарни реакции. Натискът върху доходността на облигациите, изключително за Италия и Франция, докара до повишение на доходността на 10-годишните държавни облигации с 13 и 12 базисни пункта (bps) до надлежно 3,22% и 4,07%. Немските 10-годишни облигации също се усилиха с 5 базисни пункта до 2,67%. Разликите в доходността (което е индикатор на финансова фрагментация) сред италианските и немските 10-годишни облигации се усили до към 140 базисни пункта, до момента в който тази сред френските и немските облигации доближи 55. Въпреки че ЕЦБ последователно навлиза в цикъл на облекчение, лихвената среда евентуално ще остане рестриктивна, поддържайки натиска върху обществените финанси. Фискалните резултати както на Италия, по този начин и на Франция са по-лоши от предстоящото за 2023 година, като дефицитите се чака да останат над задачата, увеличавайки натиска върху доходността на облигациите. Въпреки това заплахата от фрагментация остава ниска, защото ЕЦБ е подготвена да купува държавни облигации посредством инструмента за отбрана на преноса. Очаква се нараснала волатилност на пазарите на акции до изхода от парламентарните избори във Франция. Въпреки че нарасналата поддръжка за крайнодесните партии на европейските избори беше предстояща, обстановката във Франция изненада пазарите, като повлия на европейските акции и облигации. Stoxx 600 се намали с 0,4%, немският Dax с ​​0,3%, лондонският FTSE 100 с 0,2%, а френският CAC 40 с 1,4%. Предизвикателствата пред и резултатите от парламентарните избори във Франция евентуално ще продължат да подхранват неустойчивостта на европейските фондови пазари.