Расте броят на пациентите под 40 години с инсулт
Между 40 и 50 хиляди души годишно у нас получават инсулт. Това го трансформира в едно от най-тежките и обществено значими болести. В страната ни липсва общонационален проект за битка със болестта. Такъв ще бъде направен до края на годината и ще бъде препоръчан на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването.
Според невролозите е неотложно да се сътвори и Национален указател на пациентите с инсулт. Засега се води статистика единствено на тези, които са постъпили в болница за лекуване, само че липсва информация какво се случва с пациента, откакто бъде изписан. Около 70-80% от оживелите след инсулт остават инвалидизирани, като към 30 на 100 от тях се нуждаят от непрекъсната външна помощ.
Майката на Дорина получава инсулт през 2016 година.
„ На работното й място става. Но хората не са разпознали признаците и не са реагирали съответно ”, споделя Дорина Добрева.
Нерволозите споделят, че инсултът е време, а това време е не повече от 3 часа.
„ След като попадне в лечебно заведение, разполагаме с още час и половина. До 6-ия час можем да бъдем изцяло ефикасни, само че до 3–тия час пациентът би трябвало да е с разпознати признаци и превозен до лечебно заведение ”, изяснява доктор Теодора Манолова, шеф Клиника по неврология в УМБАЛ „ Г.Киркович ” в Стара Загора.
Тревожна е наклонността, че от ден на ден пада възрастовата граница за пациенти, получили инсулт.
„ Има такава наклонност и тя е тревожна. Все по-често имаме 30-годишни пациенти. Това лято имахме и родилка. Месечно в нашия център имаме най-малко двама или трима пациенти под 40 години ”, изяснява доктор Теодора Манолова.
Един от актуалните способи за лекуване на инсулт и прилаган при 10-20% от случаите в Европа е интравенозната тромболиза.
„ В България стигнахме и заковахме 2% ”, споделя доц.Росен Калпачки.
До 2030 година в България ще бъдат построени национални центрове за инсулт. Това е една от точките заложена в Националния проект за деяние при инсулт, който ще бъде препоръчан до края на годината. Основната цел е да се координира цялата грижа: от доболничната помощ, рехабилитацията и последващата профилактика.
Според невролозите е неотложно да се сътвори и Национален указател на пациентите с инсулт. Засега се води статистика единствено на тези, които са постъпили в болница за лекуване, само че липсва информация какво се случва с пациента, откакто бъде изписан. Около 70-80% от оживелите след инсулт остават инвалидизирани, като към 30 на 100 от тях се нуждаят от непрекъсната външна помощ.
Майката на Дорина получава инсулт през 2016 година.
„ На работното й място става. Но хората не са разпознали признаците и не са реагирали съответно ”, споделя Дорина Добрева.
Нерволозите споделят, че инсултът е време, а това време е не повече от 3 часа.
„ След като попадне в лечебно заведение, разполагаме с още час и половина. До 6-ия час можем да бъдем изцяло ефикасни, само че до 3–тия час пациентът би трябвало да е с разпознати признаци и превозен до лечебно заведение ”, изяснява доктор Теодора Манолова, шеф Клиника по неврология в УМБАЛ „ Г.Киркович ” в Стара Загора.
Тревожна е наклонността, че от ден на ден пада възрастовата граница за пациенти, получили инсулт.
„ Има такава наклонност и тя е тревожна. Все по-често имаме 30-годишни пациенти. Това лято имахме и родилка. Месечно в нашия център имаме най-малко двама или трима пациенти под 40 години ”, изяснява доктор Теодора Манолова.
Един от актуалните способи за лекуване на инсулт и прилаган при 10-20% от случаите в Европа е интравенозната тромболиза.
„ В България стигнахме и заковахме 2% ”, споделя доц.Росен Калпачки.
До 2030 година в България ще бъдат построени национални центрове за инсулт. Това е една от точките заложена в Националния проект за деяние при инсулт, който ще бъде препоръчан до края на годината. Основната цел е да се координира цялата грижа: от доболничната помощ, рехабилитацията и последващата профилактика.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ