Mежду 2000 и 2023 г. светът е загубил около 5

Mежду 2000 и 2023 година светът е изгубил към 5 % от ледниковата си маса, а някои райони, като Кавказ и Централна Европа, са изгубили една трета или повече. Това уточни Джеймс Къркъм, основен  учен в групата „ Амбиция за топящия се лед “ (AMI), на събитие, част от програмата на климатичната конференция на Организация на обединените нации КОП30, която се организира в Белем, Бразилия, осведоми Нова ТВ.

Всяко стопляне на климата с спомагателен 0,1 градус по Целзий води до почти 2 % по-голяма загуба на ледници. Около половината от ледената маса в света може да изчезне при сюжет на стопляне на планетата от 3 градуса по Целзий до края на века, до момента в който ограничение на стоплянето до 1,5 градуса по Целзий би могло да запази до два пъти повече лед в световен мащаб и до 25 пъти повече в някои райони, уточни той. 

Бил Хеър, създател и изпълнителен шеф на „ Клаймът аналитикс “ (Climate Analytics) обаче предизвести, че може би към този момент не е реалистично да се мисли, че към момента е допустимо стоплянето на планетата да се ограничи до 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалната ера. С невиждани старания обаче може би е постижима задачата за 1,7 градуса по Целзий, означи ученият. По думите му това би изисквало последователното преустановяване на потреблението на въглища до 40-те години на сегашния век, отвод от природния газ до 50-те години и от петрола до 260-те години, като в същото време нападателно се понижават излъчванията на метан в енергетиката и земеделието.

Преминаването на прага от 1,5 градуса усилва вероятността за задействане на необратими сериозни процеси в криосферата, акцентира той. 

За ледниците на Гренландия и Антарктида обаче така наречен „ безвреден “ предел за стопляне на климата е 1 градус по Целзий, което значи, че даже лимитът от 1,5 градуса е прекомерно висок, сподели Крис Стоукс, професор по глациология в Университета Дърам, Англия. 

Текущите прогнози сочат като най-вероятен сценарий затопляне на климата на планетата ни с 2,5-2,9 градуса по Целзий, което прави на практика необратимо покачването на морското ниво с няколко метра през идващите епохи. По думите му политиците би трябвало да се приготвят за доста повишение на морското равнище без значение от краткосрочните съкращения на излъчванията.

Топенето на ледниците към този момент оказва въздействие върху живота на общности от целия свят, означиха учени, участващи в панела. 

Две страни - Венецуела и Словения - към този момент са изгубили всичките си ледници, въпреки този факт към момента да се оспорва в хода на климатичните договаряния, уточни Пам Пиърсън, шеф на Международната климатична самодейност за криосферата (ICCI), признавайки, че науката за ледената завивка на Земята постоянно остава подценявана в договарянията. 

В Бангладеш топенето на хималайските ледници, комбинирано с покачването на морското ниво заплашва близо 180-те милиона поданици на страната, уточни А.К.М. Саифул Ислам, водещ създател на Седмия оценъчен отчет на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC) и професор в Университета по инженерство и технологии на Бангладеш (BUET). По думите му управляващите, натоварени с обмисляне на градската среда, са неподготвени да се оправят с сходни каскадни опасности. 

От Андите Луис Даниел Лямби, координатор в Консорциума за стабилно развиване на андийския екорегион (CONDESAN), изясни, че загубата на тропически и субполярен лед има както дълбоки екологични, по този начин и културни последствия. „ Еквадор без ледници е съвсем невъобразим “, сподели той, отбелязвайки, че ледниците са част от културната тъкан на страната.

Покачването на морското ниво изтрива освен земя, само че и просвета, история и обществена единодушие. Тези неикономически загуби би трябвало да бъдат регистрирани в битката с климатичнината рецесия, добави Хеър.

Човешкото измерение - истории, памет и просвета - може да бъде най-мощният метод да се съобщи мащабът на това, което губим, добави Стоукс, призовавайки учените да свързват научните доказателства с човешкия опит.