Липсата на закони застрашава безопасността на водолазите в България
Между 150 и 220 души всяка година приключват курсове за водолази у нас, сподели за Българска телеграфна агенция Илия Кръстев, завеждащ образователната активност в Българската национална асоциация по подводна активност (БНАПД).
По думите на заместник-председателя на организацията Дарина Иванова непрестанно пораства и ползата на задграничните туристи към опциите за гмуркане в Черно море, съобщи Българска телеграфна агенция.
Южното Черноморие е по-атрактивно, защото има повече потънали кораби, до момента в който Северното е по-сурово, уточни Иванова. Според нея за доста от задграничните водолази Черно море към момента е екзотична дестинация. По думите ѝ, ги притегля това, че акваторията е по-особена, като главното предизвикателство е по-ниската видимост.
Интересните места в нашите води са на дълбочина до 40 метра, уточни Илия Кръстев. Според него ниската видимост прави акваторията даже по-интересна за гмуркачите. Има водолази, „ капризни “ от моретата с по-бистри води, и когато дойдат, им е доста забавно, сподели още той. Двамата специалисти допълниха, че атрактивни за гмуркачите са флората и фауната в Черно море, защото са разнообразни от останалите морета. През всеки сезон нашето море „ предлага “ нещо друго като преживяване, също така има и доста потънали обекти, които също притеглят вниманието на водолазите, сподели Дарина Иванова.
Като проблем пред водолазната активност у нас Кръстев уточни неналичието на законови разпореждания за нейната сигурност. По думите му, членовете на БНАПД работят по наредбите на интернационалните организации, най-много на Световната конфедерация по подводна активност. Според Кръстев у нас липсва и нормативна уредба за устройството на водолазните центрове и клубове. Той означи, че допреди 10 години асоциацията е полагала старания да бъдат въведени национални правила, само че държавните органи не са обърнали внимание на тематиката. Вече се отказахме и работим с интернационалните документи, уточни Кръстев.
Иванова добави, че на национално равнище би трябвало да бъдат опростени процедурите с издаването на разрешителни за гмуркане до потънали кораби, каквито по българското крайбрежие има задоволително. По думите ѝ, е нужно да се облекчат и разпоредбите за потапяне на обекти в морето. Други страни употребяват всички благоприятни условия да потапят ненужни кораби, лодки, вагони, които стават туристически атракции, само че с течение на времето се трансформират и в изкуствени рифове, изясни тя.
Двамата специалисти през днешния ден бяха измежду участниците в юбилейната конференция на БНАПД. По случай 25-ата годишнина от основаването на асоциацията бяха връчени възпоменателни плакети на заслужили дейци за развиването на водолазната активност в България.
По думите на заместник-председателя на организацията Дарина Иванова непрестанно пораства и ползата на задграничните туристи към опциите за гмуркане в Черно море, съобщи Българска телеграфна агенция.
Южното Черноморие е по-атрактивно, защото има повече потънали кораби, до момента в който Северното е по-сурово, уточни Иванова. Според нея за доста от задграничните водолази Черно море към момента е екзотична дестинация. По думите ѝ, ги притегля това, че акваторията е по-особена, като главното предизвикателство е по-ниската видимост.
Интересните места в нашите води са на дълбочина до 40 метра, уточни Илия Кръстев. Според него ниската видимост прави акваторията даже по-интересна за гмуркачите. Има водолази, „ капризни “ от моретата с по-бистри води, и когато дойдат, им е доста забавно, сподели още той. Двамата специалисти допълниха, че атрактивни за гмуркачите са флората и фауната в Черно море, защото са разнообразни от останалите морета. През всеки сезон нашето море „ предлага “ нещо друго като преживяване, също така има и доста потънали обекти, които също притеглят вниманието на водолазите, сподели Дарина Иванова.
Като проблем пред водолазната активност у нас Кръстев уточни неналичието на законови разпореждания за нейната сигурност. По думите му, членовете на БНАПД работят по наредбите на интернационалните организации, най-много на Световната конфедерация по подводна активност. Според Кръстев у нас липсва и нормативна уредба за устройството на водолазните центрове и клубове. Той означи, че допреди 10 години асоциацията е полагала старания да бъдат въведени национални правила, само че държавните органи не са обърнали внимание на тематиката. Вече се отказахме и работим с интернационалните документи, уточни Кръстев.
Иванова добави, че на национално равнище би трябвало да бъдат опростени процедурите с издаването на разрешителни за гмуркане до потънали кораби, каквито по българското крайбрежие има задоволително. По думите ѝ, е нужно да се облекчат и разпоредбите за потапяне на обекти в морето. Други страни употребяват всички благоприятни условия да потапят ненужни кораби, лодки, вагони, които стават туристически атракции, само че с течение на времето се трансформират и в изкуствени рифове, изясни тя.
Двамата специалисти през днешния ден бяха измежду участниците в юбилейната конференция на БНАПД. По случай 25-ата годишнина от основаването на асоциацията бяха връчени възпоменателни плакети на заслужили дейци за развиването на водолазната активност в България.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ