ТикТок демокрация: България не откри топлата вода в тези избори
Механизмът зад този триумф се крие в огромна мрежа от десетки хиляди подправени профили, които изкуствено напомпваха гледанията му, до момента в който платформата TikTok не беше принудена да признае за премахването на над 63 милиона подправени лайкове и 31 милиона почитатели. Цената на тази власт бе платена посредством директни преводи към инфлуенсъри под формата на „ дарове “ (Gifts) по време на живи предавания – способ, който разрешава препирането на големи суми за агитация отвън обсега на какъвто и да е държавен одит.
Паралелно с това, опитът на Съединени американски щати през последните две години демонстрира, че TikTok към този момент не е просто пространство за развлечение, а основен фактор за националната сигурност. Американската акция наложи модела на „ звуковите захапки “ (soundbites), при който политическите послания се свеждат до 10-секундни фрагменти. В тази среда комплицираното законодателство бива сменено от прочувствени клипове, които изкривяват обстоятелствата, само че стават вайръл с помощта на логаритъма, подтикващ гнева и полярните отзиви.
Проучвания на университета в Харвард потвърдиха това алгоритмично деформиране. Те демонстрират, че платформата дава близо 12% преимущество на избрани послания и затваря гласоподавателите в непробиваеми „ осведомителни балони “.
Подобна партизанска цифрова война видяхме и в Бразилия, където Жаир Болсонаро построи скрита екосистема сред TikTok и WhatsApp. Видеата там се основават по този начин, че да наподобяват достоверни, след което се популяризират всеобщо в персонални известия и построяват паралелна действителност, до която формалните институции и медии нямат никакъв достъп.
Докато в Съединени американски щати и Румъния към този момент текат огромни следствия, България одобри този модел с отворени прегръдки, трансформирайки се в изпитателен полигон за хибридно въздействие. Мониторинговият отчет на Балканската самодейност за свободни медии (BFMI) и Sensika изрично документира координирана цифрова операция в сериозен мащаб, която безусловно завладя осведомителната среда у нас. Родният превод на международната наклонност се материализира най-отчетливо във феномена към Румен Радев, чийто хаштаг генерира галактическите 90 милиона гледания в TikTok.
Шокиращото тук е, че този резултат бе реализиран без президентът да поддържа формален профил. Докладът разкрива съществуването на солидна инфраструктура от „ спящи “ страници, в началото основани за продажба на авточасти или развлекателно наличие, които ненадейно бяха задействани като политически почитател клубове. Това индустриално произвеждане на известност, задвижвано от невидими бот-мрежи, беше припознато от GenZ като форма на „ достоверен протест “ против статуквото, до момента в който в действителност представляваше точно калибрирана софтуерна интервенция.
Същевременно „ инфлуенсър-депутатите “ от ПП–ДБ, отпред с фигури като Елисавета Белобрадова, се пробваха да наложат модела на политиката като начин на живот и персонален контакт. Белобрадова дълго време сполучливо капитализира своя цифров престиж, като редуваше сериозните тематики за образованието и децата с ежедневни битови истории и по този начин се стремеше да хуманизира облика на властта.
В тази акция достоверният жанр на обединението беше безусловно удавен от тактиката на „ цифровото наводнение “. Координирани бот-армии окупираха техните хаштагове и ги заляха с масирано враждебно наличие. Това обезврежда органичния им обсег и направи неосъществим естествения разговор с гласоподавателите.
Радикалните обединения също се оказаха майстори в тази посока, като всяка от тях употребява характерен цифров инструмент. Партия „ Възраждане “ продължи да господства посредством нападателно видео наличие, което логаритмите на Фейсбук и TikTok фаворизират поради високия му прочувствен заряд и поляризиращ резултат.
Новата вълна на „ цифровия популизъм “ обаче бе яхната и от обединения като МЕЧ и „ Величие “, които трансфораха платформите в свои съществени трибуни. Радостин Василев и неговата партия МЕЧ заложиха на модела на „ директното лъчение “ без журналистически филтър, изграждайки затворени общности, в които водачът приказва непосредствено на „ ти “ на своите почитатели, създавайки заблуда за цялостна бистрота.
„ Величие “ от своя страна употребява комплицирана екосистема от YouTube канали и TikTok профили, които действат като паралелна медийна група, недостъпна за регулации и инспекция на обстоятелствата. Така, до момента в който обичайните партии се опитваха да водят класическа акция, тези нови играчи използваха отчета на BFMI като карта за завладяване на територии.
Европа обаче към този момент стартира да вади „ огромната сопа “ в лицето на Закона за цифровите услуги (DSA). Активирането на Системата за бързо реагиране на Европейски Съюз е първият сериозен опит у нас да се съберат доказателства за тези операции.
Астрономическите гледания на Радев и систематичното „ напомпване “ на радикалните водачи са „ димящото дуло “, което може да принуди софтуерните колоси да платят скъпо за своето безучастие на българския пазар.
Но по какъв начин тъкмо ще си платят?
В България националните регулации посредством Съвет за електронни медии и ЦИК наподобяват безсилни – институции от вчерашния ден, изправени против днешните политически борби. Те се пробват да удържат процеси, които от дълго време са излезли отвън техния обхват. Истинската тежест към този момент е в Брюксел.
Чрез Закона за цифровите услуги (DSA) Европейската комисия има пълномощието да постанова световни наказания. Ако се потвърди, че TikTok или Meta са разрешили „ систематичен риск за изборния развой “, те са застрашени от санкции в размер на до 6% от техния годишен международен оборот – сума, която възлиза на милиарди евро.
В последна сметка в 52-рото Народно заседание влизат не просто политици, а основатели на наличие. Социалните мрежи се потвърдиха като най-ефективната машина за гласоподаване, която не се нуждае от кебапчета. Безнаказаността в цифровия свят е най-опасната форма на дезинформация, тъй като тя ерозира самото разбиране за истина.
Трябва да приемем, че към този момент живеем в нова действителност, в която обичайните медии нямат последната дума. Ерата на „ четвъртата власт “ като страж на обстоятелствата залязва под натиска на „ петата власт “ – алгоритмичната. В този свят информацията не се търси, тя ни намира, а медиите към този момент не са филтър. Изборът ни към този момент не е инцидентен акт на свободна воля, а деликатно калибриран артикул на лаборатории за въздействие, които работят по еднакъв модел от Букурещ до София.
Отговорността да разпознаем операцията е единствената ни останала отбрана. В свят, в който медиите мълчат или биват заглушени, сериозното мислене е последната преграда пред ТикТок демокрацията – система, в която разпоредбите не се дефинират от обществото.
Паралелно с това, опитът на Съединени американски щати през последните две години демонстрира, че TikTok към този момент не е просто пространство за развлечение, а основен фактор за националната сигурност. Американската акция наложи модела на „ звуковите захапки “ (soundbites), при който политическите послания се свеждат до 10-секундни фрагменти. В тази среда комплицираното законодателство бива сменено от прочувствени клипове, които изкривяват обстоятелствата, само че стават вайръл с помощта на логаритъма, подтикващ гнева и полярните отзиви.
Проучвания на университета в Харвард потвърдиха това алгоритмично деформиране. Те демонстрират, че платформата дава близо 12% преимущество на избрани послания и затваря гласоподавателите в непробиваеми „ осведомителни балони “.
Подобна партизанска цифрова война видяхме и в Бразилия, където Жаир Болсонаро построи скрита екосистема сред TikTok и WhatsApp. Видеата там се основават по този начин, че да наподобяват достоверни, след което се популяризират всеобщо в персонални известия и построяват паралелна действителност, до която формалните институции и медии нямат никакъв достъп.
Докато в Съединени американски щати и Румъния към този момент текат огромни следствия, България одобри този модел с отворени прегръдки, трансформирайки се в изпитателен полигон за хибридно въздействие. Мониторинговият отчет на Балканската самодейност за свободни медии (BFMI) и Sensika изрично документира координирана цифрова операция в сериозен мащаб, която безусловно завладя осведомителната среда у нас. Родният превод на международната наклонност се материализира най-отчетливо във феномена към Румен Радев, чийто хаштаг генерира галактическите 90 милиона гледания в TikTok.
Шокиращото тук е, че този резултат бе реализиран без президентът да поддържа формален профил. Докладът разкрива съществуването на солидна инфраструктура от „ спящи “ страници, в началото основани за продажба на авточасти или развлекателно наличие, които ненадейно бяха задействани като политически почитател клубове. Това индустриално произвеждане на известност, задвижвано от невидими бот-мрежи, беше припознато от GenZ като форма на „ достоверен протест “ против статуквото, до момента в който в действителност представляваше точно калибрирана софтуерна интервенция.
Същевременно „ инфлуенсър-депутатите “ от ПП–ДБ, отпред с фигури като Елисавета Белобрадова, се пробваха да наложат модела на политиката като начин на живот и персонален контакт. Белобрадова дълго време сполучливо капитализира своя цифров престиж, като редуваше сериозните тематики за образованието и децата с ежедневни битови истории и по този начин се стремеше да хуманизира облика на властта.
В тази акция достоверният жанр на обединението беше безусловно удавен от тактиката на „ цифровото наводнение “. Координирани бот-армии окупираха техните хаштагове и ги заляха с масирано враждебно наличие. Това обезврежда органичния им обсег и направи неосъществим естествения разговор с гласоподавателите.
Радикалните обединения също се оказаха майстори в тази посока, като всяка от тях употребява характерен цифров инструмент. Партия „ Възраждане “ продължи да господства посредством нападателно видео наличие, което логаритмите на Фейсбук и TikTok фаворизират поради високия му прочувствен заряд и поляризиращ резултат.
Новата вълна на „ цифровия популизъм “ обаче бе яхната и от обединения като МЕЧ и „ Величие “, които трансфораха платформите в свои съществени трибуни. Радостин Василев и неговата партия МЕЧ заложиха на модела на „ директното лъчение “ без журналистически филтър, изграждайки затворени общности, в които водачът приказва непосредствено на „ ти “ на своите почитатели, създавайки заблуда за цялостна бистрота.
„ Величие “ от своя страна употребява комплицирана екосистема от YouTube канали и TikTok профили, които действат като паралелна медийна група, недостъпна за регулации и инспекция на обстоятелствата. Така, до момента в който обичайните партии се опитваха да водят класическа акция, тези нови играчи използваха отчета на BFMI като карта за завладяване на територии.
Европа обаче към този момент стартира да вади „ огромната сопа “ в лицето на Закона за цифровите услуги (DSA). Активирането на Системата за бързо реагиране на Европейски Съюз е първият сериозен опит у нас да се съберат доказателства за тези операции.
Астрономическите гледания на Радев и систематичното „ напомпване “ на радикалните водачи са „ димящото дуло “, което може да принуди софтуерните колоси да платят скъпо за своето безучастие на българския пазар.
Но по какъв начин тъкмо ще си платят?
В България националните регулации посредством Съвет за електронни медии и ЦИК наподобяват безсилни – институции от вчерашния ден, изправени против днешните политически борби. Те се пробват да удържат процеси, които от дълго време са излезли отвън техния обхват. Истинската тежест към този момент е в Брюксел.
Чрез Закона за цифровите услуги (DSA) Европейската комисия има пълномощието да постанова световни наказания. Ако се потвърди, че TikTok или Meta са разрешили „ систематичен риск за изборния развой “, те са застрашени от санкции в размер на до 6% от техния годишен международен оборот – сума, която възлиза на милиарди евро.
В последна сметка в 52-рото Народно заседание влизат не просто политици, а основатели на наличие. Социалните мрежи се потвърдиха като най-ефективната машина за гласоподаване, която не се нуждае от кебапчета. Безнаказаността в цифровия свят е най-опасната форма на дезинформация, тъй като тя ерозира самото разбиране за истина.
Трябва да приемем, че към този момент живеем в нова действителност, в която обичайните медии нямат последната дума. Ерата на „ четвъртата власт “ като страж на обстоятелствата залязва под натиска на „ петата власт “ – алгоритмичната. В този свят информацията не се търси, тя ни намира, а медиите към този момент не са филтър. Изборът ни към този момент не е инцидентен акт на свободна воля, а деликатно калибриран артикул на лаборатории за въздействие, които работят по еднакъв модел от Букурещ до София.
Отговорността да разпознаем операцията е единствената ни останала отбрана. В свят, в който медиите мълчат или биват заглушени, сериозното мислене е последната преграда пред ТикТок демокрацията – система, в която разпоредбите не се дефинират от обществото.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ