Българският поглед към Лондон: Кои са десетте лица на британската столица?
Мегаполисът е коктейл от столетия с чудноват усет и мирис
Чувам крайни отзиви на мои другари във връзка с Лондон. Едни от тях не се усещат добре там, а на други доста им подхожда и даже го дефинират като обичан европейски град. Лондон е толкоз разнолик, че мъчно може да го опишеш с една дума. Сигурно всеки ще откри по нещо, което да възбуди интереса му. Ако бях фамилна и с деца, eдва ли щях да пропусна Природонаучния музей, а в случай че бях по-млада и с гадже, евентуално щях да се впусна в нощния живот на " Сохо " или " Камдън ". Но децата са огромни, гаджето го завлякоха по други дестинации, а аз желаех просто да се откъсна за малко от влажното софийско лято и да усетя нещо ново. Тръгнах ей по този начин, без проект, като решавах ден за ден къде ще се смотавам, без да бързам за на никое място. Времето в Лондон беше прелестно и топло, даже зелените морави по парковете бяха пожълтели.
Направих един тур с непрофесионален гид на Sandeman (http://www.neweuropetours.eu), който за три часа описа и изигра британската история в анимационен жанр. В момента доста от забележителностите на града се ремотнират и са опасани от скелета. Но това е чудесна въможност да си направиш селфи пред пакетирания „ Биг Бен ", да вземем за пример, а след време да се фукаш с тази фотография, която ще се трансформира в необичайност.
След обиколка на главните туристически атракции, в продължение на седмица откривах лондонските квартали, за които бях гледала филми и чела в романи. Kварталите бяха за мен с познати имена, само че ми звучаха нереално, до момента в който не стъпих на техните улиците.
1. " Кенсингтън ":
Съседи на принцове отглеждат домати
Съседството с принцовете несъмнено му придава аристократизъм, а Кристо със своята съвременна апаратура по този начин добре се вписва в кварталния парк, както и всяко ново и необичайно събитие намира почва и се развива по роднински в Лондон. " Кенсингтън " е прочут със стройно подредените си бели и керемидено червени здания, само че в квартала има и още нещо особено - по този начин наречените Mews. Това са някогашните конюшни сред постройките, преустроени в дребни офиси и жилища. Пред тях хората си садят домати, билки, цветя – хем си в " Кенсингтън ", хем не си.
Това възприятие – хем си там, хем не си там, ме обземаше на всички места, тъй като Лондон е разчупил стандартите и консервативизма, пропукал се е и в пукнатините му виреят модерното, екзотичното и каквото изобщо му пристигна на разум на човек.
В сърцето на " Кенсигтън " са " Бромтън роуд " и известният магазин " Хародс ". Тук господари са богатите араби, а самият магазин в този момент е благосъстоятелност на Катар. Заведенията са цялостни с мургави хора, за които ти си просто чужденец, а те са вкъщи.
Вечер от светещите рикши, в които се возят засукани девойки и младежи, се носят арабски ритми и благоухание на скъпи парфюми.
В " Хародс " се оферират даже истински Дали, Пикасо, Миро, Шагал, Анди Уорхол, Лоренцо Куин и Чихули – е, не е по джоба на всекиго, само че пък за сметка на това музеите в Лондон са толкоз налични, колкото в никоя друга европейска столица. Също по този начин човек е свободен да демонстрира изкуството си на всички места - да свири, да пее, да танцува и даже да рисува дребни графити по старите изсъхнали дъвки на моста " Милениум ".
2. " Саут бенк ":
" Тейд Модерн " и спектакъл " Глоуб " в прелестна композиция
Не тъкмо квартал, а южният бряг на Темза от „ Уестминстър бридж " до „ Тауър Бридж " - царство за деца и младежи, цялостно със занимания и развлекателни музеи. Ако на човек не му се чака на опашка пред " Окото ", може да види Лондон от високо и гратис, като се качи на последния етаж на музея на модерното изкуство " Тейд Модерн ". От терасата на кафенето се вижда град, в който сякаш липсва проект, само че съвсем няма постройка, която да не се вписва измежду останалите.
Стъкленият " Шард " припомня на голяма църковна кула, изключително когато го погледнеш от ниско, застанал пред някоя черква. Останките от стените на двореца " Уинчестър " са въодушевили околната модерна архитектура. Кръчмите от едно време се редуват с нови заведения и съвременни художествени съоръжения от остаряло желязо. В съседство на " Тейд Модерн " се намира спектакъл " Глоуб " – Мартин Пар до Шекспир, прелестна композиция.
3. " Сити ":
Царството на подпийналите юпита
Класическото и модерното още веднъж се сливат. " Краставицата " е прелестен декор на църквата " Сейнт Андрю Андъшафт ". Ниска остаряла фасада е станала част от небостъргача на " Лойдс ", наименуван още " Обърнатият на открито " поради въздуховодите и асансьорите, които пълзят по външните му стени. Между самите здания са пръснати съвременни съоръжения и скулптори, всяка сама по себе си е атракция.
През 14 в. на покрития пазар " Лийдънхол " търговците са предложили масло и сирене. В днешно време юпитата отиват там на обяд, с цел да пият бира на крайник. Говори се, че след обедната отмора множеството от тях се връщат подпйнали на работното си място. Жените тук се срещат по-рядко и те са главно обслужващ личен състав - сервират храна, лъскат обувки или мъкнат папки нагоре надолу.
4. " Ковънт Гардън ":
Опера и улични музиканти
Това е освен операта, това е картинно място с магазинчета за сувенири, био-продукти, ръчно направени чанти и облекла, кафенета и заведения за хранене, измежду които постоянно е цялостно с улични музиканти, артисти и артисти.
5. " Сохо ":
Да се отрежеш в " Shakespeare's Head "
Един от най-известните лондонски квартали. Тук са живели Моцарт, Маркс и „ Секс Пистолс ". Дали пък многото секс магазини в квартала нямат нещо общо с това или пък е противоположното? Между другото, тук Прайдът продължава цели две седмици.
Чудесно място да си отрежеш главата с бира е кръчмата Shakespeare's Head, само че това може да стане и в някоя от другите обичайни лондонски кръчми. Китайските, индийските, френските, италианските, гръцките, турските, японските и други интернационални заведения не са по-малко атрактивни. Това е и идеалният квартал за скитничество, ровене из книжарници, ядене на улична храна и гледане на спектакъл или мюзикъл.
6. " Нотинг Хил ":
Всички питат за книжарницата
Коя жена не си пада по Хю Грант и кой мъж не си пада по Джулия Робъртс? Техните герои от кино лентата " Нотинг Хил " си паднаха един по различен в тясна книжарничка, която се намира елементарно, тъй като пред нея нормално е цялостно с туристи. Пазарът - подобен, какъвто го знаем от кино лентата, го има единствено в събота. Тогава придвижването по " Портобело Роуд " се затваря и там се разполагат сергиите. Всеки различен ден в " Нотинг Хил " е умерено. Къщите са на по два или три етажа, боядисани в ярки цветове. Не съм била в Куба, само че сходни цветове съм виждала на фотоси от Хавана и те някак си нямат нищо общо с обичайните ни показа за мрачния и сив Лондон. Тук всичко е ярко, човешко, скромно, повърхностно, стилно, закачливо. И, да – сантиментално, като в самия филм.
7. " Мейфеър ":
Време за разкош
Лукс и искра. Скъпи магазини и петзвездни хотели. Ако човек се помотае по-дълго време там, шансът му да се сблъска с някоя поп или кино звезда е повече от огромен. През " Мейфеър " минава и най-голямата комерсиална улица в Лондон - " Оксфорд Стрийт ". Дори за неизкушените от извършването на покупки, разходката там си коства - постройките на магазините са забележителности единствено по себе си.
8. " Челси ":
Дом на лодка или в къщурка за милион
И тук, както и в Амстердам, може да се живее на транспортен съд и то под красивия стоманен мост " Албърт Бридж ". Но може да се живее и на тиха уличка с цветни къщички, от някоя от които всеки миг очакваш да излезе Мистър Бийн. Това са къщички за милиони, в дословен и в метафоричен смисъл.
„ Челси " е идеалният квартал за спокоен съботно-неделен шопинг. Тук може да се посети галерията " Сачи ". " Кингс Роуд " е за разходка и пазар. " Слоун Скуер " - за отмора на някоя скамейка, а ресторантът с цветята " Айви Гардън " - за изтънчено ядене.
9. " Камдън ":
Да живеят пънкът и Ейми Уайнхаус
Тук пънкът е жив, рокът е жив, тук даже и Ейми Уайнхаус е жива. Бях готова за нещо шумно и шантаво, само че за " Камдън " не можеш да се подготвиш, кварталът е просто непостижим. За да го усети човек, би трябвало да преживее блъсканицата, да види шаренията и нестандардантните хрумвания на фасадните художници, да вдъхне уханието на магазиничетата, да вкуси от екзотичните храни, да поклати задника си в ритъма на хаус музиката измежду причудливите артикули на Cyberdog. В " Камдън " напряко ми се прииска да се татуирам, само че дано да остане нещо и за идващия път.
10. " Брикстън ":
Да срещнеш Дейвид Бауи на " електрическата улица "
Не го бях чувала това име, само че съм обожател на Дейвид Бауи, а парчето на Еди Грант " Електрик Авеню " беше доста известно едно време, та отидох в " Брикстън " поради Бауи и с цел да видя " електрическата улица ".
Лондонският " Харлем " e кварталът на карибските преселници, само че тук е роден и Бауи. Почитателите му са нарисували прелестни графити, които в този момент са превърнати в негов мемориал. Карибското въздействие пък се усеща най-много на пазара - преди време първата пазарна улица с електрическо осветяване.
През 80-те години " Брикстън " е бил място на обществени безредици и с песента си Грант показва своята съпричастност към протестиращите. Близо до пазара се намира " Поп Брикстън " - закрито пространство, което сплотява десетки самостоятелни търговци и ресторантьори. Тук може да се хапне съвсем всичко - от пица до рамен, да се работи в намерено офис пространство или да се практикува йога.
Както през предишния век, по този начин и през днешния ден " Брикстън " не е влиятелен квартал. Туристи се срещат рядко, само че уханието на подправки, плодове и храни, както и цветнокожите му жители, тяхната музика, приятният безпорядък и вибриращата атмосфера го вършат един от забележителните лондонски квартали.
Десет квартала, 10 разнообразни лица на Лодон. А има още десетки - приключенията предстоят.
Източник: standartnews.com
Автор: Екатерина Дудова
Назад
Чувам крайни отзиви на мои другари във връзка с Лондон. Едни от тях не се усещат добре там, а на други доста им подхожда и даже го дефинират като обичан европейски град. Лондон е толкоз разнолик, че мъчно може да го опишеш с една дума. Сигурно всеки ще откри по нещо, което да възбуди интереса му. Ако бях фамилна и с деца, eдва ли щях да пропусна Природонаучния музей, а в случай че бях по-млада и с гадже, евентуално щях да се впусна в нощния живот на " Сохо " или " Камдън ". Но децата са огромни, гаджето го завлякоха по други дестинации, а аз желаех просто да се откъсна за малко от влажното софийско лято и да усетя нещо ново. Тръгнах ей по този начин, без проект, като решавах ден за ден къде ще се смотавам, без да бързам за на никое място. Времето в Лондон беше прелестно и топло, даже зелените морави по парковете бяха пожълтели.
Направих един тур с непрофесионален гид на Sandeman (http://www.neweuropetours.eu), който за три часа описа и изигра британската история в анимационен жанр. В момента доста от забележителностите на града се ремотнират и са опасани от скелета. Но това е чудесна въможност да си направиш селфи пред пакетирания „ Биг Бен ", да вземем за пример, а след време да се фукаш с тази фотография, която ще се трансформира в необичайност.
След обиколка на главните туристически атракции, в продължение на седмица откривах лондонските квартали, за които бях гледала филми и чела в романи. Kварталите бяха за мен с познати имена, само че ми звучаха нереално, до момента в който не стъпих на техните улиците.
1. " Кенсингтън ":
Съседи на принцове отглеждат домати
Съседството с принцовете несъмнено му придава аристократизъм, а Кристо със своята съвременна апаратура по този начин добре се вписва в кварталния парк, както и всяко ново и необичайно събитие намира почва и се развива по роднински в Лондон. " Кенсингтън " е прочут със стройно подредените си бели и керемидено червени здания, само че в квартала има и още нещо особено - по този начин наречените Mews. Това са някогашните конюшни сред постройките, преустроени в дребни офиси и жилища. Пред тях хората си садят домати, билки, цветя – хем си в " Кенсингтън ", хем не си.
Това възприятие – хем си там, хем не си там, ме обземаше на всички места, тъй като Лондон е разчупил стандартите и консервативизма, пропукал се е и в пукнатините му виреят модерното, екзотичното и каквото изобщо му пристигна на разум на човек.
В сърцето на " Кенсигтън " са " Бромтън роуд " и известният магазин " Хародс ". Тук господари са богатите араби, а самият магазин в този момент е благосъстоятелност на Катар. Заведенията са цялостни с мургави хора, за които ти си просто чужденец, а те са вкъщи.
Вечер от светещите рикши, в които се возят засукани девойки и младежи, се носят арабски ритми и благоухание на скъпи парфюми.
В " Хародс " се оферират даже истински Дали, Пикасо, Миро, Шагал, Анди Уорхол, Лоренцо Куин и Чихули – е, не е по джоба на всекиго, само че пък за сметка на това музеите в Лондон са толкоз налични, колкото в никоя друга европейска столица. Също по този начин човек е свободен да демонстрира изкуството си на всички места - да свири, да пее, да танцува и даже да рисува дребни графити по старите изсъхнали дъвки на моста " Милениум ".
2. " Саут бенк ":
" Тейд Модерн " и спектакъл " Глоуб " в прелестна композиция
Не тъкмо квартал, а южният бряг на Темза от „ Уестминстър бридж " до „ Тауър Бридж " - царство за деца и младежи, цялостно със занимания и развлекателни музеи. Ако на човек не му се чака на опашка пред " Окото ", може да види Лондон от високо и гратис, като се качи на последния етаж на музея на модерното изкуство " Тейд Модерн ". От терасата на кафенето се вижда град, в който сякаш липсва проект, само че съвсем няма постройка, която да не се вписва измежду останалите.
Стъкленият " Шард " припомня на голяма църковна кула, изключително когато го погледнеш от ниско, застанал пред някоя черква. Останките от стените на двореца " Уинчестър " са въодушевили околната модерна архитектура. Кръчмите от едно време се редуват с нови заведения и съвременни художествени съоръжения от остаряло желязо. В съседство на " Тейд Модерн " се намира спектакъл " Глоуб " – Мартин Пар до Шекспир, прелестна композиция.
3. " Сити ":
Царството на подпийналите юпита
Класическото и модерното още веднъж се сливат. " Краставицата " е прелестен декор на църквата " Сейнт Андрю Андъшафт ". Ниска остаряла фасада е станала част от небостъргача на " Лойдс ", наименуван още " Обърнатият на открито " поради въздуховодите и асансьорите, които пълзят по външните му стени. Между самите здания са пръснати съвременни съоръжения и скулптори, всяка сама по себе си е атракция.
През 14 в. на покрития пазар " Лийдънхол " търговците са предложили масло и сирене. В днешно време юпитата отиват там на обяд, с цел да пият бира на крайник. Говори се, че след обедната отмора множеството от тях се връщат подпйнали на работното си място. Жените тук се срещат по-рядко и те са главно обслужващ личен състав - сервират храна, лъскат обувки или мъкнат папки нагоре надолу.
4. " Ковънт Гардън ":
Опера и улични музиканти
Това е освен операта, това е картинно място с магазинчета за сувенири, био-продукти, ръчно направени чанти и облекла, кафенета и заведения за хранене, измежду които постоянно е цялостно с улични музиканти, артисти и артисти.
5. " Сохо ":
Да се отрежеш в " Shakespeare's Head "
Един от най-известните лондонски квартали. Тук са живели Моцарт, Маркс и „ Секс Пистолс ". Дали пък многото секс магазини в квартала нямат нещо общо с това или пък е противоположното? Между другото, тук Прайдът продължава цели две седмици.
Чудесно място да си отрежеш главата с бира е кръчмата Shakespeare's Head, само че това може да стане и в някоя от другите обичайни лондонски кръчми. Китайските, индийските, френските, италианските, гръцките, турските, японските и други интернационални заведения не са по-малко атрактивни. Това е и идеалният квартал за скитничество, ровене из книжарници, ядене на улична храна и гледане на спектакъл или мюзикъл.
6. " Нотинг Хил ":
Всички питат за книжарницата
Коя жена не си пада по Хю Грант и кой мъж не си пада по Джулия Робъртс? Техните герои от кино лентата " Нотинг Хил " си паднаха един по различен в тясна книжарничка, която се намира елементарно, тъй като пред нея нормално е цялостно с туристи. Пазарът - подобен, какъвто го знаем от кино лентата, го има единствено в събота. Тогава придвижването по " Портобело Роуд " се затваря и там се разполагат сергиите. Всеки различен ден в " Нотинг Хил " е умерено. Къщите са на по два или три етажа, боядисани в ярки цветове. Не съм била в Куба, само че сходни цветове съм виждала на фотоси от Хавана и те някак си нямат нищо общо с обичайните ни показа за мрачния и сив Лондон. Тук всичко е ярко, човешко, скромно, повърхностно, стилно, закачливо. И, да – сантиментално, като в самия филм.
7. " Мейфеър ":
Време за разкош
Лукс и искра. Скъпи магазини и петзвездни хотели. Ако човек се помотае по-дълго време там, шансът му да се сблъска с някоя поп или кино звезда е повече от огромен. През " Мейфеър " минава и най-голямата комерсиална улица в Лондон - " Оксфорд Стрийт ". Дори за неизкушените от извършването на покупки, разходката там си коства - постройките на магазините са забележителности единствено по себе си.
8. " Челси ":
Дом на лодка или в къщурка за милион
И тук, както и в Амстердам, може да се живее на транспортен съд и то под красивия стоманен мост " Албърт Бридж ". Но може да се живее и на тиха уличка с цветни къщички, от някоя от които всеки миг очакваш да излезе Мистър Бийн. Това са къщички за милиони, в дословен и в метафоричен смисъл.
„ Челси " е идеалният квартал за спокоен съботно-неделен шопинг. Тук може да се посети галерията " Сачи ". " Кингс Роуд " е за разходка и пазар. " Слоун Скуер " - за отмора на някоя скамейка, а ресторантът с цветята " Айви Гардън " - за изтънчено ядене.
9. " Камдън ":
Да живеят пънкът и Ейми Уайнхаус
Тук пънкът е жив, рокът е жив, тук даже и Ейми Уайнхаус е жива. Бях готова за нещо шумно и шантаво, само че за " Камдън " не можеш да се подготвиш, кварталът е просто непостижим. За да го усети човек, би трябвало да преживее блъсканицата, да види шаренията и нестандардантните хрумвания на фасадните художници, да вдъхне уханието на магазиничетата, да вкуси от екзотичните храни, да поклати задника си в ритъма на хаус музиката измежду причудливите артикули на Cyberdog. В " Камдън " напряко ми се прииска да се татуирам, само че дано да остане нещо и за идващия път.
10. " Брикстън ":
Да срещнеш Дейвид Бауи на " електрическата улица "
Не го бях чувала това име, само че съм обожател на Дейвид Бауи, а парчето на Еди Грант " Електрик Авеню " беше доста известно едно време, та отидох в " Брикстън " поради Бауи и с цел да видя " електрическата улица ".
Лондонският " Харлем " e кварталът на карибските преселници, само че тук е роден и Бауи. Почитателите му са нарисували прелестни графити, които в този момент са превърнати в негов мемориал. Карибското въздействие пък се усеща най-много на пазара - преди време първата пазарна улица с електрическо осветяване.
През 80-те години " Брикстън " е бил място на обществени безредици и с песента си Грант показва своята съпричастност към протестиращите. Близо до пазара се намира " Поп Брикстън " - закрито пространство, което сплотява десетки самостоятелни търговци и ресторантьори. Тук може да се хапне съвсем всичко - от пица до рамен, да се работи в намерено офис пространство или да се практикува йога.
Както през предишния век, по този начин и през днешния ден " Брикстън " не е влиятелен квартал. Туристи се срещат рядко, само че уханието на подправки, плодове и храни, както и цветнокожите му жители, тяхната музика, приятният безпорядък и вибриращата атмосфера го вършат един от забележителните лондонски квартали.
Десет квартала, 10 разнообразни лица на Лодон. А има още десетки - приключенията предстоят.
Източник: standartnews.com
Автор: Екатерина Дудова
Назад
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ