Ще победи ли Тракия шербета?
Медийният интерес към срещата във Варна на 26.03.2018г най-малко в България наподобява огромен. Все отново по време на нашето европредседателство Борисов има предпочитание да бъде медиатор сред Европейски Съюз и Турция. И е обикновено информацията, която се подава към българските медии да бъде за обещаващи резултати.
Самият Борисов съпоставя срещата с тази от Техеран 1943 година
А те двете срещи нямат нищо общо – нито като мотив, нито като участници, нито като геополитическо значение. Историята би трябвало да се чете от политиците, тъй като другояче рискуват да вършат точно сходни съпоставения. Но самият факт, че Борисов употребява това съпоставяне влече след себе си огромни упования. Борисов разчита резултатът от тази среща да му обезпечи облик на геополитик. Според мен обаче той не регистрира вътрешнополитическия резултат.
В навечерието на събитието социолозите регистрираха въздействието на Гинка Върбакова и нейната договорка с ЧЕЗ за престижа на Борисов. Резултатът – Българска социалистическа партия въпреки и с прекомерно малко изпреварва ГЕРБ. Сега социолозите няма да регистрират въздействието на Гинка Върбакова, а въздействието на Ердоган. Точно в този миг прегръдката с Ердоган може социологически да потопи Борисов.
Да организираш среща на Ердоган с Европейски Съюз във Варна на 26.03.2018г си е политическа случка. За българите и България 26 март е Ден на Тракия. На този ден означаваме завладяването на Одринската цитадела и почитаме паметта на тракийските бежанци. От тази позиция датата на срещата във Варна е допустимо най-лошият избор. И ще се получи по този начин, че Президентът Радев ще бъде с българите и отбелязва Деня на Тракия, а Борисов ще бъде с Ердоган. И какво би трябвало да регистрират в този случай социолозите? Той резултатът е авансово явен –социологически Тракия ще победи шербета.
С тази среща Борисов ще съсипе и политическите патриоти. Сега те ще имат правото да покажат политическия си национализъм, както го правеха преди изборите на границата. Но дали може да са политически патриоти във връзка с Ердоган, когато той е в България, а те самите са участници във властта? Дали политическият национализъм няма да бъде приравнен до угодничество? И е задоволително в Деня на Тракия един единствено да подсети за Ботев и патриотите, които давали не своята душа, а душата на народа. А такива ще има. Както към този момент припомнят на Борисов, че би трябвало да сложи и въпроса за тракийските ни бежанци. Борисов авансово отговори, че на тази среща сходни тематики няма да се разискват.
Нека не забравяме и обстоятелството, че Ердоган и Борисов преди месеци откриваха ремонтираната с парите на турската страна Желязна черква в Истанбул. Нормално е този факт да бъде припомнен от Ердоган. Нормално е той да чака и съответен отговор от домакина Борисов. А дали Борисов може да си разреши сега съответен отговор?
С други думи във вътрешнополитически проект срещата във Варна ще усили социологическата преднина на Българска социалистическа партия и Радев по отношение на ГЕРБ и Борисов. На напред във времето може да излязат политици, които ще изразят патриотични хрумвания. Такива са Костадин Костадинов и Велизар Енчев. Те самите дават поръчка за това.
Няма по какъв начин да бъдат подминати и всички русофоби в България по време на срещата. Да си спомним единствено по какъв начин те се бореха против Русия и съветския Патриарх на трети март. Е, в този момент ще би трябвало да избират сред патриотична изява в Деня на Тракия и позиция по отношение на въпросите, които би трябвало Борисов да сложи на срещата във Варна. По всяка възможност те ще си замълчат. А мълчанието ще бъде измерено от социолозите.
Какво можем да чакаме в геополитически проект?
Според мен може да чакаме стопански триумф за Турция при договарянията. За това приказва и екипа на Ердоган, с който той идва за срещата. Към този миг е нелогично да чакаме, че Европейски Съюз може да слага политически условия на Ердоган и той да се съобрази с тях. Ако резултатът от срещата е този, то е обикновено да се сложи тогава и въпроса за смисъла от нейното осъществяване. Срещата за Европейски Съюз може да бъде сполучлива в случай че Ердоган одобри, подпише и извърши политически условия. Ако няма такива, то значи срещата е една разходка за европейските водачи.
Можем ли да чакаме Ердоган да одобри, подпише и извърши политически условия? Ердоган не е просто турски политик. Това е водач с измерения, които са прекомерно огромни за българските политици и публицисти. Бих споделил дори измерения, които са неразбираеми в България. Ердоган сподели извънредно ясно с кого може да подписва политически покупко-продажби. Геополитическият интерес на Турция е ориентиран към Близкия Изток. Именно за това сътрудници там са Русия и Иран. С какво Европейски Съюз може да помогне при отбрана ползите на Турция в Близкия Изток? Отговорът е непретенциозен –с нищо. Тогава от какво са подбудени упованията за триумф при тази среща? Според мен те са подбудени от неналичието на анализатори в екипа на Борисов. Смятам, че екипът на Борисов за срещата(ако има такъв) не познава построяването на Ердоган като водач. Задавам си въпроса дали в Европейски Съюз има водач като Ердоган? Аз персонално не се сещам. Ето за какво не може да чакаме политически триумф за Европейски Съюз на срещата във Варна.
Без подозрение срещата ще е триумф за Ердоган. Той още веднъж ще се държи като водач, какъвто е несъмнено. Как може да чакаме да се държи Ердоган? Като преклонен възпитаник ли? Та белким турския байрак не се вее в Сирия? Ердоган е на своя политически връх и е разумно да чакаме той да се възползва от това. Друг е въпросът по какъв начин ще се държат водачите на Европейски Съюз и домакина Борисов? Големият въпрос за Европейски Съюз след срещата ще бъде реализира ли се нещо позитивно за Европейски Съюз или Европейски Съюз е бил унизен. Защото тази среща ще се гледа от доста ъгли-Русия, Китай, ислямския свят, Съединени американски щати. И в случай че бъде позволено Европейски Съюз да бъде в унизителна позиция по време на срещата, то всички ще отбележат, че това се е случило по време на нашето европредседателство.
И най-после ще слага и още един въпрос, който е обвързван с идната среща. Тази среща ще бъде следена и от всички тези среди в Турция, които сега са пострадали от политиката на Ердоган. Защото тези всемирски среди се усещат излъгани от Европейски Съюз. Та нали самият Европейски Съюз разреши на Ердоган да го трансформира в оръжие, с което промени конституционният ред в страната.
Та нали пазителите на световна Турция – турските генерали и военни правилни на Ататюрк, бяха обезвредени точно в името на Европейски Съюз. Сега точно тези предадени от Европейски Съюз всемирски турски среди ще би трябвало да преживеят следващото си отчаяние. При тази обстановка какво е бъдещето на връзките на Европейски Съюз и Турция?
По време на епохата на Ердоган е ясно, че Европейски Съюз ще бъде единствено инструмент употребен от него. Но може ли след епохата на Ердоган да чакаме смяна в връзките? Не, това е нереалистично. Ако светските среди овладеят властта в Турция след Ердоган, то те към този момент ще бъдат антиевропейски настроени. И това е обикновено откакто те станаха жертва в името на Европейски Съюз. В този смисъл може да чакаме, че това няма да е среща за продължение на разговора сред Европейски Съюз и Турция, а предвестител за неговия край.
Дали някой от уредниците на срещата са си задавали сходни въпроси и търсели техните отговори?
Самият Борисов съпоставя срещата с тази от Техеран 1943 година
А те двете срещи нямат нищо общо – нито като мотив, нито като участници, нито като геополитическо значение. Историята би трябвало да се чете от политиците, тъй като другояче рискуват да вършат точно сходни съпоставения. Но самият факт, че Борисов употребява това съпоставяне влече след себе си огромни упования. Борисов разчита резултатът от тази среща да му обезпечи облик на геополитик. Според мен обаче той не регистрира вътрешнополитическия резултат.
В навечерието на събитието социолозите регистрираха въздействието на Гинка Върбакова и нейната договорка с ЧЕЗ за престижа на Борисов. Резултатът – Българска социалистическа партия въпреки и с прекомерно малко изпреварва ГЕРБ. Сега социолозите няма да регистрират въздействието на Гинка Върбакова, а въздействието на Ердоган. Точно в този миг прегръдката с Ердоган може социологически да потопи Борисов.
Да организираш среща на Ердоган с Европейски Съюз във Варна на 26.03.2018г си е политическа случка. За българите и България 26 март е Ден на Тракия. На този ден означаваме завладяването на Одринската цитадела и почитаме паметта на тракийските бежанци. От тази позиция датата на срещата във Варна е допустимо най-лошият избор. И ще се получи по този начин, че Президентът Радев ще бъде с българите и отбелязва Деня на Тракия, а Борисов ще бъде с Ердоган. И какво би трябвало да регистрират в този случай социолозите? Той резултатът е авансово явен –социологически Тракия ще победи шербета.
С тази среща Борисов ще съсипе и политическите патриоти. Сега те ще имат правото да покажат политическия си национализъм, както го правеха преди изборите на границата. Но дали може да са политически патриоти във връзка с Ердоган, когато той е в България, а те самите са участници във властта? Дали политическият национализъм няма да бъде приравнен до угодничество? И е задоволително в Деня на Тракия един единствено да подсети за Ботев и патриотите, които давали не своята душа, а душата на народа. А такива ще има. Както към този момент припомнят на Борисов, че би трябвало да сложи и въпроса за тракийските ни бежанци. Борисов авансово отговори, че на тази среща сходни тематики няма да се разискват.
Нека не забравяме и обстоятелството, че Ердоган и Борисов преди месеци откриваха ремонтираната с парите на турската страна Желязна черква в Истанбул. Нормално е този факт да бъде припомнен от Ердоган. Нормално е той да чака и съответен отговор от домакина Борисов. А дали Борисов може да си разреши сега съответен отговор?
С други думи във вътрешнополитически проект срещата във Варна ще усили социологическата преднина на Българска социалистическа партия и Радев по отношение на ГЕРБ и Борисов. На напред във времето може да излязат политици, които ще изразят патриотични хрумвания. Такива са Костадин Костадинов и Велизар Енчев. Те самите дават поръчка за това.
Няма по какъв начин да бъдат подминати и всички русофоби в България по време на срещата. Да си спомним единствено по какъв начин те се бореха против Русия и съветския Патриарх на трети март. Е, в този момент ще би трябвало да избират сред патриотична изява в Деня на Тракия и позиция по отношение на въпросите, които би трябвало Борисов да сложи на срещата във Варна. По всяка възможност те ще си замълчат. А мълчанието ще бъде измерено от социолозите.
Какво можем да чакаме в геополитически проект?
Според мен може да чакаме стопански триумф за Турция при договарянията. За това приказва и екипа на Ердоган, с който той идва за срещата. Към този миг е нелогично да чакаме, че Европейски Съюз може да слага политически условия на Ердоган и той да се съобрази с тях. Ако резултатът от срещата е този, то е обикновено да се сложи тогава и въпроса за смисъла от нейното осъществяване. Срещата за Европейски Съюз може да бъде сполучлива в случай че Ердоган одобри, подпише и извърши политически условия. Ако няма такива, то значи срещата е една разходка за европейските водачи.
Можем ли да чакаме Ердоган да одобри, подпише и извърши политически условия? Ердоган не е просто турски политик. Това е водач с измерения, които са прекомерно огромни за българските политици и публицисти. Бих споделил дори измерения, които са неразбираеми в България. Ердоган сподели извънредно ясно с кого може да подписва политически покупко-продажби. Геополитическият интерес на Турция е ориентиран към Близкия Изток. Именно за това сътрудници там са Русия и Иран. С какво Европейски Съюз може да помогне при отбрана ползите на Турция в Близкия Изток? Отговорът е непретенциозен –с нищо. Тогава от какво са подбудени упованията за триумф при тази среща? Според мен те са подбудени от неналичието на анализатори в екипа на Борисов. Смятам, че екипът на Борисов за срещата(ако има такъв) не познава построяването на Ердоган като водач. Задавам си въпроса дали в Европейски Съюз има водач като Ердоган? Аз персонално не се сещам. Ето за какво не може да чакаме политически триумф за Европейски Съюз на срещата във Варна.
Без подозрение срещата ще е триумф за Ердоган. Той още веднъж ще се държи като водач, какъвто е несъмнено. Как може да чакаме да се държи Ердоган? Като преклонен възпитаник ли? Та белким турския байрак не се вее в Сирия? Ердоган е на своя политически връх и е разумно да чакаме той да се възползва от това. Друг е въпросът по какъв начин ще се държат водачите на Европейски Съюз и домакина Борисов? Големият въпрос за Европейски Съюз след срещата ще бъде реализира ли се нещо позитивно за Европейски Съюз или Европейски Съюз е бил унизен. Защото тази среща ще се гледа от доста ъгли-Русия, Китай, ислямския свят, Съединени американски щати. И в случай че бъде позволено Европейски Съюз да бъде в унизителна позиция по време на срещата, то всички ще отбележат, че това се е случило по време на нашето европредседателство.
И най-после ще слага и още един въпрос, който е обвързван с идната среща. Тази среща ще бъде следена и от всички тези среди в Турция, които сега са пострадали от политиката на Ердоган. Защото тези всемирски среди се усещат излъгани от Европейски Съюз. Та нали самият Европейски Съюз разреши на Ердоган да го трансформира в оръжие, с което промени конституционният ред в страната.
Та нали пазителите на световна Турция – турските генерали и военни правилни на Ататюрк, бяха обезвредени точно в името на Европейски Съюз. Сега точно тези предадени от Европейски Съюз всемирски турски среди ще би трябвало да преживеят следващото си отчаяние. При тази обстановка какво е бъдещето на връзките на Европейски Съюз и Турция?
По време на епохата на Ердоган е ясно, че Европейски Съюз ще бъде единствено инструмент употребен от него. Но може ли след епохата на Ердоган да чакаме смяна в връзките? Не, това е нереалистично. Ако светските среди овладеят властта в Турция след Ердоган, то те към този момент ще бъдат антиевропейски настроени. И това е обикновено откакто те станаха жертва в името на Европейски Съюз. В този смисъл може да чакаме, че това няма да е среща за продължение на разговора сред Европейски Съюз и Турция, а предвестител за неговия край.
Дали някой от уредниците на срещата са си задавали сходни въпроси и търсели техните отговори?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ