Медийния закон Пеевски за задълженията по установяване собствеността на медиите

Медийния закон ”Пеевски ” за отговорностите по определяне собствеността на медиите буксува в Министерството на културата. Това е повода депутатът от ГЕРБ Диана Саватева е задала въпрос на министър Боил Банов дали ведомството ще съблюдава законово открития период, само че още не е получила отговор.
Припомняме, че ноември предходната година Народното събрание одобри дефинитивно ремонти в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ), които бяха импортирани от медийния магнат и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски и депутатите Велислава Кръстева, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Прокарването на тези промени провокира рецензии, че концепцията е самият Пеевски да легитимира като безкористен предприемач.

Поправката задължава всички медии да оповестяват притежателя, финансирането си, в това число лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и публицистичната политика, в случай че то е друго от притежателя. Декларациите с тази информация би трябвало се подават пред Министерството на културата. В тях ще би трябвало да бъде записано и дали действителният притежател заема обществена служба.

Законът беше обнародван на 13 ноември 2018 година, а Министерството на културата има период от една година да сътвори въпросния указател. Трябва да бъде призната разпоредба за основаването му, а след това и да бъде оповестена социална поръчка. Министерството обаче се бави и не съблюдава периодите, счита Диана Саватева.

" Стартирала ли е процедурата по основаване на обществен указател - конкретизирани ли са параметрите на регистъра и вероятно по кое време ще бъде оповестена публичната поръчка, с цел да бъде спазен едногодишният период ", пита Саватева на 14 февруари. Министър Банов е трябвало да отговори по време на парламентарния надзор на 1 март, само че това не е станало, тъй като Саватева е отсъствала от Народното събрание по уважителни аргументи.

От уеб страницата на МК се схваща, че наредбата за основаването на регистъра не е издадена. По закон това е трябвало да стане до 13 февруари. Ден след крайния период МК е пуснало за разискване въпросната разпоредба, а срокът за общественото допитване е един месец.

До основаването на регистъра медиите ще би трябвало да подават декларациите си по електронен път, което изисква електронен автограф.

Образецът на декларацията към този момент е утвърден, а медиите би трябвало да подадат данните си до 30 юни всяка година.

Ако не го създадат следват наказания - от 10 хиляди до 15 хиляди лв. при първо неподаване на декларация. При наново нарушаване санкцията ще бъде от 20 хиляди до 30 хиляди лева. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.

Медиите ще би трябвало да заявяват и всяко получено финансиране през миналата календарна година, неговия размер и съображение, в това число информация за индивида, който е дал парите. Ще би трябвало да се заявяват и всички контракти и тяхната стойност, подписани през миналата календарна година с държавни или локални органи, сдружения с държавно или общинско присъединяване, в това число вследствие на публични поръчки. Това важи и за договорите с с политически партии, рекламните контракти с лица, осъществяващи активност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено еврофинансиране или пари от други интернационалните финансови институции и донори.

Разпространителните компании ще би трябвало също да подават заявления със притежателите си. Ако се откри, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще би трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията.