Медийната свобода е достигнала до най-ниското си ниво от поне

Медийната независимост е достигнала до най-ниското си равнище от най-малко едно десетилетие насам, демонстрира настоящо изследване на английската неправителствена организация за независимост на словото Article 19 и плана за обществени науки V-Dem.

Според проучването работата на публицистите е застрашена от разнообразни фактори като цензура от властта, проведена престъпност, търговски напън поради разрастването на интернет и други

За последните 10 години страната с максимален спад в свободата на медиите е Турция, като дружно с нея осезаемо утежняване се вижда и в Македония, Бразилия, Бурунди и Бангладеш, показват в отчета.

Само от април тази година в турски затвори са влезнали 152 публицисти, демонстрират данни на опозицията в страната. В същото време над 170 медийни организации са закрити от миналогодишния опит за прелом насам, в това число вестници, новинарски уеб сайтове, малките екрани, новинарски организации. Общо над 2500 публицисти са останали без работа.

България се намира при започване на класацията с най-вече позитивни резултати по петте съществени детайла на свободата на изложение – бистрота, отбрана, гражданско общество, цифров бранш и медии, като по последните два страната ни регистрира малко по-слабо показване.

По думите на изпълнителния шеф на Article 19 Томас Хюс заключенията на проучването са открили, че свободата на изложение е атакувана освен при властническите режими, само че и в демократичните общества.

Методологията на проучването включва премерване на свободата на изложение в 172 страни за интервала от 2006 година до 2016 година въз основата на 32 обществени и политически знака като корупция, интернет цензура, достъп до правораздаване, принуждение над публицисти, тъждество на обществените съсловия и полове и други.

По данните на отчета единствено през 2016 година 259 публицисти са били задържани в международен мащаб, а 79 са били убити.

Значително внимание изследването обръща на онлайн бранша. Според заключенията от 2006 година насам се усилва интернет цензурата, като от ден на ден наличие – законно и нелегално, се отстранява от обществените мрежи, без да има цялостна изясненост на каква база се случва това. Паралелно с това е открито, че забележителна част от международното онлайн наличие се контролира от няколко огромни интернет компании, чиито процеси са незадоволително транспарантни и не са обект на инспекции. Личните връзки също са следени в невиждана до момента степен, на фона на приемането на нови законодателства за разширение на цифровото следене, се споделя още в отчета.

От Article 19 предизвестяват също, че държавните управления употребяват невиждани правни и други ограничения за заглушаване на неуместни гласове на обособени лица и организации в гражданския бранш, в това число следене на публицисти и неправителствени организации, както и оповестяването на вторите за „ задгранични сътрудници “.

Въпреки множеството отрицателни трендове обаче от Article 19 означават и една положителна смяна, която е увеличените апели за повече бистрота. /БГНЕС