Перверзия: Убийци на журналистиката говорят за свободно слово
Медийната среда в България от дълго време не е каквато би трябвало да бъде. Затова всеки опит да се раздвижи блатото заслужава внимание. Такъм опит е обявата „ Как лека-полека губехме българската публицистика “ от Владимир Йончев в уеб страницата Офнюз.бг, на който е издател. Йончев загатва правилни неща като постепенната загуба на редактори и коректори, което води до обезограмотяване, неприятна стилистикана на текстовете. Невремето известният в писателските среди стилист Огнян Бояджиев е „ пипал “ крепко ръкописи на книги, пиеси и журналистически публикации на известни създатели, от което те единствено са спечелили. Още повече са спечелили читателите.
Темата е настояща, без подозрение. Още повече, че дава мотив за още отзиви и даже полемика – в случай че не е прекомерно наивно да го допускам…
Първата реакция в тази посока бе на проф. Евгений Дайнов. Известният анализатор и политолог е нагазил непосредствено в дълбоките води, където публицистиката ни е същински давещ се. „ Сриването на публицистиката, въпреки да има своите специфики (изчезването на специалностите на коректора, редактора и пр.) е, в последна сметка, под-явление на един по-голям развой: наклонността на българското общество от време на време да обръща тил на тези йерархии на реализиране, без които просвета не може да съществува. А там, където няма просвета, има една безбрежна самоинициатива, в която всички са равни – от оня, който е прочел само книгата „ Винету” до оня, който заради прочитането на стотици книги бърка, в минута на заплеснатост, Чехов с Толстой. Полуграмотният истерик във Facebook се схваща като публицист, еднакъв на най-хубавите същински публицисти, които не разгласяват нищо, преди да са постигнали верния баланс в текста и да са намерили точните думи “, - написа проф. Дайнов.
Казано е напълно тъкмо.
Всеки българин може да уточни най-малко една причина публицистиката ни да не е харесвана от мнозина, да бъде употребена като ратай или бухалка, за прослава на едни и оскверняване на други. Важна е средата, несъмнено, само че още по-важни са населяващите публицистиката.
И тогава се появява Недялко Недялков, издателят на Пик. Не къде да е, в Националното радио, в предаването „ Некоректно “. И въпросът: Как сме губили българската публицистика си откри ясния отговор – посредством недялковщината. Всяка негова дума в ефира на националното радио е образец за упадъка на цяла една специалност. Това не е плурализъм, различни мненията или независимост на словото. Недялковата „ публицистика “ от години пази и възпява управнически модел, родеещ се с мафията и коствал на страната ни милиардни загуби поради тотална корупция, най-висока смъртност в Европейски Съюз, най-нисък витален стандарт и челно място по неначетеност. Да способстваш посредством медии за одобряването на подобен режим те прави съизвършител във всички осъществени от него закононарушения. И няма потребност от други доказателства, тъй като статистиките са дастотъчни.
Аз не съм направил задоволително това да бъде спряно. И други не са създали. Но сме следили пропадането всеки ден. Имаме грях към идващите генерации.
Недялко обаче е потребен по един самобитен метод. Чуеш ли го, прочетеш ли го – незабавно схващаш от какво да се пазиш, в случай че притежаваш себеуважение. Недялковци са ловки, обичат пъклен доста парите, подготвени са на всичко за тях и това приспива бдителността им. Останали са доста следи за своите зависимости и кукловоди.
Българската публицистика бе убивана година след година, ден след ден, а ние се разделихме на палачи, жертви и кибици. Палачите и до през днешния ден се разпореждат в така наречен огромни медии. Жертвите – тях кучета ги яли, щом са наивни. А кибиците – отново съзерцават в профил.
Държа да кажа на недялковците и дейците на режима, който властваше до неотдавна, че ще дават отговор за всичко, което сториха на тази страна, в това число и за положението на медиите. Ще заплащат сметката, колкото и да им се коства необикновено това. А тези, които все чакат някой различен да свърши черната работа, или както споделя Ходорковски: „ различен да убие дракона “, е доре да знаят, че статутът им на кибици е с привършен предел. Ще би трябвало да създадат избор.
Както и БНР ще би трябвало да спре да се саморекламира като територия на свободното слово и място за различни отзиви и разнообразни гледни точки. Пропагандата на мафиотски модел в публицистиката не е независимост – реклама на „ кафявия медиен поток “ е.
Огнян Стефанов
Темата е настояща, без подозрение. Още повече, че дава мотив за още отзиви и даже полемика – в случай че не е прекомерно наивно да го допускам…
Първата реакция в тази посока бе на проф. Евгений Дайнов. Известният анализатор и политолог е нагазил непосредствено в дълбоките води, където публицистиката ни е същински давещ се. „ Сриването на публицистиката, въпреки да има своите специфики (изчезването на специалностите на коректора, редактора и пр.) е, в последна сметка, под-явление на един по-голям развой: наклонността на българското общество от време на време да обръща тил на тези йерархии на реализиране, без които просвета не може да съществува. А там, където няма просвета, има една безбрежна самоинициатива, в която всички са равни – от оня, който е прочел само книгата „ Винету” до оня, който заради прочитането на стотици книги бърка, в минута на заплеснатост, Чехов с Толстой. Полуграмотният истерик във Facebook се схваща като публицист, еднакъв на най-хубавите същински публицисти, които не разгласяват нищо, преди да са постигнали верния баланс в текста и да са намерили точните думи “, - написа проф. Дайнов.
Казано е напълно тъкмо.
Всеки българин може да уточни най-малко една причина публицистиката ни да не е харесвана от мнозина, да бъде употребена като ратай или бухалка, за прослава на едни и оскверняване на други. Важна е средата, несъмнено, само че още по-важни са населяващите публицистиката.
И тогава се появява Недялко Недялков, издателят на Пик. Не къде да е, в Националното радио, в предаването „ Некоректно “. И въпросът: Как сме губили българската публицистика си откри ясния отговор – посредством недялковщината. Всяка негова дума в ефира на националното радио е образец за упадъка на цяла една специалност. Това не е плурализъм, различни мненията или независимост на словото. Недялковата „ публицистика “ от години пази и възпява управнически модел, родеещ се с мафията и коствал на страната ни милиардни загуби поради тотална корупция, най-висока смъртност в Европейски Съюз, най-нисък витален стандарт и челно място по неначетеност. Да способстваш посредством медии за одобряването на подобен режим те прави съизвършител във всички осъществени от него закононарушения. И няма потребност от други доказателства, тъй като статистиките са дастотъчни.
Аз не съм направил задоволително това да бъде спряно. И други не са създали. Но сме следили пропадането всеки ден. Имаме грях към идващите генерации.
Недялко обаче е потребен по един самобитен метод. Чуеш ли го, прочетеш ли го – незабавно схващаш от какво да се пазиш, в случай че притежаваш себеуважение. Недялковци са ловки, обичат пъклен доста парите, подготвени са на всичко за тях и това приспива бдителността им. Останали са доста следи за своите зависимости и кукловоди.
Българската публицистика бе убивана година след година, ден след ден, а ние се разделихме на палачи, жертви и кибици. Палачите и до през днешния ден се разпореждат в така наречен огромни медии. Жертвите – тях кучета ги яли, щом са наивни. А кибиците – отново съзерцават в профил.
Държа да кажа на недялковците и дейците на режима, който властваше до неотдавна, че ще дават отговор за всичко, което сториха на тази страна, в това число и за положението на медиите. Ще заплащат сметката, колкото и да им се коства необикновено това. А тези, които все чакат някой различен да свърши черната работа, или както споделя Ходорковски: „ различен да убие дракона “, е доре да знаят, че статутът им на кибици е с привършен предел. Ще би трябвало да създадат избор.
Както и БНР ще би трябвало да спре да се саморекламира като територия на свободното слово и място за различни отзиви и разнообразни гледни точки. Пропагандата на мафиотски модел в публицистиката не е независимост – реклама на „ кафявия медиен поток “ е.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ