Здравното министерство забранява доплащането при лекар
Медиците няма да могат да желаят пари от пациентите, в случай че имат контракт за съответното лекуване със здравната каса.
© Надежда Чипева Министерството на здравеопазването възнамерява да постави завършек на доплащането за обзор и лекуване в извънболничната помощ и в лечебните заведения. Това плануват промени в Закона за медикаментите, в чиито преходни и заключителни разпореждания се оферират промени в редица здравни закони.
Проектът е качен за публично разискване. Той планува посредством Закона за здравното обезпечаване категорично да се забрани здравноосигурените лица да доплащат за каквото и да било, в случай че лекарят или лечебното заведение са сключили контракт съответното лекуване да се покрива от здравната каса. Освен това лекарите ще бъдат глобявани от 3000 до 1000 лева, в случай че откажат да дават документи, фактури или резултати от проучвания на пациентите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За какво ще се доплаща
Според законопроекта е планувано лекарите да преглеждат, оперират и лекуват, без да изискват и одобряват заплащане или доплащане за здравната активност, за която са сключили контракт за заплащане от здравната каса.
Доплащане може да има, единствено в случай че пациентът изиска да му бъде изписано по-скъпо лекарство, здравно произведение или диетична храна от тези, които покрива НЗОК.
Това, обаче, не важи за онкопациентите, болните с тежки кръвоизливи или такива в тежко положение, които остават в лечебните заведения по-дълго от минималния болничен престой. Ако те се нуждаят от по-скъпи лекарства, болничното заведение би трябвало да им ги обезпечи, излиза наяве от плана.
По време на престоя в лечебното заведение болните ще могат да доплащат по свое предпочитание, както е и до момента, единствено за избор на екип или доктор, усъвършенствани битови условия и спомагателни услуги, свързани с лекуването. За какво тъкмо ще може да се доплаща, ще бъде конкретизирано в елементи в разпоредба, както е и до момента. Основният акцент обаче е, че пациентите ще доплащат единствено по своя самодейност и по свое предпочитание, а няма да им бъдат желани средства.
В момента в лечебните заведения и кабинети има ясни ценоразписи за услуги, които се покриват или не се покриват от здравната каса и за които се изисква доплащане.
Защо лекарите желаят доплащане
В момента доплащане се желае за обзор и лекуване в съвсем цялата здравна система. Причината е, че здравната каса на доктрина би трябвало да финансира изцяло главния пакет от медицински услуги. На процедура обаче това не е по този начин - огромна част от нужните услуги не са включени в главния пакет и пациентите би трябвало да си ги заплащат сами.
В допълнение пък цените на клиничните пътеки в лечебните заведения не са остойностени действително, а колкото пари може да отдели здравната каса за лекуване. Голяма част от 300-те клинични пътеки не са увеличавани повече от 20 години, трудът на медицинските екипи в тях въобще не е обмислен и приблизително здравната каса покрива 60-70% от действителната себестойност на болничния престой. Това е повода лечебните заведения да са изобретателни в доплащанията, с цел да могат да дофинансират лекуването.
Независимо от повода за доплащането обаче тя се документира и пациентът може да я оспорва, да си търси парите от здравния си осигурител или да сезира държавните институции, в случай че се усеща ощетен.
Според данните на Световната банка българите доплащат за лекуване приблизително 4 милиарда лева Толкова са и публичните средства, отделени от здравни вноски за финансиране на здравната система. Основните доплащания са за медикаменти.
През юли при представянето на втория план за смяна на модела на финансиране на бранша, здравният министър Кирил Ананиев даде обещание до края на годината медицинските действия да бъдат действително остойностени и цените им да бъдат осъвременени. Ако това не се случи, а възбраната на доплащанията влезе в действие, секторът ще се върне към заплащанията под масата за лекуване.
© Надежда Чипева Министерството на здравеопазването възнамерява да постави завършек на доплащането за обзор и лекуване в извънболничната помощ и в лечебните заведения. Това плануват промени в Закона за медикаментите, в чиито преходни и заключителни разпореждания се оферират промени в редица здравни закони.
Проектът е качен за публично разискване. Той планува посредством Закона за здравното обезпечаване категорично да се забрани здравноосигурените лица да доплащат за каквото и да било, в случай че лекарят или лечебното заведение са сключили контракт съответното лекуване да се покрива от здравната каса. Освен това лекарите ще бъдат глобявани от 3000 до 1000 лева, в случай че откажат да дават документи, фактури или резултати от проучвания на пациентите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За какво ще се доплаща
Според законопроекта е планувано лекарите да преглеждат, оперират и лекуват, без да изискват и одобряват заплащане или доплащане за здравната активност, за която са сключили контракт за заплащане от здравната каса.
Доплащане може да има, единствено в случай че пациентът изиска да му бъде изписано по-скъпо лекарство, здравно произведение или диетична храна от тези, които покрива НЗОК.
Това, обаче, не важи за онкопациентите, болните с тежки кръвоизливи или такива в тежко положение, които остават в лечебните заведения по-дълго от минималния болничен престой. Ако те се нуждаят от по-скъпи лекарства, болничното заведение би трябвало да им ги обезпечи, излиза наяве от плана.
По време на престоя в лечебното заведение болните ще могат да доплащат по свое предпочитание, както е и до момента, единствено за избор на екип или доктор, усъвършенствани битови условия и спомагателни услуги, свързани с лекуването. За какво тъкмо ще може да се доплаща, ще бъде конкретизирано в елементи в разпоредба, както е и до момента. Основният акцент обаче е, че пациентите ще доплащат единствено по своя самодейност и по свое предпочитание, а няма да им бъдат желани средства.
В момента в лечебните заведения и кабинети има ясни ценоразписи за услуги, които се покриват или не се покриват от здравната каса и за които се изисква доплащане.
Защо лекарите желаят доплащане
В момента доплащане се желае за обзор и лекуване в съвсем цялата здравна система. Причината е, че здравната каса на доктрина би трябвало да финансира изцяло главния пакет от медицински услуги. На процедура обаче това не е по този начин - огромна част от нужните услуги не са включени в главния пакет и пациентите би трябвало да си ги заплащат сами.
В допълнение пък цените на клиничните пътеки в лечебните заведения не са остойностени действително, а колкото пари може да отдели здравната каса за лекуване. Голяма част от 300-те клинични пътеки не са увеличавани повече от 20 години, трудът на медицинските екипи в тях въобще не е обмислен и приблизително здравната каса покрива 60-70% от действителната себестойност на болничния престой. Това е повода лечебните заведения да са изобретателни в доплащанията, с цел да могат да дофинансират лекуването.
Независимо от повода за доплащането обаче тя се документира и пациентът може да я оспорва, да си търси парите от здравния си осигурител или да сезира държавните институции, в случай че се усеща ощетен.
Според данните на Световната банка българите доплащат за лекуване приблизително 4 милиарда лева Толкова са и публичните средства, отделени от здравни вноски за финансиране на здравната система. Основните доплащания са за медикаменти.
През юли при представянето на втория план за смяна на модела на финансиране на бранша, здравният министър Кирил Ананиев даде обещание до края на годината медицинските действия да бъдат действително остойностени и цените им да бъдат осъвременени. Ако това не се случи, а възбраната на доплащанията влезе в действие, секторът ще се върне към заплащанията под масата за лекуване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ