Заради изолацията: Все повече българи получават паник атаки
Медицински лица от Спешна помощ се трансфораха непредпазливо в психотерапевти по телефона. Заради все по-честите позвънявания от паникьосани българи се наложи смяна и в работата на екипите.
Неспешните случаи, които не постановат посещаване на лекарски екип незабавно, се съветват отдалечено.
От 26 години дните на Ива Кацарска минават в колата за спешна помощ на Спешна помощ, а самата тя е безапелационна - виждала е всичко. Сега обаче признава, че обстановката е доста друга. През последния месец дава непринудено спомагателни часове на особено разкритата линия, с цел да оказва помощ и по телефона. Отговаря на тези, които в суматоха се обаждат на диспечерите, без да имат потребност от доктор.
„ Когато има суматоха, това се усеща, тъй като чуваме по какъв начин диша индивидът. Ако е със зной, това се схваща даже по телефона “ споделя тя.
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и зной, отдава признаците си на ковид. Зад доста от случаите обаче се крие добре познатата паник офанзива. Изолацията, страховете за работата, както и цялостната липса на обществени контакти водят до всички тези проблеми.
„ Затворете един човек с генерализирано разстройство зад четири стени и той ще отключи всички проблеми на земята. Аз не мисля, че сега страната има опциите и ресура да огледа и върху този проблем “, счита терапевтът Желяз Андреев.
Фактите демонстрират, че от началото на карантината до момента случаите на домашно принуждение в страните от Европа, в това число в България, са скочили с 1/3. Рязката смяна в всекидневието се отразява в целия свят, освен у нас. За да опише за смяната, фотографка от Ню Йорк даже отваря вратите на дома си. Когато преди седмици Нора Савосник хваща самолета от Съединени американски щати за родната Норвегия, тя мисли единствено едно – че по този начин ще загуби визата си. Пандемията я принуждава да направи тази крачка, с цел да е до околните си и по този начин я връща в живота от ученическите й години. Шокът се оказва голям.
„ Много е необичайно да не можеш да видиш приятелите си и да живееш с родителите си, и то на 24 години. Това е огромен контрастност с Ню Йорк. Просто са два разнообразни свята”, споделя тя.
Минават дни на карантина, а напрежението се повишава. Нора признава, че отвикнала да живее с родителите си. Чак след време вижда преимуществото от това да е покрай фамилията си.
Неспешните случаи, които не постановат посещаване на лекарски екип незабавно, се съветват отдалечено.
От 26 години дните на Ива Кацарска минават в колата за спешна помощ на Спешна помощ, а самата тя е безапелационна - виждала е всичко. Сега обаче признава, че обстановката е доста друга. През последния месец дава непринудено спомагателни часове на особено разкритата линия, с цел да оказва помощ и по телефона. Отговаря на тези, които в суматоха се обаждат на диспечерите, без да имат потребност от доктор.
„ Когато има суматоха, това се усеща, тъй като чуваме по какъв начин диша индивидът. Ако е със зной, това се схваща даже по телефона “ споделя тя.
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и зной, отдава признаците си на ковид. Зад доста от случаите обаче се крие добре познатата паник офанзива. Изолацията, страховете за работата, както и цялостната липса на обществени контакти водят до всички тези проблеми.
„ Затворете един човек с генерализирано разстройство зад четири стени и той ще отключи всички проблеми на земята. Аз не мисля, че сега страната има опциите и ресура да огледа и върху този проблем “, счита терапевтът Желяз Андреев.
Фактите демонстрират, че от началото на карантината до момента случаите на домашно принуждение в страните от Европа, в това число в България, са скочили с 1/3. Рязката смяна в всекидневието се отразява в целия свят, освен у нас. За да опише за смяната, фотографка от Ню Йорк даже отваря вратите на дома си. Когато преди седмици Нора Савосник хваща самолета от Съединени американски щати за родната Норвегия, тя мисли единствено едно – че по този начин ще загуби визата си. Пандемията я принуждава да направи тази крачка, с цел да е до околните си и по този начин я връща в живота от ученическите й години. Шокът се оказва голям.
„ Много е необичайно да не можеш да видиш приятелите си и да живееш с родителите си, и то на 24 години. Това е огромен контрастност с Ню Йорк. Просто са два разнообразни свята”, споделя тя.
Минават дни на карантина, а напрежението се повишава. Нора признава, че отвикнала да живее с родителите си. Чак след време вижда преимуществото от това да е покрай фамилията си.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ