Един от 130 пациенти на домашно лечение умира от сгрешено лекарство - Здраве
Медикаментозни неточности са причина за гибелта на 1 от 131 пациенти на домашно лекуване. Статистиката цитира магистър-фармацевт Велина Григорова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС), на конференция по случай Деня на фармацевта, който бе маркиран на 25 септември.
Тя напомни, че в България има 3300 аптеки и макар че цифрата е огромно, има общини, в които пациентите там са лишени от фармацевтични грижи. Едновременно с това има и общини, в които аптеките не извършват целия набор от функционалности, не работят с НЗОК, или не работят с наркотични субстанции.
„ Досега не е планувано да има някакво облекчение за аптеките, тъй че да може да се обезпечи по-голям достъп на пациентите до фармацевтични грижи ".
„ Нашата задача е вярното лекарство да доближи до верния пациент в вярното време и по верния метод, тъй че да се минимизират страничните резултати и лекарствени взаимоотношения “, безапелационна бе Григорова.
БФС счита, че съществуването на хартиени предписания разрешава отклоняването на медикаменти в неразбираеми направления. Ако всички предписания са електронни, то ще може да се прави действителен предпазен надзор по предписването и отпущането, разяснява основният секретар на БФС Димитър Маринов.
От 17 декември 2020 година когато бяха издадени и изпълнени първите електронни предписания досега техният брой е съвсем 22 милиона. От тях под 20 хиляди са бели е-рецепти или 0,8617%. Почти всички са по НЗОК и в същото време 3986 практики в миналото са издавали е-рецепта, а 2920 или 73% от тях в никакъв случай не са издавали бяла e-рецепта, посочи Маринов.
С измененията в Наредба 4, готови от екипа на проф. Сербезова, се предвиждаше от 1 май 2022 всички предписания да са електронни, а от 1 ноември рецептите да се издават наложително на работното място на лекаря и наложително за антибиотици. Служебният министър на опазването на здравето доктор Меджидиев предложи нов план на Наредба 4 за анулация на плануваните за ноември промени.
Заместник-председателят на БФС маг.-фармацевт Анжела Мизова разяснява прогенеричната политика и напомни, че от дълго време в Европа генеричната подмяна е работещ модел, само че уви, у нас към момента е табу.
В нашия съответен български вид, генеричната подмяна дава опция на лекуване в условия на недостиг (отказ), на един съответен търговски артикул, разяснява Мизова и напомни стоическите старания на магистър-фармацевтите при започване на пандемията COVID-19 да не отхвърлят обслужване на заболели пациенти. - Още през 2020 година БФС предложи напълно ясно дефиниран текст за въвеждане на генеричната подмяна, с известни ограничавания за продуктови групи, както и правила, по които да се прави, само че и досега за прогенеричната политика единствено се приказва, уточни тя.
Магистър-фармацевтите молят за следващ път „ генеричната подмяна в електронна среда остава цялостна проследимост, кой какво е отпуснал и ще усъвършенства достъпа на българския пациент до лекарствени артикули и лекуване “.
Тя напомни, че в България има 3300 аптеки и макар че цифрата е огромно, има общини, в които пациентите там са лишени от фармацевтични грижи. Едновременно с това има и общини, в които аптеките не извършват целия набор от функционалности, не работят с НЗОК, или не работят с наркотични субстанции.
„ Досега не е планувано да има някакво облекчение за аптеките, тъй че да може да се обезпечи по-голям достъп на пациентите до фармацевтични грижи ".
„ Нашата задача е вярното лекарство да доближи до верния пациент в вярното време и по верния метод, тъй че да се минимизират страничните резултати и лекарствени взаимоотношения “, безапелационна бе Григорова.
БФС счита, че съществуването на хартиени предписания разрешава отклоняването на медикаменти в неразбираеми направления. Ако всички предписания са електронни, то ще може да се прави действителен предпазен надзор по предписването и отпущането, разяснява основният секретар на БФС Димитър Маринов.
От 17 декември 2020 година когато бяха издадени и изпълнени първите електронни предписания досега техният брой е съвсем 22 милиона. От тях под 20 хиляди са бели е-рецепти или 0,8617%. Почти всички са по НЗОК и в същото време 3986 практики в миналото са издавали е-рецепта, а 2920 или 73% от тях в никакъв случай не са издавали бяла e-рецепта, посочи Маринов.
С измененията в Наредба 4, готови от екипа на проф. Сербезова, се предвиждаше от 1 май 2022 всички предписания да са електронни, а от 1 ноември рецептите да се издават наложително на работното място на лекаря и наложително за антибиотици. Служебният министър на опазването на здравето доктор Меджидиев предложи нов план на Наредба 4 за анулация на плануваните за ноември промени.
Заместник-председателят на БФС маг.-фармацевт Анжела Мизова разяснява прогенеричната политика и напомни, че от дълго време в Европа генеричната подмяна е работещ модел, само че уви, у нас към момента е табу.
В нашия съответен български вид, генеричната подмяна дава опция на лекуване в условия на недостиг (отказ), на един съответен търговски артикул, разяснява Мизова и напомни стоическите старания на магистър-фармацевтите при започване на пандемията COVID-19 да не отхвърлят обслужване на заболели пациенти. - Още през 2020 година БФС предложи напълно ясно дефиниран текст за въвеждане на генеричната подмяна, с известни ограничавания за продуктови групи, както и правила, по които да се прави, само че и досега за прогенеричната политика единствено се приказва, уточни тя.
Магистър-фармацевтите молят за следващ път „ генеричната подмяна в електронна среда остава цялостна проследимост, кой какво е отпуснал и ще усъвършенства достъпа на българския пациент до лекарствени артикули и лекуване “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ