Чешки журналист: Медиите в Чехия са заплашени от две страни - източна и западна
Медиите в Чехия са застрашени от две страни – характерно източна и западна. Това съобщи чешкият журналист Даниел Кайзер по време на Фестивала на концепциите в Европа, който се организира в Центъра за просвета и спор " Червената къща ".
Кайзев е работил за чешката секция на BBС и вестник „ Лидове вести ", а сега е политически коментатор на седмичното списание „ Ехо24 ".
" През 2019 да си приказваме за независимост на словото и независимост на медиите е много необичайно. Преди 10 години в Чехия не чакахме, че ще се окажем в състояние да си приказваме за това, което значи, че в това време нещо неприятно се е случило. Мисля, че и при вас в България се е случило същото нещо, а точно олигархизация на медиите ", сподели той.
" В първите 25 години след така наречен „ кадифена гражданска война “ - от 1989-90 до 2013-14, имахме една златна ера на независимост на медиите – те бяха доста по-свободни от когато и да било в историята на Чехия. Бих илюстрирал това с тримата президенти, които сме имали от този момент – Вацлав Хавел, Вацлав Клаус и Милош Земан – и тримата имаха скандални изявления за публицистите при започване на 90-те Вацлав Хавел или по-скоро неговият представител направи изявление, че някои публицисти би трябвало да бъдат хвърлени в пандиза, тъй като се изричат зле за президента и имаше голяма социална реакция против това изявление, против това, че един досегашен отстъпник може да каже такова нещо. След това Вацлав Клаус назова публицистите „ врагове на човечеството “. Милош Земан също имаше изявления в този жанр, само че някак си до момента тези изявления си оставаха просто приказки, в никакъв случай не е имало чувството, че това би могло действително да се случи ", описа журналистът.
По думите му по-големият проблем е бил с публичната телевизия.
" Докъм 1997 година тя имаше безспорна независимост, беше в едно идеално състояние. Дотогава, доколкото знам, не е имало никакви опити за напън върху медийните препоръки, които я контролират и които се назначават от Народното събрание. Това, което се случи през 1997 година, беше, че имаше първия огромен скандал след Кадифената гражданска война, в който тогавашният министър председател Вацлав Клаус и неговото държавно управление – имаше там някакви мръсни пари, само че беше раздута от медиите. Тогава те взеха решение, че медиите се отнасят незаслужено по отношение на тях и се пробваха да управляват публичната телевизия. Този опит обаче рикошира против тях и от този момент публичната телевизия е една такава институция, която никой не смее да пробва да управлява, с изключения на сегашния министър-председател, който няма безусловно никакви угризения и би го направил, само че няма тази храброст ", акцентира Кайзер.
Проблемите с олигархизацията на медиите стартира през 2013 година
" Тогава медиите изпаднаха в рецесия, облагите внезапно паднаха и стана по този начин, че вторият най-богат човек в страната – Андрей Бабиш, който по-късно стана и министър председател, купи два от най-големите национални ежедневници. Това беше огромен потрес за цялата журналистическа общественост и когато шокът мина, се оказа, че 80% от публицистите в тези два ежедневника са решили да останат на работа в тях и единствено сред 10 и 20% са напуснали и са потърсили друга работа. Това ме изненада, аз си мислех, че ще е противоположното – че 80% ще изоставен и единствено най-отчаяните ще останат да работят за Бабиш. Оттогава стана ясно, че множеството публицисти могат да бъдат купени и че не трябва да си вършим илюзии, че това са някакви високоморални идеалисти. Закупуването на тези два вестника от Бабиш стартира една наклонност, при която съвсем всеки олигарх в страната си купи по един вестник и докара до това, че обичайните медии сега са поделени сред три огромни медийни групи и няколко по-малки ", изясни журналистът.
Според него изкупуването на медиите от олигарсите е едно от огромните провокации пред медиите - и в Чехия, и в редица други страни. Въпреки това по думите му в Чехия може да се приказва за независимост на словото, само че не и цялостна такава, като казусът постоянно идва и от самите медии.
" Правителството може да бъде подложено на критика и е подложено на критика, всички съществени обстоятелства, които са неуместни за държавното управление, се изнасят по един или различен метод в медиите, само че това, което към този момент не се случва, е публицистите да могат да поддържат някаква акция против политик. Мога да дам образец – преди половин година стана ясно, че чешкият министър председател, който е разследван от полицията по един много безизходен случай, е скрил своя наследник на Крим единствено и единствено да не могат чешките управляващи да го разпитат. И това излезе в медиите, двама чешки публицисти се бяха добрали до сина на Бабиш и бяха създали изявление с него, той сега е към този момент в Швейцария. Тази обстановка беше много неприятна за премиера, само че се оказа, че в случай че той може да изтърпи 5 дни офанзиви против него, след 5 дни всичко минава и по-късно публицистите не се концентрират към този момент върху това и не повдигат тематиката и всичко се не помни ", уточни Даниел Кайзер, като добави, че точно това е първото предизвикателство пред медиите - че олигарсите могат да въздействат на медиите и на политическия живот.
" Второто предизвикателство, с което може би редица няма да се съгласят, идва от Запада – то е доста по-фино и не приема формата на политическа цензура, а на културна, обществена, цивилизационна интервенция. Например в последните години в Европейски Съюз виждаме цензура във връзка с някои малцинства – етнически, религиозни, LGBT, дали ще е обосновано с LGBТ-фобия, ислямофобия и така нататък ", акцентира журналистът.
Той разяснява, че преди 10 години не би повярвал, че това е допустимо.
" Аз съм израснал през 80-те години и тогава за нас Западна Европа беше някакъв стожер на свободното слово, което тя към този момент не е. За да дам образец за това, ще изложа числа за Англия за 2016 година - 3400 души са били привикани и разпитвани от полицията за наличие, което те са постнали във Facebook, т.е. това не е цензура, която се прицелва в обичайните медии, колкото уеб сайтове, различни медии, обществените мрежи. И тези хора са били привикани в полицията по силата на закона за връзките, в който се споделя, че е нелегално излишно да се тормозят малцинства. Освен това неотдавна беше оповестено от отрасловия министър във Англия, че държавното управление ще сътвори комисия, която да контролира наличието в обществените мрежи и времето на саморегулация е завършило и че ще бъде премахвано наличие, което или е обвързвано с тероризъм, или е извънредно екстремистко, или дезинформация – тъй наречените подправени вести. За мен е доста притеснително, че те се поставят на едно равнище, това е някаква прекаленост, надали не живеем в някаква 1984 година на Оруел ", споделя Кайзер.
По думите му Чехия и България също имат принос в този развой.
" Приносът на Чехия в лицето на еврокомисар Вера Юрова се сътои в това, че през 2016 година тя убеди огромните софтуерни колоси Туитър, Google, Facebook да одобряват правила, по силата на които в границите на 24 часа те би трябвало да изтрият нелегално наличие, като тогава се сподели, че не е наложително, а те непринудено поемат този ангажимент. 2 месеца след приемането на това Юрова се похвали, че в този момент 72% от докладваното наличие от консуматори се изтрива, като обаче може да става въпрос не за тирада на омразата, а за някаква позиция, която да речем е сериозна към мигрантската политика на Германия или по отношение на исляма. Българският еврокомисар Мария Габриел, която също съумя да убеди тези компании да подпишат кодекс против дезинформацията, като в него се съдържат някакви рационални неща, да вземем за пример да се закриват подправен сметки или политическите реклами да бъдат ясно отбелязвани каот такива, само че има и такива, които ми се костват плашещи – да вземем за пример това, че тези компании се ангажират да избират надеждни източници на информация през ненадеждни. И това за мен е плашещо, че може чиновници на страната да преценят кой източник на информация е благонадежден и кой – не " разяснява журналистът.
Той добави, че в световния текст за миграцията държавните управления се ангажират да спрат публичното финансиране за медии, които подбуждат към ненавист против мигранти, ксенофобия и така нататък и това може да се употребява доста елементарно против медии, които подлагат на критика миграционната политика на своето държавно управление.
" Това е доста рисково и тъкмо в този момент, когато доста медии разчитат на такова финансиране, което е рисково за свободата на медиите ", счита Кайзер.
Той засегна и въпроса с въздействието, което идва от изток и по-конкретно от Русия.
" Русия евентуално води акция за дезинформация и разпространяване на подправени вести, само че мисля, че резултатите от тази акция са мощно пресилени. Видяхме по какъв начин до неотдавна доста американски медии говореха, че е имало съветска интервенция на изборите, руснаците са подкрепили Тръмп и са го създали президент. Разследването завърши със умозаключение, че не е имало такава, само че от страна на медиите нямаше опрощение, тъй че аз мисля, че зад всички тези приказки стоят опасенията и нечистата съвест на западните държавни управления, че западните общества са станали прекомерно разнородни, има най-различни малцинства и те се притесняват най-вероятно от някакви спорове и конфликти сред тях, което може и да е по този начин във Франция и Германия, само че мисля, че не е по този начин в Чехия и България. Така че съгласно мен медиите в Чехия са застрашени от две страни – характерно източна и западна ", акцентира Кайзер.
Цялата полемика по тематиката можете да гледате във видеото:
Кайзев е работил за чешката секция на BBС и вестник „ Лидове вести ", а сега е политически коментатор на седмичното списание „ Ехо24 ".
" През 2019 да си приказваме за независимост на словото и независимост на медиите е много необичайно. Преди 10 години в Чехия не чакахме, че ще се окажем в състояние да си приказваме за това, което значи, че в това време нещо неприятно се е случило. Мисля, че и при вас в България се е случило същото нещо, а точно олигархизация на медиите ", сподели той.
" В първите 25 години след така наречен „ кадифена гражданска война “ - от 1989-90 до 2013-14, имахме една златна ера на независимост на медиите – те бяха доста по-свободни от когато и да било в историята на Чехия. Бих илюстрирал това с тримата президенти, които сме имали от този момент – Вацлав Хавел, Вацлав Клаус и Милош Земан – и тримата имаха скандални изявления за публицистите при започване на 90-те Вацлав Хавел или по-скоро неговият представител направи изявление, че някои публицисти би трябвало да бъдат хвърлени в пандиза, тъй като се изричат зле за президента и имаше голяма социална реакция против това изявление, против това, че един досегашен отстъпник може да каже такова нещо. След това Вацлав Клаус назова публицистите „ врагове на човечеството “. Милош Земан също имаше изявления в този жанр, само че някак си до момента тези изявления си оставаха просто приказки, в никакъв случай не е имало чувството, че това би могло действително да се случи ", описа журналистът.
По думите му по-големият проблем е бил с публичната телевизия.
" Докъм 1997 година тя имаше безспорна независимост, беше в едно идеално състояние. Дотогава, доколкото знам, не е имало никакви опити за напън върху медийните препоръки, които я контролират и които се назначават от Народното събрание. Това, което се случи през 1997 година, беше, че имаше първия огромен скандал след Кадифената гражданска война, в който тогавашният министър председател Вацлав Клаус и неговото държавно управление – имаше там някакви мръсни пари, само че беше раздута от медиите. Тогава те взеха решение, че медиите се отнасят незаслужено по отношение на тях и се пробваха да управляват публичната телевизия. Този опит обаче рикошира против тях и от този момент публичната телевизия е една такава институция, която никой не смее да пробва да управлява, с изключения на сегашния министър-председател, който няма безусловно никакви угризения и би го направил, само че няма тази храброст ", акцентира Кайзер.
Проблемите с олигархизацията на медиите стартира през 2013 година
" Тогава медиите изпаднаха в рецесия, облагите внезапно паднаха и стана по този начин, че вторият най-богат човек в страната – Андрей Бабиш, който по-късно стана и министър председател, купи два от най-големите национални ежедневници. Това беше огромен потрес за цялата журналистическа общественост и когато шокът мина, се оказа, че 80% от публицистите в тези два ежедневника са решили да останат на работа в тях и единствено сред 10 и 20% са напуснали и са потърсили друга работа. Това ме изненада, аз си мислех, че ще е противоположното – че 80% ще изоставен и единствено най-отчаяните ще останат да работят за Бабиш. Оттогава стана ясно, че множеството публицисти могат да бъдат купени и че не трябва да си вършим илюзии, че това са някакви високоморални идеалисти. Закупуването на тези два вестника от Бабиш стартира една наклонност, при която съвсем всеки олигарх в страната си купи по един вестник и докара до това, че обичайните медии сега са поделени сред три огромни медийни групи и няколко по-малки ", изясни журналистът.
Според него изкупуването на медиите от олигарсите е едно от огромните провокации пред медиите - и в Чехия, и в редица други страни. Въпреки това по думите му в Чехия може да се приказва за независимост на словото, само че не и цялостна такава, като казусът постоянно идва и от самите медии.
" Правителството може да бъде подложено на критика и е подложено на критика, всички съществени обстоятелства, които са неуместни за държавното управление, се изнасят по един или различен метод в медиите, само че това, което към този момент не се случва, е публицистите да могат да поддържат някаква акция против политик. Мога да дам образец – преди половин година стана ясно, че чешкият министър председател, който е разследван от полицията по един много безизходен случай, е скрил своя наследник на Крим единствено и единствено да не могат чешките управляващи да го разпитат. И това излезе в медиите, двама чешки публицисти се бяха добрали до сина на Бабиш и бяха създали изявление с него, той сега е към този момент в Швейцария. Тази обстановка беше много неприятна за премиера, само че се оказа, че в случай че той може да изтърпи 5 дни офанзиви против него, след 5 дни всичко минава и по-късно публицистите не се концентрират към този момент върху това и не повдигат тематиката и всичко се не помни ", уточни Даниел Кайзер, като добави, че точно това е първото предизвикателство пред медиите - че олигарсите могат да въздействат на медиите и на политическия живот.
" Второто предизвикателство, с което може би редица няма да се съгласят, идва от Запада – то е доста по-фино и не приема формата на политическа цензура, а на културна, обществена, цивилизационна интервенция. Например в последните години в Европейски Съюз виждаме цензура във връзка с някои малцинства – етнически, религиозни, LGBT, дали ще е обосновано с LGBТ-фобия, ислямофобия и така нататък ", акцентира журналистът.
Той разяснява, че преди 10 години не би повярвал, че това е допустимо.
" Аз съм израснал през 80-те години и тогава за нас Западна Европа беше някакъв стожер на свободното слово, което тя към този момент не е. За да дам образец за това, ще изложа числа за Англия за 2016 година - 3400 души са били привикани и разпитвани от полицията за наличие, което те са постнали във Facebook, т.е. това не е цензура, която се прицелва в обичайните медии, колкото уеб сайтове, различни медии, обществените мрежи. И тези хора са били привикани в полицията по силата на закона за връзките, в който се споделя, че е нелегално излишно да се тормозят малцинства. Освен това неотдавна беше оповестено от отрасловия министър във Англия, че държавното управление ще сътвори комисия, която да контролира наличието в обществените мрежи и времето на саморегулация е завършило и че ще бъде премахвано наличие, което или е обвързвано с тероризъм, или е извънредно екстремистко, или дезинформация – тъй наречените подправени вести. За мен е доста притеснително, че те се поставят на едно равнище, това е някаква прекаленост, надали не живеем в някаква 1984 година на Оруел ", споделя Кайзер.
По думите му Чехия и България също имат принос в този развой.
" Приносът на Чехия в лицето на еврокомисар Вера Юрова се сътои в това, че през 2016 година тя убеди огромните софтуерни колоси Туитър, Google, Facebook да одобряват правила, по силата на които в границите на 24 часа те би трябвало да изтрият нелегално наличие, като тогава се сподели, че не е наложително, а те непринудено поемат този ангажимент. 2 месеца след приемането на това Юрова се похвали, че в този момент 72% от докладваното наличие от консуматори се изтрива, като обаче може да става въпрос не за тирада на омразата, а за някаква позиция, която да речем е сериозна към мигрантската политика на Германия или по отношение на исляма. Българският еврокомисар Мария Габриел, която също съумя да убеди тези компании да подпишат кодекс против дезинформацията, като в него се съдържат някакви рационални неща, да вземем за пример да се закриват подправен сметки или политическите реклами да бъдат ясно отбелязвани каот такива, само че има и такива, които ми се костват плашещи – да вземем за пример това, че тези компании се ангажират да избират надеждни източници на информация през ненадеждни. И това за мен е плашещо, че може чиновници на страната да преценят кой източник на информация е благонадежден и кой – не " разяснява журналистът.
Той добави, че в световния текст за миграцията държавните управления се ангажират да спрат публичното финансиране за медии, които подбуждат към ненавист против мигранти, ксенофобия и така нататък и това може да се употребява доста елементарно против медии, които подлагат на критика миграционната политика на своето държавно управление.
" Това е доста рисково и тъкмо в този момент, когато доста медии разчитат на такова финансиране, което е рисково за свободата на медиите ", счита Кайзер.
Той засегна и въпроса с въздействието, което идва от изток и по-конкретно от Русия.
" Русия евентуално води акция за дезинформация и разпространяване на подправени вести, само че мисля, че резултатите от тази акция са мощно пресилени. Видяхме по какъв начин до неотдавна доста американски медии говореха, че е имало съветска интервенция на изборите, руснаците са подкрепили Тръмп и са го създали президент. Разследването завърши със умозаключение, че не е имало такава, само че от страна на медиите нямаше опрощение, тъй че аз мисля, че зад всички тези приказки стоят опасенията и нечистата съвест на западните държавни управления, че западните общества са станали прекомерно разнородни, има най-различни малцинства и те се притесняват най-вероятно от някакви спорове и конфликти сред тях, което може и да е по този начин във Франция и Германия, само че мисля, че не е по този начин в Чехия и България. Така че съгласно мен медиите в Чехия са застрашени от две страни – характерно източна и западна ", акцентира Кайзер.
Цялата полемика по тематиката можете да гледате във видеото:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ