Съдия Андрей Георгиев: Когато има забъркани сенчести интереси, 80% от съдебни решения са необясними
Mediapool приказва със арбитър Андрей Георгиев, който е един от най-активните магистрати в Софийския областен съд. Той отнесе въпроса за пълномощията на българския правосъден инспекторат до Съда на Европейски Съюз.
Незаконен орган ли е правосъдния инспекторат? Решението на Съда на Европейски Съюз разрушава ли по някакъв метод статуквото в правосъдната система?
Съдебният инспекторат не е противозаконен орган и Съдът на Европейски Съюз няма подготвеност да ни каже по какъв начин ние да си организираме държавните органи, какви да са им мандатите. Но Съдът на Европейски Съюз може да ни каже, че някои функционалности на някои органи би трябвало да се упражняват по избран метод. Това споделя и самото решение за инспектората, най-малко по мое схващане. Съдебният инспекторат не следва да може да прави дисциплинарна активност, тъй като има известни подозрения, че може да я прави под напън. Трябва да се внимава да не получава прекалено много персонални данни за съдиите, които да уязвят тяхната самостоятелност. Съдебният инспекторат ще може да продължи да проверява имуществено положение на магистратите по публично налична информация, каквато имат и публицистите, както и всеки, който има достъп до обществените регистри. Няма по какъв начин да му бъде неразрешено да прави това.
Решението на Съда на Европейски Съюз споделя, че правосъдният инспекторат не би трябвало да упражняват част от своите съществени функционалности отвън мандата си, тъй като мандатът е минимална гаранция против засягането на правосъдната самостоятелност. В същото време органи с изминал мандат могат да се намесват, да речем, в фамилното право, където Съдът на Европейски Съюз няма директна подготвеност. Няма европейски правила за брака и развода на европейско равнище, тъй че да речем разпоредбите за мандата на ръководителя на Агенцията за обществено подкрепяне не зависи от това. Всяка страна сама си дефинира органите в такива области. В този смисъл доста стеснен е обсега на това решение.
Можем ли по прилика да си зададем въпрос по-късно решение към органи с доста съществени функционалности, каквито са да вземем за пример антикорупционната комисия (КПК), която също действа доста отвън мандата си? Висшият правосъден съвет също е надвишил с доста мандата си.
Тази линия на правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз стартира през 2018 година с едно решение по дело, инициирано от Синдиката на португалските съдии, по един текст в Договора от Лисабон - член 19, параграф 1,който споделя, че страните подсигуряват, че техните правосъдни системи дейно ще извършват правото на Съюза. Тоест Европейският съюз няма условия към мандатите на множеството други органи, с изключение на към правосъдните, към правосъдните каузи. В този смисъл за Антикорупционната комисия, която би трябвало да е под правосъден надзор, правото на Съюза не споделя нищо за това дали би трябвало да има мандат и кой да е той. Или най-малко досега не го прави.
Положението на Висшия правосъден съвет изисква друг разбор, само че за кои негови пълномощия още веднъж да се гледа много деликатно и евентуално да се пита в допълнение. Сега има висящо дело пред Конституционния съд. На него нищо не му пречи да пита Съда на Европейски Съюз.
За първи път решение на Съда на Европейски Съюз влиза в директна колизия с решение на българския Конституционен съд.
Трудно е да се каже до каква степен има директна колизия - както обясних Съдът на Европейски Съюз не преценя съществуват ли или не българските държавни органи, а единствено може да каже дали упражняването на някои техни пълномощия опонира на правото на Съюза. Иначе, да - за пръв път е налице заемане на противоположна правна позиция. Това не е казус за други страни - да вземем за пример Полша, Унгария, Румъния и даже Германия, заради което не виждам някаква заплаха за правовия ред. За мен самият въпросът за мандата на Инспектората беше вторичен по отношение на останалите заложени до Съда на Европейски Съюз въпроси по същото дело, които се отнасят до пълномощията на съда за отбрана на персоналните данни и може би ще имат доста по-голямо значение в дълготраен проект. Съдът в Люксембург обаче се беше произнесъл единствено седмица по-рано (моят въпрос беше заложен през май 2023 г.) по подобен въпрос от Румъния и не беше разумно да не се сложи подобен въпрос и за българската обстановка.
Какво е въздействието на Инспектората към Висш съдебен съвет върху правосъдната власт?
Ами зависи. ИВСС е като всяка от българските институции от подобен вид. Къде са границите на неговите пълномощия е много комплициран въпрос. Той не би трябвало да се трансформира във висша инстанция, каквито опити е имало в някои от неговите актове, за което е подложен на критика в някои интервали. От друга страна, инспекторатът, в случай че не може нищо да каже всъщност, какво тъкмо управлява? Моето персонално виждане е, че инспекторатът би могъл да разяснява качеството на правосъдните актове, само че единствено от официална страна. Тоест, в случай че съдът е споделил, примерно, индивидът Х е бил на улица еди коя си, от това би трябвало да следва нещо в другите претекстове на правосъдния акт, да се проучва смисъла на този факт. Или съдът е приел, че някой е сключил контракт и е поел обвързване. Ако малко по-долу в същия правосъден акт се споделя, че такова обвързване не съществува, за мен това към този момент е явно логическо несъгласие, което не е въпрос на свободната воля на съда. Ако такива неща участват в правосъдните актове, би трябвало да се ревизира за какво е по този начин, нали? И надлежно да се направи една по-задълбочена инспекция дали това е недовиждане или корупционно въздействие.
Масовата настройка измежду вашите сътрудници е, че надали инспектората може да следи единствено за периодите?
Това се е наложило с годините. Между другото ИВСС има доста положителни констатации по някои въпроси, само че по други е изцяло въздържан. Например, инспекторатът има чисто официални условия към правосъдни актове. Как би трябвало да се напишат, както и че би трябвало да бъдат подписани с цялостното име на съдията да вземем за пример. Това е вярно. Не може някъде по делото да написа нещо, а изпод да има един параф, нали? Защото това може да е подписано от чистачката. Това е доста рационално условие, обвързвано с вярната работа на правораздаването. Но с годините, изключително след приключването на мандата им, инспекторите имат все по-малко такива мнения. Имат все по-малко инспекции. Те са имали инспекция и при нас, в Софийския областен съд, главно за срочност, имаха и други рекомендации, някои рационални, други не изключително.
Имаше упования, когато сътвориха инспектората преди близо 20 години, че надали не ще се ловят неприятните в правосъдната система. По-късно се появи Красьо Черния, появи се Нотариуса, само че нито един неприятен човек не бе изловен. Защо?
Първо, правосъдният инспекторат по този начин и не разви експертен потенциал за такива следствия. На второ място, инспекторатът би трябвало да гледа във вътрешността в правосъдната власт. Това не е прокуратура и проверяващ орган.
И в последна сметка, в случай че вие сте жител, за който се твърди, че въздейства на правораздаването, не бихте желали да ви проверява Инспектората на правосъдната власт, който не е основан за това. Друг е въпросът за какво самият не се засилва в отбрана на магистрат от възможен външен или вътрешен напън. Явно инспекторите не схващат по този начин дилемите си и няма потенциал за осъществяване на такива следствия.
Как очаквате да се развият нещата в правосъдната власт през идващите месеци? Очакват се два огромни избора за основен прокурор и началник на Върховен административен съд. Мислите ли, че съдиите са прекомерно пасивни?
Да, безусловно. Има доста фактори, които ни вършат пасивни. В огромните съдилища това е свръхнатовареността на сътрудниците. После има дребни правила, които могат да създадат безусловно безсмислено провеждането на едно общо заседание на съда. Примерно, насрочете го в сряда в 13 часа, когато 60 % от съдиите заседават. Никой няма да пристигна.
Има и друго. Зародил се е един чиновнически нрав. Много съдии мислят по следния метод. Ние си имаме ръководител, той ще взема решение, тъй като кой съм аз, че да се меся. И това е обикновено. Да не би моята заплата да зависи от това? Тези проблеми са съществували и преди 10 - 20 години значително.
Само че в този момент магистратите наподобяват още по-пасивни. Преди 20 години не беше по този начин.
Изглеждат пасивни, тъй като битовите им проблеми понижиха. Това е първият белег. През 2003 година междинната съдийската заплата беше нещо от порядъка на 800 лв.. Тя не беше откъсната толкоз от междинната работна заплата в страната. Когато вие нямате непосредствени битови проблеми, които ви карат да променяте системата, ставате пасивни. И когато в действителност делата, които се появяват в съда, стартират да стават все по-умишлено усложнени от страните главната работа гълтам всичко останало. И аз също към този момент не мога да проследявам целия подтекст в обществото. Работата стартира да те натиска.
Но оставете това. Вече паметта ми няма такива качества да започни 20 години непрекъснати кавги. Цялата история на българската така наречен народна власт може да се опише през вицове и парадокси. Ако вие желаете да имате вярно мнение за претендентите за Висш правосъден съвет, вие би трябвало да знаете те на каква позиция са били във всичко скандално, което се е случило, по какъв начин са реагирали на всеки подобен скандал или най-малко на множеството от тях, с цел да може да сте сигурни, че това са най-почтените хора. Когато в моментите, в които публичното внимание върху съответни каузи, които съдията е разглеждал и това е изисквало някаква реакция, по какъв начин е реагирал този арбитър? Защото всеки арбитър има десетина петнадесет каузи с публичен интерес. В този смисъл ние като гласоподаватели на членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да знаем по какъв начин те са били прегледани, нали? Това доста приказва за честността и достолепието на един претендент за висока социална служба.
Как ви наподобява правосъдната система в този момент?
Няма да ви приказвам за персоналния субстрат. В моите очи българската правосъдна система има три аспекта.
Първо, имаме нормалните проблеми. Дали сте парцел чартърен, само че не са ви заплащат наема, или някой инцидентен човек е набил различен инцидентен човек на улицата. Тези проблеми се вземат решение като цяло адекварно с доста редки изключения. Тоест ще си получите наема назад, а побойникът ще бъде осъден.
Вторият аспект са новите проблеми, които изискват по-абстрактно мислене, изискват правоприлагане посредством правила и задълбочаване в някакви неща. Тук българската правосъдна система е 50 на 50. Никой не знае по какъв начин ще се реши проблем, когато се одобри един нов закон. Никой не знае какво да чака от правоприлагането по този закон, до момента в който практиката на съдилищата не се уеднакви, до момента в който делата не стигнат до висшите съдилища и висшите съдии не реализиран единогласие. А това от време на време лишава 5 - 6 години - прекомерно дълъг интервал на правна неустановеност.
Последният аспект е, когато са забъркани сенчести ползи. Там бих споделил съотношението е 80 на 20 в интерес на необяснимите решения.
Доста оптимистично.
Има някои случаи, в които и такива каузи се вземат решение заслужено и рационално. Има случаи, в които се замитат, само че това е моята оценка за разглеждането им от съда. В досъдебното произвеждане не знам. Това е за мен българската правосъдна система. Тя значително се оправя в случаите, които засягат директно елементарните проблеми на елементарния жител. Не приказваме обаче за делата, в които е намесена политическа корупция или нещо такова.
Незаконен орган ли е правосъдния инспекторат? Решението на Съда на Европейски Съюз разрушава ли по някакъв метод статуквото в правосъдната система?
Съдебният инспекторат не е противозаконен орган и Съдът на Европейски Съюз няма подготвеност да ни каже по какъв начин ние да си организираме държавните органи, какви да са им мандатите. Но Съдът на Европейски Съюз може да ни каже, че някои функционалности на някои органи би трябвало да се упражняват по избран метод. Това споделя и самото решение за инспектората, най-малко по мое схващане. Съдебният инспекторат не следва да може да прави дисциплинарна активност, тъй като има известни подозрения, че може да я прави под напън. Трябва да се внимава да не получава прекалено много персонални данни за съдиите, които да уязвят тяхната самостоятелност. Съдебният инспекторат ще може да продължи да проверява имуществено положение на магистратите по публично налична информация, каквато имат и публицистите, както и всеки, който има достъп до обществените регистри. Няма по какъв начин да му бъде неразрешено да прави това.
Решението на Съда на Европейски Съюз споделя, че правосъдният инспекторат не би трябвало да упражняват част от своите съществени функционалности отвън мандата си, тъй като мандатът е минимална гаранция против засягането на правосъдната самостоятелност. В същото време органи с изминал мандат могат да се намесват, да речем, в фамилното право, където Съдът на Европейски Съюз няма директна подготвеност. Няма европейски правила за брака и развода на европейско равнище, тъй че да речем разпоредбите за мандата на ръководителя на Агенцията за обществено подкрепяне не зависи от това. Всяка страна сама си дефинира органите в такива области. В този смисъл доста стеснен е обсега на това решение.
Можем ли по прилика да си зададем въпрос по-късно решение към органи с доста съществени функционалности, каквито са да вземем за пример антикорупционната комисия (КПК), която също действа доста отвън мандата си? Висшият правосъден съвет също е надвишил с доста мандата си.
Тази линия на правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз стартира през 2018 година с едно решение по дело, инициирано от Синдиката на португалските съдии, по един текст в Договора от Лисабон - член 19, параграф 1,който споделя, че страните подсигуряват, че техните правосъдни системи дейно ще извършват правото на Съюза. Тоест Европейският съюз няма условия към мандатите на множеството други органи, с изключение на към правосъдните, към правосъдните каузи. В този смисъл за Антикорупционната комисия, която би трябвало да е под правосъден надзор, правото на Съюза не споделя нищо за това дали би трябвало да има мандат и кой да е той. Или най-малко досега не го прави.
Положението на Висшия правосъден съвет изисква друг разбор, само че за кои негови пълномощия още веднъж да се гледа много деликатно и евентуално да се пита в допълнение. Сега има висящо дело пред Конституционния съд. На него нищо не му пречи да пита Съда на Европейски Съюз.
За първи път решение на Съда на Европейски Съюз влиза в директна колизия с решение на българския Конституционен съд.
Трудно е да се каже до каква степен има директна колизия - както обясних Съдът на Европейски Съюз не преценя съществуват ли или не българските държавни органи, а единствено може да каже дали упражняването на някои техни пълномощия опонира на правото на Съюза. Иначе, да - за пръв път е налице заемане на противоположна правна позиция. Това не е казус за други страни - да вземем за пример Полша, Унгария, Румъния и даже Германия, заради което не виждам някаква заплаха за правовия ред. За мен самият въпросът за мандата на Инспектората беше вторичен по отношение на останалите заложени до Съда на Европейски Съюз въпроси по същото дело, които се отнасят до пълномощията на съда за отбрана на персоналните данни и може би ще имат доста по-голямо значение в дълготраен проект. Съдът в Люксембург обаче се беше произнесъл единствено седмица по-рано (моят въпрос беше заложен през май 2023 г.) по подобен въпрос от Румъния и не беше разумно да не се сложи подобен въпрос и за българската обстановка.
Какво е въздействието на Инспектората към Висш съдебен съвет върху правосъдната власт?
Ами зависи. ИВСС е като всяка от българските институции от подобен вид. Къде са границите на неговите пълномощия е много комплициран въпрос. Той не би трябвало да се трансформира във висша инстанция, каквито опити е имало в някои от неговите актове, за което е подложен на критика в някои интервали. От друга страна, инспекторатът, в случай че не може нищо да каже всъщност, какво тъкмо управлява? Моето персонално виждане е, че инспекторатът би могъл да разяснява качеството на правосъдните актове, само че единствено от официална страна. Тоест, в случай че съдът е споделил, примерно, индивидът Х е бил на улица еди коя си, от това би трябвало да следва нещо в другите претекстове на правосъдния акт, да се проучва смисъла на този факт. Или съдът е приел, че някой е сключил контракт и е поел обвързване. Ако малко по-долу в същия правосъден акт се споделя, че такова обвързване не съществува, за мен това към този момент е явно логическо несъгласие, което не е въпрос на свободната воля на съда. Ако такива неща участват в правосъдните актове, би трябвало да се ревизира за какво е по този начин, нали? И надлежно да се направи една по-задълбочена инспекция дали това е недовиждане или корупционно въздействие.
Масовата настройка измежду вашите сътрудници е, че надали инспектората може да следи единствено за периодите?
Това се е наложило с годините. Между другото ИВСС има доста положителни констатации по някои въпроси, само че по други е изцяло въздържан. Например, инспекторатът има чисто официални условия към правосъдни актове. Как би трябвало да се напишат, както и че би трябвало да бъдат подписани с цялостното име на съдията да вземем за пример. Това е вярно. Не може някъде по делото да написа нещо, а изпод да има един параф, нали? Защото това може да е подписано от чистачката. Това е доста рационално условие, обвързвано с вярната работа на правораздаването. Но с годините, изключително след приключването на мандата им, инспекторите имат все по-малко такива мнения. Имат все по-малко инспекции. Те са имали инспекция и при нас, в Софийския областен съд, главно за срочност, имаха и други рекомендации, някои рационални, други не изключително.
Имаше упования, когато сътвориха инспектората преди близо 20 години, че надали не ще се ловят неприятните в правосъдната система. По-късно се появи Красьо Черния, появи се Нотариуса, само че нито един неприятен човек не бе изловен. Защо?
Първо, правосъдният инспекторат по този начин и не разви експертен потенциал за такива следствия. На второ място, инспекторатът би трябвало да гледа във вътрешността в правосъдната власт. Това не е прокуратура и проверяващ орган.
И в последна сметка, в случай че вие сте жител, за който се твърди, че въздейства на правораздаването, не бихте желали да ви проверява Инспектората на правосъдната власт, който не е основан за това. Друг е въпросът за какво самият не се засилва в отбрана на магистрат от възможен външен или вътрешен напън. Явно инспекторите не схващат по този начин дилемите си и няма потенциал за осъществяване на такива следствия.
Как очаквате да се развият нещата в правосъдната власт през идващите месеци? Очакват се два огромни избора за основен прокурор и началник на Върховен административен съд. Мислите ли, че съдиите са прекомерно пасивни?
Да, безусловно. Има доста фактори, които ни вършат пасивни. В огромните съдилища това е свръхнатовареността на сътрудниците. После има дребни правила, които могат да създадат безусловно безсмислено провеждането на едно общо заседание на съда. Примерно, насрочете го в сряда в 13 часа, когато 60 % от съдиите заседават. Никой няма да пристигна.
Има и друго. Зародил се е един чиновнически нрав. Много съдии мислят по следния метод. Ние си имаме ръководител, той ще взема решение, тъй като кой съм аз, че да се меся. И това е обикновено. Да не би моята заплата да зависи от това? Тези проблеми са съществували и преди 10 - 20 години значително.
Само че в този момент магистратите наподобяват още по-пасивни. Преди 20 години не беше по този начин.
Изглеждат пасивни, тъй като битовите им проблеми понижиха. Това е първият белег. През 2003 година междинната съдийската заплата беше нещо от порядъка на 800 лв.. Тя не беше откъсната толкоз от междинната работна заплата в страната. Когато вие нямате непосредствени битови проблеми, които ви карат да променяте системата, ставате пасивни. И когато в действителност делата, които се появяват в съда, стартират да стават все по-умишлено усложнени от страните главната работа гълтам всичко останало. И аз също към този момент не мога да проследявам целия подтекст в обществото. Работата стартира да те натиска.
Но оставете това. Вече паметта ми няма такива качества да започни 20 години непрекъснати кавги. Цялата история на българската така наречен народна власт може да се опише през вицове и парадокси. Ако вие желаете да имате вярно мнение за претендентите за Висш правосъден съвет, вие би трябвало да знаете те на каква позиция са били във всичко скандално, което се е случило, по какъв начин са реагирали на всеки подобен скандал или най-малко на множеството от тях, с цел да може да сте сигурни, че това са най-почтените хора. Когато в моментите, в които публичното внимание върху съответни каузи, които съдията е разглеждал и това е изисквало някаква реакция, по какъв начин е реагирал този арбитър? Защото всеки арбитър има десетина петнадесет каузи с публичен интерес. В този смисъл ние като гласоподаватели на членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да знаем по какъв начин те са били прегледани, нали? Това доста приказва за честността и достолепието на един претендент за висока социална служба.
Как ви наподобява правосъдната система в този момент?
Няма да ви приказвам за персоналния субстрат. В моите очи българската правосъдна система има три аспекта.
Първо, имаме нормалните проблеми. Дали сте парцел чартърен, само че не са ви заплащат наема, или някой инцидентен човек е набил различен инцидентен човек на улицата. Тези проблеми се вземат решение като цяло адекварно с доста редки изключения. Тоест ще си получите наема назад, а побойникът ще бъде осъден.
Вторият аспект са новите проблеми, които изискват по-абстрактно мислене, изискват правоприлагане посредством правила и задълбочаване в някакви неща. Тук българската правосъдна система е 50 на 50. Никой не знае по какъв начин ще се реши проблем, когато се одобри един нов закон. Никой не знае какво да чака от правоприлагането по този закон, до момента в който практиката на съдилищата не се уеднакви, до момента в който делата не стигнат до висшите съдилища и висшите съдии не реализиран единогласие. А това от време на време лишава 5 - 6 години - прекомерно дълъг интервал на правна неустановеност.
Последният аспект е, когато са забъркани сенчести ползи. Там бих споделил съотношението е 80 на 20 в интерес на необяснимите решения.
Доста оптимистично.
Има някои случаи, в които и такива каузи се вземат решение заслужено и рационално. Има случаи, в които се замитат, само че това е моята оценка за разглеждането им от съда. В досъдебното произвеждане не знам. Това е за мен българската правосъдна система. Тя значително се оправя в случаите, които засягат директно елементарните проблеми на елементарния жител. Не приказваме обаче за делата, в които е намесена политическа корупция или нещо такова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ