Тръмп затъва в украинското тресавище
Меденият месец в връзките сред Тръмп и Путин е напът да завърши. Което значи, че упованията за настъпване на бърз мир в Украйна стават все по-нереални. Нищо чудно бойните дейности да се интензифицират, с цел да може силите, заинтригувани от продължение на войната, да създадат оптимално невъзможна опцията за преустановяване на бойните дейности. Тези упоменати сили включват преди всичко Путин, Зеленски и Европейския съюз. За тях мирът на Тръмп съставлява нещо като черна котка в чувал - нямат визия какви са неговите характерности и са склонни да го възприемат като риск, по-голям от продължаването на войната.
Освен като същина, визията на Тръмп за мир има още една специфичност - методът, по който се промотира. На човек не излиза наяве дали неговото отношение към спора е плод на нелепост или дипломатическа виртуозност. Американският президент по този начин оплете военните сюжети, че страните в украинския спор мъчно могат да се ориентират в тях, камо ли да се нареждат.
Може би Тръмп се е надявал, че в случай че размъти оптимално водата, най-лесно ще улови рибата. И в действителност, настоящето разположение на силите в спора е такова, че бърз мир може да се реализира, единствено в случай че по едно и също време стъписаш и измамиш Киев, Москва и Брюксел. До степен да не им позволиш да калкулират вярно изгодите и вредите от бързото привършване на войната.
Е, това очевидно не се случи. И в трите гореспоменати столици устояха на първичния американски ентусиазъм. Което с изключение на всичко друго демонстрира, че тази война има дълбоки корени и нейното довеждане докрай не може да се реализира чрез използването на спонтанен напън и увещания. Бизнес опитът в случая бе по-скоро нездравословен, в сравнение с потребен. Защото от по този начин препоръчаната мирна самодейност изгода прозираше само за Тръмп. Дори не за Америка. Колкото и да звучи цинично, против изразходването на едвам 0.18% от Брутният вътрешен продукт на страната и 5,6% от бюджета ѝ за защита (това съставлява военната помощ от 50 милиарда $, които също така отиват най-вече в джоба на американските военни компании), тя бе вкарала най-дейния си геополитически противник в една военна невъзможност и бе предиздвикала съдружниците си обезверено и с цената на всичко да търсят нейното партньорство.
За Тръмп обаче войната представляваше проблем не като факт, взет самичък по себе си, а като произход. В неговото схващане ангажирането с Украйна бе прекомерно мощно обвързано с политиката на демократите и на европейците, с цел да може той да продължи да следва същата линия. Затова той не просто реши да се дистанцира от нея, само че и да се опита да я завърши. Като наложи мир, с който ще показва както персоналния си талант, по този начин и мощта на страната си. Без да взема поради позициите и капацитета на участниците в спора.
И тук нещата забуксуваха. Отпорът на Зеленски бе индикативен и знаменателен. Той отхвърли да съобщи територии на Русия и редките минерали на Америка, без да получи каквито и да било гаранции отсреща. Отгоре на това, всеки мир, по неблагоприятен от Истанбулските споразумения, ще значи цялостна политическа, а и лична злополука за украинския президент. Той няма по какъв начин да оправдае гибелта на стотици хиляди свои бойци, тъгата на техните родственици, демографския и стопански колапс на страната, с цел да реализира резултат, доста по-лош, от този, които можеше да получи през април 2022 година
Но благодарение на европейските си настойници украинския президент съумя да излезе от сложната обстановка. Това стана, откакто фокусът на дипломатическото изпитание бе отместен от тематиката за мирните прегори към тематиката за примирието и разполагането на задгранични мироопазващи сили. Което пък към този момент подейства като алено на бик за Москва.
Путин, откакто бе преметнат един път с Минските съглашения, повторно - в Истанбул, надали ще се реши трети път да загуби печеливша позиция в името на бъдещи обещания. Да одобри помирение и да стартира договаряния за мир, които могат да траят постоянно, а в това време всевъзможни задгранични военни контингенти да се разположат в Украйна и украинската войска да получи опция да си отдъхне, да се реорганизира и модернизира, значи съветският президент да извърши деяние, което личният народ няма да му елементарни. Както не бе простено на Горбачов изтеглянето от Източна Европа.
От тази позиция Путин може да одобри мир, който дава отговор на най-малко едно от две условия: Украйна да бъде очевидно победената страна или евроатлантическата общественост да се разпадне. В началото Тръмп му даде очаквания и в двете направления, като съществено атакува както европейците (речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен), по този начин и Зеленски. Но в очите на съветския президент това е единствено едно положително начало, което не дава никакви гаранции за постигането на краен триумф. На хоризонта не се вижда нито по какъв начин Съединени американски щати излизат от НАТО, нито по какъв начин дефинитивно приключват военната помощ за Киев.
А от Путин се желае да спре неотложно бойните дейности. Той към този момент заобикаля директния отвод, като се пробва да отклони вниманието от примирието чрез други дипломатически стъпки - обновяване на зърнената договорка, мораториум на ударите по енергетиката на съперника, усилване на двустранните контакти с Вашингтон, само че всичко това има стойност за Тръмп, единствено в случай че трасира пътя към помирение, а да не бъде негов сурогат.
И държавният секретар Марко Рубио стана обществен изразител на нетърпението, обхванало Белия дом. Вашингтон се стреми примирието да стане факт до седмици. Ако то не бъде реализирано, нищо чудно Тръмп да се опита да компенсира дипломатическия си неуспех, а и възходящото вътрешнополитическо напрежение чрез увеличаване на икономическите наказания против Москва до прекаленост и масирани оръжейни доставки за Украйна.
Доколкото Путин не може да капитулира пред сходна опасност, съветската страна ще бъде принудена да усили военния напън и да напрегне в допълнение вътрешните си запаси, с цел да се опита да компенсира американската поддръжка за Украйна, а за какво не и да надделее над съперника. Все отново най-ясният излаз от украинския спор може да бъде реализиран с победа на бойното поле. Всяко друго решение наподобява все още извънредно объркано.
Свързана публикация: Тръмп - революционерът от десницата
