Медът е безценен антиоксидант, но само ако е правилно подбран. Ето как да го избираме, къде да го купуваме и как да го проверяваме
Медът е един от най-действените антиоксиданти, само че единствено в случай че е вярно определен. Към закупуването на мед би трябвало да се отнасяме деликатно и съществено, а не да посягаме към първия буркан, попаднал пред погледа ни. Медът неслучайно е именуван знамение на природата, само че единствено когато е същински. Той се състои 75% от глюкоза и фруктоза, на практика не съдържа захароза, само че по тази причина пък е богат на доста ферменти, органични киселини, микроелементи и витамини. Известни са няколко хиляди растения, от нектара на които пчелите вършат мед и всяко едно от тях си има своите особености. Липовият е незаместим при простуда и грип. Медът от планински кестен възстановява работата на пикочните пътища, а от млечка – дихателната система. Медът от дяволска уста успокоява и използването на една лъжичка от него може да усъвършенства фрапантно съня. Най-рядко алергия се провокира от меда от бяла акация. Елдовият мед е добър при анемия.
Най-добре е да купувате мед там, където можете да го опитате: на пазара или в профилиран магазин. Той би трябвало да бъде с еднообразен цвят, без бучки и постепенно да се стича по лъжицата. Ако се стича прекомерно бързо, значи че съдържа прекалено много влага и има късмет не след дълго да се вкисне. Натуралният мед е течен единствено през първите 1-2 месеца, а по-късно кристализира. Захаросаният мед не е по-лош от течния, още повече че той постоянно може да се разтопи на водна баня (температурата на водата обаче не би трябвало да надвишава 40 градуса!). Ако по средата на зимата търговците ви оферират течен мед за естествен, не им вярвайте. Изключение вършат единствено медът от елда и акация, които не се кристализират. Ако медът има привкус на горена захар, той към този момент освен се е лишил от потребните си свойства, само че е и нездравословен за здравето: под въздействието на високата температура в него се образуват канцерогенни субстанции.
Всеки може да направи проби за инспекция на качествата на същинския мед благодарение на йод или оцет. Ако разреденият с вода и няколко капки йод мед посинее, значи той е разбъркан с нишесте, а в случай че оцетът го разпени – в него е добавена креда. Но макар опитите в домашни условия, единствено лабораторният разбор може точно да дефинира 100% натуралния мед. На пазара или в профилираните магазини можете да изискате от продавача документ, в който би трябвало да е посочено мястото и годината на събиране на меда, резултатите от химичната експертиза и диоктазното число – параметър, който демонстрира наличието на биологично-активни субстанции в меда. Колкото по-голямо е то, толкоз повече са те. Вносният мед също би трябвало да е съпроводен с документи, потвърждаващи неговата естественост и качество. За доста добър се счита френският мед от лавандула и румънският мед от бяла акация. Ако медът е подготвен от захарен сироп, той е неестествен. Може да има интензивна миризма и усет (на ягоди, ананас), само че няма нищо общо с натуралния.
