Как се сбъдват мечтите?
Мечтите се сбъдват, когато нищо не им пречи. Мечтите се сбъдват, когато имаме мощно предпочитание и не виждаме спънки, когато страстите и разсъдъкът ни са в естетика.
Фантазия, фантазия или цел?
Умът ни има механизъм, който непрестанно преценя действителността. Когато решим да гледаме филм, ние избираме сюжет, който е забавен за нас, изживяваме мощни страсти – само че знаем, че сме в сигурност. Нашият разум прави разлика сред фантазията и реалността… през множеството време. Понякога преживяването е толкоз действително, че преодолява този механизъм – по този начин се сбъдват фантазиите.
Фантазиите са приятни и безвредни. Фантазираме за неща, които считаме за невъзможни в действителния живот. Фантазиите са същинският прозорец към душата ни – в случай че фантазираме за нещо, ние харесваме страстта, която претърпяваме. Когато фантазираме, ние не вършим преценката възможно/невъзможно – и заради това фантазиите постъпват гладко в подсъзнанието ни. Понякога фантазиите се сбъдват, по несъзнателен, подсъзнателен път.
Мечтите са неща, които одобряваме за кардинално вероятни и желаем, само че ни мислим за тяхната реализация в сегашния миг. Тъй като не мислим за реализацията им, не вършим преценка възможно/невъзможно. Ако не ги означим като невъзможни, за подсъзнанието ни са вероятни. Понякога фантазиите се сбъдват, по несъзнателен път.
Целите се разграничават от фантазиите и фантазиите. Когато си сложим цел, ние започваме умишлено да мислим за нея, за пътя, по който да я осъществяваме, слагаме си периоди. Целта е съответна задача за деяние.
Когато задачата ни е прекомерно огромна или зависи от други хора, тя ни предизвиква дискомфорт, тъй като не можем логичен да предвидим пътя за реализацията й. Когато мислим логичен за фантазиите си, ние преценяме ресурсите си, опциите, вероятностите. Тъй като нямаме информация за бъдещето, рационалният разум не може да го планува – и това основава стрес. Това е повода доста хора да се отхвърлят от фантазиите си.
Как да сбъдваме фантазиите си?
Използвайте логиката и интуицията си.
Използвайте логическия си разум , с цел да превърнете фантазията в цел. Ако фантазията ви остане фантазия, тя може да се сбъдне или не, на следващия ден или след години, вие нямате надзор върху това. Поставете си тази цел умишлено, поставете си период.
А по-късно оставете интуитивния разум да осъществя задачата ви. Когато мислите за пътя на реализацията, вие давате насоки на мозъка си – карате го да осъществя фантазията ви по вашия метод. Тъй като нямате информация за другите хора, за бъдещето, за всички благоприятни условия, които съществуват, вашият път може да не е нито най-лесния, нито най-краткия. И нормално не е. Съществуват благоприятни условия, които не можете да си визиите – само че вашата вътрешен глас ще види. Не мислете и не направлявайте този развой – и ще получите най-бърз и най-хубав резултат. Особено в случай че задачата ви е прекомерно огромна и не виждате пътя до нея.
***
Преди години имах тежък ден. Имах пациентка, която извънредно ме изнерви. Когато я изпратих, бях изтощена, легнах си и си пожелах да съм в Италия, единствено да се смотавам и да фотографирам, без да върша нищо друго.
За мен Италия беше единствено фантазия в оня ден. Бях влюбена в тази страна от години, само че не имах вяра, че в миналото ще я видя, изглеждаше ми нереално. Просто фантазия.
Един месец по-късно „ инцидентно ” се срещнах с човек в интернет. Поговорихме за любовните си несгоди, а след това се оказа, че той е фотограф. Аз снимах за наслаждение, той видя мои фотоси, хареса ги и 2-3 дни по-късно ме предложения да ида в Италия и да създадем дружно един огромен план за главния му клиенти, огромен винопроизводител. Отидох и върших това, което си бях поискала – прекарах един месец в Италия, снимах и си почивах, тъй като работата беше наслаждение.
Как бих могла по логически път да си показва, че желанието ми ще се сбъдне по този метод?
Инфо: https://love-aholic.com
