10 от най-добрите първи изречения на книги
Мечтата на всеки публицист е да сътвори толкоз неповторимо и неповторимо изречение, с което да стартира книгата си, че да накара читателя да погълне цялата история едновременно.
Със сигурност не е невъзможна цел, само че не е и елементарно постижима. Ето 10 образеца на хората, които са се доближили най-вече до фантазията.
1. „ Казват, че светът е плосък и се подпира върху гърбовете на четири слона, които пък са стъпили върху гигантска костенурка. “ („ Петият слон “, Тери Пратчет)
- Звучи разумно. Кажи ми още…
2. „ Беше денят, в който баба ми експлодира. “ („ The Crow Road “ , Иън Банкс)
- Тук нещата ескалираха бързо… Със сигурност би трябвало да схвана по какъв начин и тъй като горката баба е експлодирала.
3. „ Имаше едно момче, което се споделяше Юстас Кларънс Скръб, и съвсем си го заслужаваше. “ (Хрониките на Нарния: Плаването на „ Разсъмване “, К.С. Луис)
- Кой не би желал да продължи да чете страница след страница, единствено и единствено да разбере какво е сторило това момче, че да заслужи сходно име. Дори и хората, които не са почитатели на Нарния и не мечтаят непрекъснато да се гмурнат в страниците на книгата, с цел да могат още веднъж да стъпят на приказната земя, ще се изкушат да попаднат на непознати места и дружно с Юстас да преживеят едно-две завършения.
4. „ Не знам по какъв начин се усещат другите мъже, когато дамите им ги напущат, само че аз помогнах на моята да си събере багажа. “ („ Breaking Up „, Бил Манвил)
- Хумор. Не може да сбъркате, в случай че накарате читателя да се усмихне или даже засмее още в самото начало. С едно занимателно изречение и той към този момент е подготвен да чуе историята, която желаете да споделите с тях. Така повърхностно, като сред другари.
5. „ Беше добър ден. “ („ Добри поличби “, Тери Пратчет и Нийл Геймън)
- Авторите на тази книга са задоволителни да убедят множеството читатели да я прочетат без да се замислят. Фактът, че двамата са събрали гениалността си в история, в която се споделя за Антихриста, който е едно нормално симпатично хлапе, също е огромен бонус. Но черешката на тортата е, че стартират описа си за Апокалипсиса на света с почтената имитация – „ Беше добър ден. “ Спечелихте ме. И какво става по-късно?
6. „ Всички деца, с изключение на едно, пораснаха. “ („ Питър Пан “, Джеймс Матю Бари)
- Това би трябвало да е едно в действителност неизмеримо дете. Със сигурност почтено за вниманието на читателя.
7. „ Някъде надалеч в неотбелязания на картата забутан и рядко посещаван завършек на западния витлообразен клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце. “ („ Пътеводител на галактическия стопаджия “, Дъглас Адамс)
- Понякога не е толкоз значимо какво тъкмо казваш, а по какъв начин тъкмо го казваш. А Дъглас Адамс несъмнено знае по какъв начин да споделя нещата, тъй че да нямаш различен избор с изключение на да продължиш да четеш.
8. „ Общоизвестна истина е, че млад мъж, в притежанието на огромно положение, би трябвало да е в търсене на брачна половинка. “ („ Гордост и предубеждения “, Джейн Остин)
- Кои сме ние, че да спорим с обстоятелствата? Нека забележим дали въпросните млади господа са си разкрили съпруги.
9. „ Преди доста години живееше човек, наименуван Лауридс Мадсен, който отиде до парадайса и се върна назад долу, с помощта на ботушите си. “ („ Ние удавниците “, Карстен Йенсен)
- Това е странствуване, за което бихме желали да разберем всичко.
10. „ Когато бях дребен, си мечтаех да стана трен. “ („ Machine Man “, Макс Бари)
- Всеки човек си има своите странни фантазии. Някои от тях обаче са почтени за началото на романи.
