Мечтата на Александър Солоник беше да се превърне в руската

Мечтата на Александър Солоник беше да се трансформира в съветската версия на „ Мръсния Хари “. Пред другари разказвал, че постоянно е желал да успее да почисти улиците на Москва и да работи за по-красиво и близко бъдеще, а не за някаква далечна фикция, която се дава обещание за всяка последваща петилетка. Плановете в действителност са положителни, само че нещо по цялата линия се обърква. Александър ще смени тима и ще се трансформира в един от най-смъртоносните поръчкови убийци в бързо западащия Съюз на съветските социалистически републики.

По време на своята дейна кариера, Солоник ще се счита за суперубиецът на Русия и този чин в никакъв случай няма да бъде връчен на втори участник в тази игра. Как се стига до това звание и по какъв начин Солоник с този пъстър прякор – „ македонеца “ ще успее да се издигне до най-свирепите върхове на московската алена мафия?

Много малко е известно за детството на Александър. Той не е изключително висок към 1.6 метра, минава гимназиално образувание и е извикан в армията за отбиването на военна работа. Мнозина настояват, че по време на руските времена, Александър е бил причислен в елитно поделение на руските специфични сили. Изпратен е в Източен Берлин и квалифициран в изкуството на шпионажа, внедряването и работата с дребни оръжия. Точно в тази линия се счита за специалист и на къси и междинни разстояние се счита за първенец на випуска.

Преминава образование по самбо, а по-късно учи и разнообразни контра-разузнавателни ограничения за отбрана на службите. Има изказвания, че е бил квалифициран в елитно поделение за осъществяване на убийства против натовски дипломати и други високи фрагменти от западните сили. Александър минава цялото образование и никой не може да бъде безапелационен какъв брой тъкмо оперативна активност е направил, само че познанията му и преквалификацията са повече от ясни. Други източници настояват, че Александър е заемал длъжността на охранител и телохранител на разнообразни фрагменти от институциите.

Единствената фотография на Солоник преди пластичните интервенции

След като перестройката в никакъв случай не съумява да проработи, Съюз на съветските социалистически републики публично се трансформира в Руска федерация. Солоник се прибира назад вкъщи и се записва в влиятелната полицейска академия. Именно там стартират опитите на всички черни практики. Солоник в никакъв случай не съумява да приключи и е изпъден. Разочарован, че неговата фантазия в действителност е пропаднала, Александър си намира работа като гробокопач. След няколко месеца и 10-часови смени в гробищата в покрайнините на Русия, нещата не престават да се утежняват. Партньорката на Александър ще заведе дело против него, че я е изнасилвал. Въпреки опитите да се отбрани, руснакът отива в затвор за 8 месеца. Преди да влезе в пандиза, Солоник е изискал от съдията тъкмо пет минути, с цел да се сбогува с актуалната си партньорка.

Полицията го води в близкото районно ръководство и преди да стартира сбогуването, Солник чупи прозореца на втория етаж и скача през него. Успява да се скрие в близката гора. Извикани са спецназ и са ангажирани други сили за издирването му, само че по този начин и не е арестуван. Откриват го месеци по-късно в Сибир. Руските служби съумяват да го заловят в кабинет за пластична хирургия, където е съумял да отстрани всички татуировки, както и някои от отличителните си белези по тялото.

Вместо да получи присъдата си от 8 месеца в затвор, той е наказан на седем години в затвор с оптималната сигурност, прочут още като Сибирски гулаг. Атмосферата е типична за тези заведения – нулеви температури за към 300 дни от годината, студени вечечри и през останалото време се заменя блъскане на камъни. Още на втория ден от гостуването на Александър ще стане ясно, че е бил в полицейска академия. Новината бързо се популяризира и преди да се усети, новият посетител е атакуван от 12 главореза с лопати. Майсторът по самбо се пази и до края на борбата, извършена изцяло необезпокоявано от надзирателите, съумява да отстрани всеки един от нападателите си. Някои се разделят със зъби, други лежат с месеци в болничното заведение. Съобщението е признато и никой повече не се пробва да атакува или да приказва срещу Солоник.

Престоят в пандиза има и нови оферти – той стартира да подвига тежести, тича в двора и когато скучае, стартира да рита медицинските топки като футболни, обстрелвайки своите близки другари с лопатите. Оказва се, че Александър не не помни в никакъв случай опита им и се стреми да припомня всеки ден, само че даже и това е изморително. Не е ясно какъв брой време мъжът е прокиснал в пандиза, само че един ден съумява да отвори една от вентилационните шахти и след ттова да избяга от пандиза.

Отново в бягство в Москва, Солоник се среща с съветската проведена престъпност. Избран е за експерт и инструктор, който да образова останалите главорези. За страдание нито един от изпратените убийци не съумява да си свърши работата и Александър би трябвало да показва професионализъм. Първите му поръчки са на съперници на магията от високите позиции. Извършените убийства през 90-те години ще бъдат с толкоз висок професионализъм, че скоро Саша ще има нов прякор „ Московската гибел “.

Официалната версия на Руската федерация е, че мафия и провежда престъпност не може да съществува, само че в същия интервал се води открита война, която няма по какъв начин да бъде пренебрегнато. Солоник е индивидът, който освен получава правото да се разхожда свободно по московските улици, само че е и човек, който може умерено да опасява даже формалната власт. Зад гърба му стоят убийствата на някои от най-големите мафиоти и тъкмо това кара даже постоянният служител на реда да внимава, осъзнавайки, че властта е просто една красива заблуда и нито една заплата не може да компенсира рисковете, които ще бъдат поети.

Трябва да посочим, че Солоник работи във време, в което мафията поръчва бронирани първокласни коли, живее в жилища с дребна войска за защита и бронирани прозорци. Дори и това не може да опази жертвите на Солоник. През 90-те години употребява снайпери и стреля от страховити дистанции, за които множеството специалисти ще потвърдят, че не е майсторско осъществяване, а неповторимо такова.

Александър осъзнава, че също се излага на риск и с изключение на обстоятелството, че е някогашен пандизчия и се търси от властта, той съумява да си закупи защита и наема някогашни фрагменти на СпецНаз, които да го пазят. Решението му не е безразсъдно, до момента в който чества рождения си ден в първокласен московски клуб, килърът е атакуван.

Нападателите не са решили защитата, както и самия Солоник. Разразилата се престрелка приключва зле за нападателите и макар, че по-късно полицията идва да проверява. Персоналът, защитата на заведението, самите посетители, най-малко тези, които са арестувани и даже стриптизьорките, настояват, че нищо не са видели.

Солоник постоянно е бил заплашван от други групировки, в това число и изнудван. Получава разпореждане да не се намесва и да извършва заповедите, само че единствено месец по-късно, семейството, дръзнала да приказва против него и да желае повече, в сравнение с е належащо, приключва с тежки произшествия с съдбовен край. Телата им се откриват из цяла Москва в друго време, разфасовани и избити по правилото на италианската мафия.

Солоник се трансформира в един от най-опасните хора в Москва, а и в цяла Русия. Нито един нарушител не може да прави нещо, без да се съветва с него. Наричат го Александър Велики, а прякорът „ Македонецът “ идва от съветските мафиотски среди, където се водят престрелки с два револвера.

В края на 90-те години Солоник е подготвен даже да стане президент и най-вероятно е можел да бъде определен, в случай че е решил да се кандидатира. Проблемът е, че към този момент не е нужен и мафията трансформира своя образ. Арестуван е от едно цяло ръководство служители на реда. Преди да се стигне до принуждение, Солоник се съгласява да тръгне непринудено с тях и да се съобщи. В последният миг вади своя картечен револвер и открива огън. Успява да избяга, само че полицията го преследва по улиците на Москва.

Разменя се огън и за малко съветската столица стартира да наподобява на сцена от екшън филм. Гангстерът съумява да убие седем служителя на реда, преди да бъде убит в корема, до момента в който се пробва да прескочи ограда. Оцелелите служители на реда ще потвърдят, че беглецът е бил безмилостен със своето оръжие, освен това, до момента в който стреля през рамо и до момента в който тича.

Преди да се стигне до присъда, Солоник лежи 8 месеца в затворническа болница. И там продължава да се занимава с забавни занимания като проучването на непознати езици. Гангстерът се възвръща и за следващ път съумява да избяга. Успява да избяга благодарение на другари, като единствената диря е, че камерите го снимат по какъв начин влиза в автомобил. До през днешния ден той ще е единственият човек, който съумява да избяга от въпросното здание – никой различен не е съумял да го направи.

Солоник бяга в Гърция. След няколко къси месеца ще стартира да развива своята незаконна активност отвън Атина и ще употребява силите си от Санкт Петербург до Рим. Преминава пластична интервенция, стартира да събира нови хора. Новият бизнес носи доходи от милиони долари, свитата получава коли, къщи и дами. Дори тогавашната мис Русия ще бъде закупена от мафиота.

На 1 февруари 1997 година полицията в Гърция ще удостовери, че е разкрила тялото на Солоник в една от многото му вили. До тялото е открит сак цялостен с автомати, перуки, подправени документи и боеприпаси. Единствено отпечатъците удостоверяват идентичността на един от най-страховитите съветски мафиоти.

До през днешния ден има доста хора, които считат, че Солоник просто се е постарал да избяга и да се покрие. Не имат вяра, че откритото тяло е негово, защото властта не знае по какъв начин наподобява. Пластичният хирург, който е правил операциите, не е пазил по този начин наречения медицински картон, затова няма доста отговори дали е жив или не.

Истината в никакъв случай няма да бъде открита, а дали Солоник е жив или не, това остава една от най-големите мистерии.