Проблемна мечка с две мечета беше спасена от отстрел край Смолян
Мечка, наречена Симона, стана първата „ проблематична “ мечка в България, която се улавя за пренасяне, а не отстрел, каквато е досегашната процедура. Това е казус у нас и вярна стъпка в опазването на типа. България е единствената страна в Европа, в която популацията на кафявите мечки фрапантно понижава – близо 100 мечки стават жертва на бракониерство всяка година.
Защо проблематична?
От четири години Симона обикаля региона на село Могилица, Смолянско, и навлиза в дворовете на локалните поданици. Заради това, през 2020 година е класифицирана като „ проблематична “, което води до издаване на позволение за нейния отстрел. Мечките в България са предпазен тип и могат да бъдат законно отстреляни, единствено в случай че потвърдено заплашват индивида. Мечката не се появява в интервала на деяние на разрешителното и отстрелът не е изпълнен. Въпреки уплахата и нанесените вреди, локалните хора не желаят мечката да бъде убита. Представителите на горското стопанство в Смилян също.
Една история с благополучен край
През август тази година Владимир Тодоров от Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките и член на Спасителния мечешки отряд на природозащитната организация WWF, получава сигнал, че мечка с две мечета постоянно навлиза в село Могилица. Оказва се Симона.
За да не бъде мечката отстреляна, екипът се засилва незабавно – слага фотокапани в региона, с които да следи придвижването на животните, и залага примки, с които те да бъдат уловени. Целта е да бъдат преместени надалеч от обитаемото място, а стресът около интервенцията да ги откаже да имат непосредствен допир с индивида. Това е потвърдено сполучлив и постоянно практикуван способ в чужбина.
Сутринта на 10-ти септември - месец по-късно, Владимир получава фотография от фотокапана, на която вижда, че Симона се е хванала в примката. Като в същински екшън той незабавно потегля от другия завършек на България, до момента в който екип на WWF потегля от София. Междувременно, представители на Регионална инспекция за опазване на околната среда Смолян и Горско стопанство “Смилян” отделят региона и наблюдават наоколо мечката, с цел да не избяга. След 7 часа път Спасителният мечешки отряд е на място и подготвен за деяние. Изтощената Симона е упоена с изцяло безвредна за нея анестезия, която не провокира странични резултати, и бързо заспива. Владимир ѝ слага нашийник, с който да следи по какъв начин се движи, с цел да е сигурен, че няма да приближи още веднъж обитаемо място, което би заплашило както локалните хора, по този начин и живота на самата нея. След това мечката е измерена и всички заедно реалокират 105-килограмовото животно в ремаркето, което ще го закара надалеч от хората.
След сполучливото хващане на Симона следва и това на дребните мечета, които са на по-малко от година и най-малко още една би трябвало да са към майка си. През цялата интервенция те стоят наоколо и наблюдават какво се случва. Екипът още веднъж слага примки и притихва в очакване че ще се заловен, преди да настъпи приближаващата нощ. След недълго очакване, дръзките мечета се завръщат още веднъж и попадат в примката. Всички дружно са преместени живи и здрави надалеч в дебрите на Родопите.
„ Работата занапред следва. Няма задоволително хранителна база, а мечките таман навлизат в интервала на хиперфагия – интензивно хранене за струпване на мазнини, с цел да преживеят зимата. Симона, да вземем за пример, от 105 кг би трябвало да стане 130-140 кг за няколко месеца. В търсене на храна чакаме и други мечки да навлизат в обитаемоте места, което може да породи спорове с хората “, споделя Владимир Тодоров.
Тази история има благополучен край с помощта на бързата реакция и изключителната отдаденост на забърканите в интервенцията експерти, само че също и на 2000 донори, взели участие в акцията на WWF за запазване на мечките, с чиито средства работата на Спасителния отряд стана допустима. Всеки може да помогне за реализирането на идните избавителни интервенции и основаването на още истории с благополучен край, като стане мечешки покровител на wwf.bg/mechki.
Защо проблематична?
От четири години Симона обикаля региона на село Могилица, Смолянско, и навлиза в дворовете на локалните поданици. Заради това, през 2020 година е класифицирана като „ проблематична “, което води до издаване на позволение за нейния отстрел. Мечките в България са предпазен тип и могат да бъдат законно отстреляни, единствено в случай че потвърдено заплашват индивида. Мечката не се появява в интервала на деяние на разрешителното и отстрелът не е изпълнен. Въпреки уплахата и нанесените вреди, локалните хора не желаят мечката да бъде убита. Представителите на горското стопанство в Смилян също.
Една история с благополучен край
През август тази година Владимир Тодоров от Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките и член на Спасителния мечешки отряд на природозащитната организация WWF, получава сигнал, че мечка с две мечета постоянно навлиза в село Могилица. Оказва се Симона.
За да не бъде мечката отстреляна, екипът се засилва незабавно – слага фотокапани в региона, с които да следи придвижването на животните, и залага примки, с които те да бъдат уловени. Целта е да бъдат преместени надалеч от обитаемото място, а стресът около интервенцията да ги откаже да имат непосредствен допир с индивида. Това е потвърдено сполучлив и постоянно практикуван способ в чужбина.
Сутринта на 10-ти септември - месец по-късно, Владимир получава фотография от фотокапана, на която вижда, че Симона се е хванала в примката. Като в същински екшън той незабавно потегля от другия завършек на България, до момента в който екип на WWF потегля от София. Междувременно, представители на Регионална инспекция за опазване на околната среда Смолян и Горско стопанство “Смилян” отделят региона и наблюдават наоколо мечката, с цел да не избяга. След 7 часа път Спасителният мечешки отряд е на място и подготвен за деяние. Изтощената Симона е упоена с изцяло безвредна за нея анестезия, която не провокира странични резултати, и бързо заспива. Владимир ѝ слага нашийник, с който да следи по какъв начин се движи, с цел да е сигурен, че няма да приближи още веднъж обитаемо място, което би заплашило както локалните хора, по този начин и живота на самата нея. След това мечката е измерена и всички заедно реалокират 105-килограмовото животно в ремаркето, което ще го закара надалеч от хората.
След сполучливото хващане на Симона следва и това на дребните мечета, които са на по-малко от година и най-малко още една би трябвало да са към майка си. През цялата интервенция те стоят наоколо и наблюдават какво се случва. Екипът още веднъж слага примки и притихва в очакване че ще се заловен, преди да настъпи приближаващата нощ. След недълго очакване, дръзките мечета се завръщат още веднъж и попадат в примката. Всички дружно са преместени живи и здрави надалеч в дебрите на Родопите.
„ Работата занапред следва. Няма задоволително хранителна база, а мечките таман навлизат в интервала на хиперфагия – интензивно хранене за струпване на мазнини, с цел да преживеят зимата. Симона, да вземем за пример, от 105 кг би трябвало да стане 130-140 кг за няколко месеца. В търсене на храна чакаме и други мечки да навлизат в обитаемоте места, което може да породи спорове с хората “, споделя Владимир Тодоров.
Тази история има благополучен край с помощта на бързата реакция и изключителната отдаденост на забърканите в интервенцията експерти, само че също и на 2000 донори, взели участие в акцията на WWF за запазване на мечките, с чиито средства работата на Спасителния отряд стана допустима. Всеки може да помогне за реализирането на идните избавителни интервенции и основаването на още истории с благополучен край, като стане мечешки покровител на wwf.bg/mechki.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ