Мечка блъсна ловджийка №1 у нас Соня Андонова. Случката се

Мечка блъсна ловджийка №1 у нас Соня Андонова. Случката се разиграва в региона на село Габра, Софийско. Горите там са закътани сред няколко планини - Лозенската, Плана и най-западните елементи на Ихтиманска Средна гора.

" Знаех, че там има мечки, слизат от Витоша. Намирали сме и преди следи. Виждали сме дървета, където животните са се чесали и е падала четина. Това, че има мечки, няма да ни уплаши да продължим да вървим на лов в гората ", сподели известната авджийка.

Андонова е заместник-председател на единствения дамски ловджийски клуб у нас " Аврора ". Освен това е секретар и член на управителния съвет на ловната дружинка в Габра.

" Бяхме на лов за диви свине. Стоях в едно надълбоко дере в гората, където нямах сигнал на телефона. Там е сложена хранилка и има животинска пътека. Аз направих огромна неточност, като стоях на самата пътека на дивеча. По принцип би трябвало да се стои в профил, с цел да имаш време да го отстреляш, когато премине. Аз обаче съм неразумно смела и очаквам животното очи в очи ", стартира описа си Соня.

" По едно време започнаха да лаят кучетата и слушам сътрудника от горната страна да крещи. Помислих, че идва глиган. В този миг видях по какъв начин към дерето слиза някакво голямо животно. Казах си: " Леле, това е най-огромното прасе, апелирам ти се свий към мен, свий към мен ". Исках да пристигна на моята мушка. Животното като че ли ме чу. Може би му е познато поради хранилката, само че се затича право в моята посока ", напомня си ловджийката.

" Вече бях вдигнала пушката и чаках да приближи, тъй като съм с двуцевка. Тогава видях две огромни уши, дълги косми, методът на бягане по-различен. Помислих си: " Какъв е тоя чудноват глиган ". В идващия миг извиках: " Мечка! ". Краката ми се сковаха и замръзнах. Започнах трескаво мислене какво да върша, да изстрелвам ли, в случай че е стръвница, ще ме нападне ли... Наведох цевта надолу и смъкнах пушката, пък да става каквото ще. След мечката тичаха две гончета и лаеха. Това ме наведе на мисълта, че може да не е стръвница. Но даже единствено подплашено животно също не е добре. Надявах се да ме подмине, само че не се мръднах и метър встрани от пътеката. Защото побегнеш ли, ставаш жертвата ", изяснява Соня пред " България през днешния ден ".

" Мечката мина безусловно през мен. Така ме избута с туловището си, че паднах на левия си лакът. Ударих се неприятно. Обърнах се бързо, трансферирах пушката в дясната ръка. Бях подготвена да изстрелвам, в случай че ми посегне с лапа. За моя наслада мечката влезе в млада борова горичка и я чувах по какъв начин продължава да тича. Станах, нарамих си пушката и си споделих - повече тук работа нямам. Адреналинът ме беше блъснал доста крепко и краката ми се подгъваха, до момента в който се катеря нагоре ", приключва описа си Андонова.

" Излизал ми е безусловно всевъзможен дивеч отсреща - вълци, чакали, глигани. У нас има доста бракониери, за които няма нищо свято и стрелят по всичко, което им излезе на мушката. Иначе естествените ловци имат доста позитивно отношение към дивеча и природата. Ние, дамите ловци, разпространяваме концепцията да не се отстрелват женските животни ", изясни още ловджийка №1.