Политкоректност: Как и защо Стивън Кинг преживя либерален ужас
Майсторът на хорър истории Стивън Кинг изпита на гърба си една изключително съвременна форма на смут около номинациите за “Оскар” – ужасът да бъдеш налазен от гневни феминистки и мултикулти екстремисти. Писателят и изявен либерал бе атакуван от своите хора за изричането на една елементарна истина – качеството е по-важно за изкуството от вкарването на наложително многообразие от полови и етнически идентичности. Но за комисарите на парализиращата политическа уместност сходни думи са неприемливи и непростими. Това написа в собствен разбор Владислав Апостолов в собствен разбор за в. "Труд ".
За броени минути, от любим на левичарите, Стивън Кинг се трансформира в техен зложелател. Той направи коментара във връзка номинациите за “Оскар”, които бяха наказани от западтните медии като прекомерно “бели” и “мъжки”. Кинг, който е член на Академията и гласоподава в три от категориите изрази изцяло естествена позиция, която би трябвало да бъде водеща за всеки актьор.
Естествено, че качеството е по-важно от идеологията и етническото, полово многообразие. Но не и в актуалния културен пейзаж, което изяснява зрелищния декаданс в художествената стойност на книги, филми и сериали през последните години. Най-важното нещо към този момент е дали в съответното произведение има квота за мощни дами, чернокожи лесбийки или трансджендър младежи.
За думите си Стивън Кинг беше нападнат в десетки медии и от хиляди деятели в обществените мрежи. Те приканиха той да бъде “отменен” и “забранен”, както е в съвременно в техните среди. В последна сметка беше заставен да напише какъв брой в действителност било значимо да има репрезентация на малцинства в изкуството. Но и това не беше задоволително за радикалите, които са възмутени от “расизма и сексизма на остарелия бял мъж”.
Въпросът е дали думите на Кинг ще се не помнят скоро или деятелите ще съумеят да попречат на кариерата му като бойкотират екранизации по негови творби. Със сигурност Кинг няма по какъв начин да се тормози за прехраната си, казусът е имиджов.
На 72 години, американският създател е считан за “Крал на хоръра”. Книгите му са продадени в над 350 милиона копия, което го прави един от най-успешните писатели на нашето време. Кинг е и един от най-екранизираните писатели с повече от 300 кино и тв заглавия по негови творби. Той е създател на 61 романа и над 200 къси описа. Притежава десетки влиятелни литературни награди за обособени произведения и изцяло творчество.
През годините Кинг се бори със личните си демони и мрачните пасажи от персоналната му биография въодушевяват писането му. В началото на 70-те години на предишния век той се пристрастява към алкохола. През 1974-а излиза един от безспорните му шедьоври – “Кери”. По това време той разказва себе си като съвсем неспасяем пияч, който пийнал произнася слово на погребението на майка си.
Паралелно с пиенето развива взаимозависимост и към опиатите. Но не престава да написа. Всъщност някои от най-големите му почитатели считат, че това е бил най-продуктивния интервал на създателя. За тях книгите на изчистилия се Кинг просто не са същите. Алкохолът, дрогата и битката с персоналните демони са съдействали за обогатяването на мрачните светове, родени от неговото трескаво, извратено въображение. През 80-те пороците на Кинг са в разгара си и той признава, че съвсем не си спомня по какъв начин е написал “Куджо”, тъй като от самото начало е бил пийнал и надрусан.
В автобиографичната книга “За писането: Мемоари на занаята” Кинг си споделя по какъв начин в края на 80-те фамилията и приятелите му се намесват. Те му демонстрират, че живее заобиколен от бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Кинг търси помощ и съумява да се откаже.
Писателят остава работлив, а Холивуд трансформира творчеството му в съкровищница за екранизации. Някои от най-успешните филми по негови истории не са хорър. Особено ослепителен образец е затворническата драма “Изкуплението Шоушенк”. Други десетки акомодации са просто второкласни провали, само че и през днешния ден той остава измежду най-филмираните създатели, а двете нови елементи по епичната му творба “То” донесоха общо над един милиард $.
За него
Никой не може да написа като него
Режисирал съм “Изкуплението Шоушенк”, “Зеленият път” и “Мъглата” по Кинг. Повярвайте ми – никой не може да написа като него. Той има талантлив нюх за създаване на облици, с които всеки може да се разпознава. Притежава и превъзходно възприятие за комизъм и темп, а в основаването на чувство за опасност просто няма еднакъв. Един от най-важните гласове в модерната литература.
Франк Дарабонт, режисьор и сценарист
Говори цялостни нелепости за политика
Стивън Кинг е надценен създател на ужаси, само че е цялостен дилетант в анализите на действителния свят. Говори цялостни нелепости за политика. Не схваща от стопанска система, няма взор върху американската история и постоянно заема твърдо партийни позиции на сраната на Демократите, без значение от логиката и доказателствата. Беше един от най-големите почитатели на Обама, а в последните години се излага непрекъснато в опитите си да изясни какво се случва в Съединени американски щати и по света.
Бен Шапиро, създател и политически коментатор
Всъщност той е хуманист
Всички знаем, че Стивън Кинг написа страховити истории, само че в действителност в сърцето си той е хуманист. Неговият хуманизъм може да бъде разпознат и в една от най-известните му книги “Сиянието”. Но екранизацията на Кубрик е в цялостен прорез с вероятността на Кинг и по тази причина двамата не се схващат. В “Сиянието” Кубрик разпростира две от обичаните си тематики – вечността на злото и индивидът като палач през вековете. А Кинг е воден от основанията на морала и показва централния персонаж като пияч, малтретиран от виновност. Самият Кинг е писатл, който е имал проблеми с пиенето.
Брет Истън Елис, публицист
За броени минути, от любим на левичарите, Стивън Кинг се трансформира в техен зложелател. Той направи коментара във връзка номинациите за “Оскар”, които бяха наказани от западтните медии като прекомерно “бели” и “мъжки”. Кинг, който е член на Академията и гласоподава в три от категориите изрази изцяло естествена позиция, която би трябвало да бъде водеща за всеки актьор.
Естествено, че качеството е по-важно от идеологията и етническото, полово многообразие. Но не и в актуалния културен пейзаж, което изяснява зрелищния декаданс в художествената стойност на книги, филми и сериали през последните години. Най-важното нещо към този момент е дали в съответното произведение има квота за мощни дами, чернокожи лесбийки или трансджендър младежи.
За думите си Стивън Кинг беше нападнат в десетки медии и от хиляди деятели в обществените мрежи. Те приканиха той да бъде “отменен” и “забранен”, както е в съвременно в техните среди. В последна сметка беше заставен да напише какъв брой в действителност било значимо да има репрезентация на малцинства в изкуството. Но и това не беше задоволително за радикалите, които са възмутени от “расизма и сексизма на остарелия бял мъж”.
Въпросът е дали думите на Кинг ще се не помнят скоро или деятелите ще съумеят да попречат на кариерата му като бойкотират екранизации по негови творби. Със сигурност Кинг няма по какъв начин да се тормози за прехраната си, казусът е имиджов.
На 72 години, американският създател е считан за “Крал на хоръра”. Книгите му са продадени в над 350 милиона копия, което го прави един от най-успешните писатели на нашето време. Кинг е и един от най-екранизираните писатели с повече от 300 кино и тв заглавия по негови творби. Той е създател на 61 романа и над 200 къси описа. Притежава десетки влиятелни литературни награди за обособени произведения и изцяло творчество.
През годините Кинг се бори със личните си демони и мрачните пасажи от персоналната му биография въодушевяват писането му. В началото на 70-те години на предишния век той се пристрастява към алкохола. През 1974-а излиза един от безспорните му шедьоври – “Кери”. По това време той разказва себе си като съвсем неспасяем пияч, който пийнал произнася слово на погребението на майка си.
Паралелно с пиенето развива взаимозависимост и към опиатите. Но не престава да написа. Всъщност някои от най-големите му почитатели считат, че това е бил най-продуктивния интервал на създателя. За тях книгите на изчистилия се Кинг просто не са същите. Алкохолът, дрогата и битката с персоналните демони са съдействали за обогатяването на мрачните светове, родени от неговото трескаво, извратено въображение. През 80-те пороците на Кинг са в разгара си и той признава, че съвсем не си спомня по какъв начин е написал “Куджо”, тъй като от самото начало е бил пийнал и надрусан.
В автобиографичната книга “За писането: Мемоари на занаята” Кинг си споделя по какъв начин в края на 80-те фамилията и приятелите му се намесват. Те му демонстрират, че живее заобиколен от бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Кинг търси помощ и съумява да се откаже.
Писателят остава работлив, а Холивуд трансформира творчеството му в съкровищница за екранизации. Някои от най-успешните филми по негови истории не са хорър. Особено ослепителен образец е затворническата драма “Изкуплението Шоушенк”. Други десетки акомодации са просто второкласни провали, само че и през днешния ден той остава измежду най-филмираните създатели, а двете нови елементи по епичната му творба “То” донесоха общо над един милиард $.
За него
Никой не може да написа като него
Режисирал съм “Изкуплението Шоушенк”, “Зеленият път” и “Мъглата” по Кинг. Повярвайте ми – никой не може да написа като него. Той има талантлив нюх за създаване на облици, с които всеки може да се разпознава. Притежава и превъзходно възприятие за комизъм и темп, а в основаването на чувство за опасност просто няма еднакъв. Един от най-важните гласове в модерната литература.
Франк Дарабонт, режисьор и сценарист
Говори цялостни нелепости за политика
Стивън Кинг е надценен създател на ужаси, само че е цялостен дилетант в анализите на действителния свят. Говори цялостни нелепости за политика. Не схваща от стопанска система, няма взор върху американската история и постоянно заема твърдо партийни позиции на сраната на Демократите, без значение от логиката и доказателствата. Беше един от най-големите почитатели на Обама, а в последните години се излага непрекъснато в опитите си да изясни какво се случва в Съединени американски щати и по света.
Бен Шапиро, създател и политически коментатор
Всъщност той е хуманист
Всички знаем, че Стивън Кинг написа страховити истории, само че в действителност в сърцето си той е хуманист. Неговият хуманизъм може да бъде разпознат и в една от най-известните му книги “Сиянието”. Но екранизацията на Кубрик е в цялостен прорез с вероятността на Кинг и по тази причина двамата не се схващат. В “Сиянието” Кубрик разпростира две от обичаните си тематики – вечността на злото и индивидът като палач през вековете. А Кинг е воден от основанията на морала и показва централния персонаж като пияч, малтретиран от виновност. Самият Кинг е писатл, който е имал проблеми с пиенето.
Брет Истън Елис, публицист
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ