Невиждана бедност на Майорка
Майорка беше първият от Балеарските острови, който през 2020 година се отвори за туристи - въпреки и единствено за два месеца, преди още веднъж да влезе в локдаун. Нито един различен самостоятелен район на Испания не пострада по-тежко в пандемията - туризмът и благоденствието на острова се сринаха както на никое място другаде. Това надали е огромна изненада, като се знае, че 75% от приходите на локалните хора са свързани директно или индиректно с туристите. Съответно високи са стандартът на живота и цените на остров Майорка.
Въпреки това локалното държавно управление на Балеарите удължи настоящия локдаун до март. Това е компромисно решение, с което то се пробва да избави някак туризма по време на идните великденски празници. Местните хора непрекъснато стачкуват против ограниченията, наложени на острова поради пандемията.
Испанският министър председател Педро Санчес желае да подкрепи с европейските помощи на стойност 140 милиарда евро тези промишлени браншове, които имат бъдеще. На този декор локалното балеарско държавно управление разгласи, че основава ново министерство за разпределение на плануваните средства за района. С най-голям приоритет се употребяват висшето обучение, културата и селското стопанство.
Бедността към този момент удря по всички
Том Мардорф е немски бизнесмен, който прекарва огромна част от годината на остров Майорка, където търгува с естествена козметика и хранителни добавки. А взаимно с църквата в Санта Понса той е основал и хранителна банка. С частни дарения се закупува храна, с която се оказва помощ на към 70 локални фамилии. Повечето донори и доброволци са чужденци като него, които живеят на острова.
" Бедността не визира единствено личния състав на заведенията и хотелите, а удря към този момент и по доста архитекти или юристи. В Палма могат да се видят от ден на ден хора, които живеят на палатки ", споделя британецът Пол Камерън. Неговото петчленно семейство към този момент съумява да се задържи на повърхността само с помощта на спестяванията си.
Фатална взаимозависимост от туризма
Основният проблем на Майорка има корени в предишното. През 1970-те години испанският деспот Франко трансформира страната в туристически парадайс за по-платежоспособните туристи от Северна Европа, а Майорка - в център на всеобщия туризъм с такива атракции като Балерман или курортния център Магалуф с големите си хотели непосредствено на плажа, които обаче способстват доста за замърсяването на морето.
Дълго време Майорка беше златна мина, която осигуряваше възходящи приходи на локалните хора. От това се възползваха и доста чужденци, които през 1980-те и 1990-те години на предишния век отвориха голям брой заведения за хранене, хотели, лекарски кабинети, адвокатски адвокатски фирми и бюра за недвижими парцели. А с пари от европейските фондове бяха издигнати пътища, мостове, високоскоростни мрежи и летища.
След това пристигнаха Брекзит, банкрутът на туристическия тръст " Томас Кук " и пандемията. А пропастта сред локалните хора и по-състоятелните чужденци става все по-голяма. Многото скандинавци, британци, американци и германци, живеещи в първокласни жилища на острова, съвсем не усещат пълзящата беднотия. Повечето притежатели на къщи за посетители не приказват испански и съвсем не са интегрирани в локалното общество. На острова съществуват два паралелни свята.
Допир с бедността
Но има и такива, които печелят от пандемията. Сред тях са брокерите на недвижими парцели, които сега посредничат в продажбите на банкрутиралите хотели на Майорка и вложители от чужбина. И до момента в който в ниския и междинния ценови сегмент на пазара цените спадат, защото доста хотели и заведения за хранене се разпродават, пазарът на първокласни недвижими парцели на някои места даже се разраства. Все още има доста богати хора, които желаят да се снабдят с имение на Майорка. В същото време доста първокласни вили сега вървят на безценица, защото притежателите им не желаят дълго време да ги държат празни, което им носи единствено разноски.
Съвсем друга картина вижда доброволецът Пол Камерън, който всеки ден се допира до казуса с бедността: " Трийсет и пет % от хората, на които оказваме помощ, за първи път в живота си изпадат в такава обстановка. Изпитват боязън, бъдещето им е нестабилно ". Самият той обаче би се върнал във Англия единствено в краен случай. " Всъщност Майорка е несъмнено място за децата ни. Тук те могат да порастват надалеч от дрогите и от тежките обществени спорове ", споделя той.
Поне до момента е било по този начин. Сегашната рецесия ще промени острова, уверен е 55-годишният Барт Мои от Нидерландия, който има ресторант на Майорка. Но и той няма желание да напуща острова. " Децата ми живеят тук, а и инвестирахме значително пари ", споделя той.
Въпреки това локалното държавно управление на Балеарите удължи настоящия локдаун до март. Това е компромисно решение, с което то се пробва да избави някак туризма по време на идните великденски празници. Местните хора непрекъснато стачкуват против ограниченията, наложени на острова поради пандемията.
Испанският министър председател Педро Санчес желае да подкрепи с европейските помощи на стойност 140 милиарда евро тези промишлени браншове, които имат бъдеще. На този декор локалното балеарско държавно управление разгласи, че основава ново министерство за разпределение на плануваните средства за района. С най-голям приоритет се употребяват висшето обучение, културата и селското стопанство.
Бедността към този момент удря по всички
Том Мардорф е немски бизнесмен, който прекарва огромна част от годината на остров Майорка, където търгува с естествена козметика и хранителни добавки. А взаимно с църквата в Санта Понса той е основал и хранителна банка. С частни дарения се закупува храна, с която се оказва помощ на към 70 локални фамилии. Повечето донори и доброволци са чужденци като него, които живеят на острова.
" Бедността не визира единствено личния състав на заведенията и хотелите, а удря към този момент и по доста архитекти или юристи. В Палма могат да се видят от ден на ден хора, които живеят на палатки ", споделя британецът Пол Камерън. Неговото петчленно семейство към този момент съумява да се задържи на повърхността само с помощта на спестяванията си.
Фатална взаимозависимост от туризма
Основният проблем на Майорка има корени в предишното. През 1970-те години испанският деспот Франко трансформира страната в туристически парадайс за по-платежоспособните туристи от Северна Европа, а Майорка - в център на всеобщия туризъм с такива атракции като Балерман или курортния център Магалуф с големите си хотели непосредствено на плажа, които обаче способстват доста за замърсяването на морето.
Дълго време Майорка беше златна мина, която осигуряваше възходящи приходи на локалните хора. От това се възползваха и доста чужденци, които през 1980-те и 1990-те години на предишния век отвориха голям брой заведения за хранене, хотели, лекарски кабинети, адвокатски адвокатски фирми и бюра за недвижими парцели. А с пари от европейските фондове бяха издигнати пътища, мостове, високоскоростни мрежи и летища.
След това пристигнаха Брекзит, банкрутът на туристическия тръст " Томас Кук " и пандемията. А пропастта сред локалните хора и по-състоятелните чужденци става все по-голяма. Многото скандинавци, британци, американци и германци, живеещи в първокласни жилища на острова, съвсем не усещат пълзящата беднотия. Повечето притежатели на къщи за посетители не приказват испански и съвсем не са интегрирани в локалното общество. На острова съществуват два паралелни свята.
Допир с бедността
Но има и такива, които печелят от пандемията. Сред тях са брокерите на недвижими парцели, които сега посредничат в продажбите на банкрутиралите хотели на Майорка и вложители от чужбина. И до момента в който в ниския и междинния ценови сегмент на пазара цените спадат, защото доста хотели и заведения за хранене се разпродават, пазарът на първокласни недвижими парцели на някои места даже се разраства. Все още има доста богати хора, които желаят да се снабдят с имение на Майорка. В същото време доста първокласни вили сега вървят на безценица, защото притежателите им не желаят дълго време да ги държат празни, което им носи единствено разноски.
Съвсем друга картина вижда доброволецът Пол Камерън, който всеки ден се допира до казуса с бедността: " Трийсет и пет % от хората, на които оказваме помощ, за първи път в живота си изпадат в такава обстановка. Изпитват боязън, бъдещето им е нестабилно ". Самият той обаче би се върнал във Англия единствено в краен случай. " Всъщност Майорка е несъмнено място за децата ни. Тук те могат да порастват надалеч от дрогите и от тежките обществени спорове ", споделя той.
Поне до момента е било по този начин. Сегашната рецесия ще промени острова, уверен е 55-годишният Барт Мои от Нидерландия, който има ресторант на Майорка. Но и той няма желание да напуща острова. " Децата ми живеят тук, а и инвестирахме значително пари ", споделя той.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ