Маймунската шарка не може да бъде установен само по симптомите

Маймунската шарка не може да бъде открит единствено по признаците на инфекцията, която предизвиква. Необходимо е лабораторно проучване, с цел да се удостовери диагнозата и да се подсигурява, че се касае за маймунска шарка, а не някакво друго заболяване.

Кръвни проби и други лабораторни проби се употребяват, с цел да се изключат болести, които наподобяват сходни на маймунска шарка (такива като варицела или сифилис).

Първият симптом, служител за различаване на маймунска шарка, е появяването на присъщ обрив по кожата, сходен на мехур. Въпреки че обривите могат да варират по тип, има някои признаци, които би трябвало да бъдат взети под внимание.
за тези признаци Разпространение на обрива. Обикновено обривът стартира от лицето, преди да премине към торса и по-късно към крайниците (дланите на ръцете и стъпалата); Сексуална експозиция. Ако вирусът е бил предаден посредством полов контакт, обривът може да стартира от слабините, гениталиите или ануса, като обривът може или да остане там, или да се популяризира в други елементи на тялото (като ръцете, туловището, краката и лицето); Брой обриви. Обривът може да включва единствено една или две сходни на пъпки подутини или до 200 или повече подутини; Поява на обрива. Подутините бързо прерастват в твърди, мехури, цялостни с бистра течност и по-късно с гной. Тези цялостни с гной подутини в последна сметка се пукат и образуват струпеи; Болка и сърбеж. Подутините могат да бъдат извънредно мъчителни, до момента в който не се спукат, след което раните са повече сърбящи, в сравнение с мъчителни, щом стартират да заздравяват.
Някои нарушавания наподобяват маймунска шарка. Поради тази причина се назначават други изследвани на кръв, тъкани (биопсия) или урина, с цел да бъдат изключени положения с сходни характерности. Това се назовава диференциална диагноза.

Снимка: БГНЕС