Майката на 2-годишното детенце, което почина при трагичен инцидент в

Майката на 2-годишното детенце, което умря при драматичен случай в магазин " Алати ", заведе дело против Народното събрание, съобщи кореспондент на  Plovdiv24.bg . Детето умря неуместно на 12 август 2016 година, откакто неукрепена мивка с долап падна върху него. Майката е изпуснала от погледа си детето за 3-4 секунди, което тръгнало да тича, хванало се е за мивка, която тежи към 30-40 кг и падайки, се удря в региона на сърцето. Спуква се аортата, което е предизвикало гибелта му ", оповестиха тогава от Районната прокуратура.

По случая бе формирано досъдебно произвеждане за причиняване на гибел по несъобразителност, само че то бе прекъснато.

Майката на убитото дете обаче е завела ново дело против Народното събрание на Република България, с искане до съда да го задължи в период от 6 месеца да транспонира правилно Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 Декември 2001г. по отношение на общата сигурност на продуктите и Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985г. за доближаване на законовите, подзаконовите и административните разпореждания на държавите-членки по отношение на отговорността на вреди, породени от недостатък на стока.

Искът и учреден на обстоятелствата в съответния случай, в който някои от предлагантите артикули в хипермакета са били със забележителна тежест и размери. В миг, в който детето не било у нея, то се хванало с ръце за ръба на неукрепена мебел- керамична мивка, вградена в долап за баня, вследствие на което мивката се прекатурва върху него и му предизвиква контузии, несъвместими с живота, така че детето умира. Образуваното по случая против незнаен причинител дело за причиняване на гибел по несъобразителност е било прекъснато с разпореждане от 22.11.2017 година, като съдът приел, че липсва съставомерност на действието.

При новото дело против Народното събрание майката се основава на правото на Европейски Съюз, сигурността на стоките, в това число тези, които са налични за потребителите, даже когато не са предопределени за тяхи на регламента от Директива 2001/95/ЕО по отношение на общата сигурност на продуктите и Директива 85/374/ЕИО за доближаване на законовите, подзаконови и административни разпореждания на страните членки по отношение на отговорността за вреди, породени от недостатък на стока, като и двете посочени наставления са в действие, така че Република България е имала обвързване да реализира предписаните от тях резултати.

При транспонирането на двете разказани наставления в българското законодателство, обаче ответникът не е разполагал с дискреция да дефинира разнообразни условия за приложението им, като не ги транспонирал " тъкмо “, а посредством неприемливо притеснение на обсега им във щета на българските консуматори, като по този метод е основал национално законодателство, при което производители и дистрибутори са свободни да излагат рискови за живота и здравето артикули, които не са инсталирани устойчиво, в сходство с нормалните упования за сигурност при тяхната приложимост, тук-там в комерсиалните си центрове, които са налични за консуматори, в това число деца, и е рационално евентуално да бъдат употребявани.

От това държание на ответника, ищцата търпяла вреди - усеща на яд и изтощение от това, че е позволено и продължава да се позволява нетранспониране на наставления, като с това си държание способства до отнемане от човешки животи, за което счита, че има право да желае наказание на ответника да прекрати нарушаването и да възвърне ситуацията преди нарушаването, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушавания.

Съдът обаче е прекратил и това дело на 21 октомври 2021 година поради несъвършеното законодателство в случаите на такива произшествия. Ответникът смята, че Народното събрание не може да бъде надлежна страна по формираното дело, защото националната правна уредба не планува опция за ангажиране отговорността му по отношение на реализираната от него законодателна активност, че дейностите му по отношение на нея не подлежат на надзор от правосъдната власт.

Смята се, че единствената процесуална опция за разискване законосъобразността на актовете му е тази по чл.149,ал.2 от Конституцията на Република България, посредством контрола, реализиран от Конституционния съд на Република България, както и че търсенето на отговорност, основаваща се на правото на Европейски Съюз, не допуска ангажирането на такава от националния законодателен орган.

В съответния случай страните са завършили разногласието си със правосъдна конвенция, според която родителите на убитото дете са приели да получат суми от по 75000лв., като са декларирали, че по този метод са цялостно обезщетени за всички претърпени от тях във връзка гибелта на детето неимуществени вреди, и сумите, според подписаната конвенция, са им били изплатени на 05.06.20г.

Според магистратите това лишава майката от опцията да търси обезщетение повторно. Решението не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Апелативния съд.