Тестът на Марко Рубио
Майкъл РУБИН*
Много водачи са изправени пред честен тест. Като се проваля в Украйна, Рубио пропуща своя късмет за великолепие. Марко Рубио, чиито родители избягаха от комунистическото завладяване на прародината им, в миналото бе бранител на свободата и човек, който ще върне моралната изясненост във Вашингтон.
Уви, все по-често наподобява, че изгодите, а не правилата, стимулират някогашния сенатор от Флорида, който в този момент лети по света като държавен секретар.
Рубио резервира безмълвие, докато Тръмп искаше от украинския си сътрудник освен да отстъпи Крим и елементи от Източна Украйна, завзети от съветската войска, само че и да направи това без никакви гаранции за сигурност.
Русия потвърди суверенитета и границите на Украйна както с Декларацията от Алма-Ата през 1991 година, по този начин и с меморандума от Будапеща три години по-късно. Съединени американски щати, Англия и Русия подсигуряваха сигурността на Украйна в подмяна на конфискацията на наследените съветски нуклеарни оръжия.
Затова няма смекчаващи условия за Рубио, който имаше избор: да продаде душата си за привилегията да бъде държавен секретар или да отстоява правила? Той избра първото.
Иронията е, че доста други длъжностни лица в обувките на Рубио са били изправени пред сходен избор, само че избраха друг път.
Има три типа водачи във външната политика. Най-великите са тези, които прегръщат правилата, без значение какъв брой е мъчно. Роналд Рейгън отговаряше на този модел. Рекс Тилърсън, Джон Кери, Хилари Клинтън и Антъни Блинкен са удовлетворени, че избягваха политическия риск и в този момент почиват на лаврите си.
Най-лоши са тези, които имат капацитет и честен кураж, каквито са Саманта Пауър и Марко Рубио. Но когато нещата станат сложни, те се отхвърлят.
Продавайки украинци и венецуелци, а може би и израелци, поради личен водач и личен аероплан, Рубио се изложи като безсрамник, за който правилото на изложение постоянно е бил самореклама, а не откровено разбиране.
* Американски външнополитически коментатор. Директор на отдела за политически анализи във Форум за Близкия изток
Много водачи са изправени пред честен тест. Като се проваля в Украйна, Рубио пропуща своя късмет за великолепие. Марко Рубио, чиито родители избягаха от комунистическото завладяване на прародината им, в миналото бе бранител на свободата и човек, който ще върне моралната изясненост във Вашингтон.
Уви, все по-често наподобява, че изгодите, а не правилата, стимулират някогашния сенатор от Флорида, който в този момент лети по света като държавен секретар.
Рубио резервира безмълвие, докато Тръмп искаше от украинския си сътрудник освен да отстъпи Крим и елементи от Източна Украйна, завзети от съветската войска, само че и да направи това без никакви гаранции за сигурност.
Русия потвърди суверенитета и границите на Украйна както с Декларацията от Алма-Ата през 1991 година, по този начин и с меморандума от Будапеща три години по-късно. Съединени американски щати, Англия и Русия подсигуряваха сигурността на Украйна в подмяна на конфискацията на наследените съветски нуклеарни оръжия.
Затова няма смекчаващи условия за Рубио, който имаше избор: да продаде душата си за привилегията да бъде държавен секретар или да отстоява правила? Той избра първото.
Иронията е, че доста други длъжностни лица в обувките на Рубио са били изправени пред сходен избор, само че избраха друг път.
Има три типа водачи във външната политика. Най-великите са тези, които прегръщат правилата, без значение какъв брой е мъчно. Роналд Рейгън отговаряше на този модел. Рекс Тилърсън, Джон Кери, Хилари Клинтън и Антъни Блинкен са удовлетворени, че избягваха политическия риск и в този момент почиват на лаврите си.
Най-лоши са тези, които имат капацитет и честен кураж, каквито са Саманта Пауър и Марко Рубио. Но когато нещата станат сложни, те се отхвърлят.
Продавайки украинци и венецуелци, а може би и израелци, поради личен водач и личен аероплан, Рубио се изложи като безсрамник, за който правилото на изложение постоянно е бил самореклама, а не откровено разбиране.
* Американски външнополитически коментатор. Директор на отдела за политически анализи във Форум за Близкия изток
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ