Майка ми има COVID-19. И хаосът започна.
Майка ми има рожден ден! Преди два дни загуби подушване и усет. От седмица има лека температура, която минава без медикаменти. Звъня на другарка в " Пирогов ". " Въобще не идвайте тук. Нещо ужасно е. Пълен безпорядък. Лудница ", споделя ми тя. Намирам друга болница. Заедно с позитивния антигенен тест, майка ми получи и сериозна терапия за у дома. Вместо торта, би трябвало да си направи и PCR тест, с цел да влезе в системата, " в случай че се утежни ".
И хаосът стартира
За мен инструкции няма. Казват ми единствено да си остана у дома. Никой не ми споделя да се проучвам ли, откакто съм била контактна с майка ми ден преди да получи признаци. Говоря с познати лекари, които ми предлагат да не вървя да се проучвам, тъй като в случай че не съм инфектирана, сигурно ще се заразя. Седя у дома изолирана и всяко кихане, изнемощялост, предпочитание за сън, болежка в главата, са въпрос - стартират ли признаци и при мен?
Майка ми обикаля с колата няколко лаборатории. Навсякъде чакат десетки хора. Пита ме по телефона дали е редно да седи на опашка, въпреки и с маска, откакто е болна. " Ами, в случай че заразя някого? Ще очаквам в колата, до момента в който ми пристигна редът. Но за какво не признават антигенния тест, какъв е смисълът от него тогава? Глупаво е да правиш два теста, поради сякаш улесняващ протокол на банкет в болница. То и с прелиминарен PCR, и без него места в лечебните заведения няма. "
Чуваме се, откакто са ѝ взели тестът за PCR теста. Разказва ми следното:
" Чукам на вратата и лаборантката се провиква: " За какво сте? " Казвам ѝ. Тя ме поглежда враждебно и ме пита за какво съм решила да си върша PCR тест. Отговарям, че е тъй като имам позитивен антигенен. Тя: " Е, тогава защо ви е PCR? Вървете си. " Казвам ѝ, че ме пращат от болничното заведение, в която ми направиха антигенния тест. Тя изсумтява ядосано и ми се кара, че вървя измежду хората с позитивен антигенен тест. Обяснявам, че съм с кола и съм чакала вътре. Изстрелва ми различен въпрос: " Кой ви болести? " Отговарям, че не знам, само че вървя на всички места с маска и не се срещам с никого след появяването на признаците. " Ох, добре, сядайте. " В последна сметка ме одобриха. "
Чакаме 48 часа резултата от PCR. Никой не ни споделя от кой миг би трябвало да броим 14-те дни карантина - от началото на признаците или от позитивния PCR тест.
Майка ми звъни на персоналната лекарка. " Защо чак в този момент започваш антибиотик и си чакала седем дни?, пита я лекарката и продължава в скоропоговорка, без да чака отговор: " Щом имаш всички проби и терапия, за какво звъниш? Пий си нещата и си спри у дома. "
Звъня ѝ и аз, с цел да схвана какво да върша, откакто на десетия ден от контакта ми с майка ми нямам признаци (поне по този начин мисля). " Свиркай си! ", ми дава отговор тя. Продължавам да отстоявам и запитвам дали въпреки всичко да си направя някакъв тест, с цел да знам била ли съм инфектирана, а може би и сега съм.
" Ама за какво ме питаш тия работи? Толкова доста неща се изписаха. Прави си каквито проби искаш. "
" Да пия ли цинк, селен, нещо..? "
" Ми, аз не пия нищо, с изключение на витамин D. Пий каквото искаш. "
" Как да схвана по кое време мога да вървя да работата, до магазина? "
" Ама щом на десетия ден нямаш признаци, си " пей сърце ". Ходи където си искаш. "
Пиша на другар, който е доктор и работи с заболели от Ковид-19 в Германия. Разказвам му всичко и той ми дава отговор: " Осми-десети ден след контакт са сериозни. Ако ще се утежняват нещата - тогава ще е. След дванадесетия ден от контакта можеш към този момент " да дишаш по-спокойно ", в случай че не са се появили признаци. Но най-добре си спри у дома 14 дни. "
Седим всяка в дома си и чакаме
Още три дни. Днес е десети ден от началото на признаците на майка ми и единадесети ден от контакта ми с нея. Нямам визия нито какво да върша със себе си, нито каква ария да си " пее " сърцето ми. Термометърът е единственото ми оръжие. Размахвам го на всеки два часа, с цел да тревожа основно себе си. От дни не чета и не виждам нищо, обвързвано с ковид. Не мога да изключа единствено воя на колите за спешна помощ от булеварда под нас.
Поне за майка ми съм спокойна, че пие медикаменти. Моля се и се надявам, че след някакви си три-четири дни ще хапнем дружно торта за рождения ѝ ден. Само да не подвигна температура.
Автор : Николета Атанасова,
И хаосът стартира
За мен инструкции няма. Казват ми единствено да си остана у дома. Никой не ми споделя да се проучвам ли, откакто съм била контактна с майка ми ден преди да получи признаци. Говоря с познати лекари, които ми предлагат да не вървя да се проучвам, тъй като в случай че не съм инфектирана, сигурно ще се заразя. Седя у дома изолирана и всяко кихане, изнемощялост, предпочитание за сън, болежка в главата, са въпрос - стартират ли признаци и при мен?
Майка ми обикаля с колата няколко лаборатории. Навсякъде чакат десетки хора. Пита ме по телефона дали е редно да седи на опашка, въпреки и с маска, откакто е болна. " Ами, в случай че заразя някого? Ще очаквам в колата, до момента в който ми пристигна редът. Но за какво не признават антигенния тест, какъв е смисълът от него тогава? Глупаво е да правиш два теста, поради сякаш улесняващ протокол на банкет в болница. То и с прелиминарен PCR, и без него места в лечебните заведения няма. "
Чуваме се, откакто са ѝ взели тестът за PCR теста. Разказва ми следното:
" Чукам на вратата и лаборантката се провиква: " За какво сте? " Казвам ѝ. Тя ме поглежда враждебно и ме пита за какво съм решила да си върша PCR тест. Отговарям, че е тъй като имам позитивен антигенен. Тя: " Е, тогава защо ви е PCR? Вървете си. " Казвам ѝ, че ме пращат от болничното заведение, в която ми направиха антигенния тест. Тя изсумтява ядосано и ми се кара, че вървя измежду хората с позитивен антигенен тест. Обяснявам, че съм с кола и съм чакала вътре. Изстрелва ми различен въпрос: " Кой ви болести? " Отговарям, че не знам, само че вървя на всички места с маска и не се срещам с никого след появяването на признаците. " Ох, добре, сядайте. " В последна сметка ме одобриха. "
Чакаме 48 часа резултата от PCR. Никой не ни споделя от кой миг би трябвало да броим 14-те дни карантина - от началото на признаците или от позитивния PCR тест.
Майка ми звъни на персоналната лекарка. " Защо чак в този момент започваш антибиотик и си чакала седем дни?, пита я лекарката и продължава в скоропоговорка, без да чака отговор: " Щом имаш всички проби и терапия, за какво звъниш? Пий си нещата и си спри у дома. "
Звъня ѝ и аз, с цел да схвана какво да върша, откакто на десетия ден от контакта ми с майка ми нямам признаци (поне по този начин мисля). " Свиркай си! ", ми дава отговор тя. Продължавам да отстоявам и запитвам дали въпреки всичко да си направя някакъв тест, с цел да знам била ли съм инфектирана, а може би и сега съм.
" Ама за какво ме питаш тия работи? Толкова доста неща се изписаха. Прави си каквито проби искаш. "
" Да пия ли цинк, селен, нещо..? "
" Ми, аз не пия нищо, с изключение на витамин D. Пий каквото искаш. "
" Как да схвана по кое време мога да вървя да работата, до магазина? "
" Ама щом на десетия ден нямаш признаци, си " пей сърце ". Ходи където си искаш. "
Пиша на другар, който е доктор и работи с заболели от Ковид-19 в Германия. Разказвам му всичко и той ми дава отговор: " Осми-десети ден след контакт са сериозни. Ако ще се утежняват нещата - тогава ще е. След дванадесетия ден от контакта можеш към този момент " да дишаш по-спокойно ", в случай че не са се появили признаци. Но най-добре си спри у дома 14 дни. "
Седим всяка в дома си и чакаме
Още три дни. Днес е десети ден от началото на признаците на майка ми и единадесети ден от контакта ми с нея. Нямам визия нито какво да върша със себе си, нито каква ария да си " пее " сърцето ми. Термометърът е единственото ми оръжие. Размахвам го на всеки два часа, с цел да тревожа основно себе си. От дни не чета и не виждам нищо, обвързвано с ковид. Не мога да изключа единствено воя на колите за спешна помощ от булеварда под нас.
Поне за майка ми съм спокойна, че пие медикаменти. Моля се и се надявам, че след някакви си три-четири дни ще хапнем дружно торта за рождения ѝ ден. Само да не подвигна температура.
Автор : Николета Атанасова,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ