Има надежда: Мечка и малкото ѝ заснети на Витоша (СНИМКИ)
Майка мечка и малко мече са снимани в региона на държавно ловно стопанство (ДЛС) „ Витошко-Студена “, оповестиха от РИОСВ-Перник, представени от Агенция „ Фокус “. Регионалната ревизия по околна среда и води ревизира сигнал за нахлуване на пчелин от кафява мечка. Пчелните кошери се намират в частен парцел в ДЛС „ Витошко-Студена “, в рамките на естествен парк „ Витошко “. Експерти от отдел „ Биоразнообразие “ са установили вредите и са сложили фото клопки. На 4 и 6 декември устройствата са снимали две мечки – майка с дребното ѝ.
Кафявата мечка, която се среща в България е предпазен тип, включен в Червената книга, напомнят специалистите. Макар и едро, тя е едно от най-плахите диви животни и заобикаля срещите с индивида. Обикновено мечката усеща наличието му отдалеко и умерено се отдръпва. По рискова може да бъде срещата с майка с малко мече, тъй като тогава тя става извънредно нападателна, защитавайки дребното си. Регионална инспекция за опазване на околната среда приканва жителите при намиране на екземпляри от предпазен тип, неотложно да сигнализрат екоинспекцията и до идване на специалисти да подхващат ограничения за попречване на обезпокояването на животните, написа vesti.bg.
В България кафявата мечка е показана от две субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространяване на типа е към 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като самобитен мост, посредством който двете субпопулации са свързани. Първата старопланинска субпопулация е по-малка от втората и границите на разпространяване почти съответстват с тези на народен парк Централен Балкан и буферната зона към него. В западна и изключително в източна посока на масива наличието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с краткотраен темперамент. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространяване на мечките в Сърбия. На юг субпопулацията не е по този начин фрагментирана и заема по-обширна повърхност, която отчасти попада в националните паркове Рила и Пирин. На запад чрез Краище, Осогово и Малашевска планина кафявата мечка комуникира с популациите в Сърбия и Македония, а на юг с тази в Гърция. Гръцката субпопулация в Родопите е директно продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната Пиндска субпопулация.
Площта на населяваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha. Много по-несигурни са данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България. Различни източници показват разнообразни числа движещи се в границите сред 500 и 1000 индивида. Причината за неразбираемия брой на мечките е обстоятелството, че територията, която населяват е огромна и е допустимо един образец да бъде преброяван повече от веднъж. Мечките в България са от най-плахите и заобикалят срещи с индивида. Причина за това е, че Южна Европа е била пренаселена още от дълбока античност. Хората са преследвали типа в продължение на хиляди години и мечките са придобили табиет да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеко и се отдалечава.
В предишното кафявата мечка е обитавала цялата територия на модерна България. Свидетелства за това се откриват от костни остатъци в разнообразни краища на страната. Костни остатъци и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те потвърждават безспорното тогавашно по-широко разпространяване на типа в страната. Фосилни находки са открити в пещерата Козарника (Сухи печ) до Белоградчик от палеолит – неолит (отпреди 80000 – 16000 г.); в пещерата Миризливка в местността „ Башовица “ в рида Белоградчишки венец до Гара Орешец от палеолит [24]. Субфосилни остатъци (от следледниково време) от кафява мечка са открити праисторическото населено място „ Телиш-Редутите “ при Телиш, Плевенско от неолит – раннобронзова ера (3450 – 3320 пр.н.е.)[25] и край село Долнослав, Пловдивско в енеолитния паметен център (3530 – 3480 пр.н.е.).[26]; в селищната могила при Гълъбово (енеолит – междинна бронзова епоха); в потънало населено място Урдовиза до Китен от енеолит – раннобронзова ера (3000 – 2000 година пр.н.е); Тракийската гробница в землището на село Руен (4 – 1 в. пр.н.е.); средновековно населено място до село Искрица, Старозагорско от 11 – 12 в.; ранновизантийското (Цуида; 5 – 6 в. н.е.) и средновековно (10 – 12 в.) населено място Хисарлъка в рамките на Сливен Според римски надписи от II век е известно, че десетки хванати мечки са пренасяни по Дунав до римските арени.
Десетки пещери в България се назовават „ Мечата дупка “ поради обитавалите ги в предишното мечки. Сред тях са и такива, които през днешния ден се намират прекомерно надалеч от актуалните граници на ареала на типа. Такива са да вземем за пример Мечата дупка до село Стоилово с отсрочения от втората половина на късен плейстоцен и Мечата дупка до село Леярово с открити остатъци от ранен холоцен.
В края на 19 век разпространяването на кафявата мечка се свива до почти актуалните си граници като се изключи това, че екземпляри са обитавали Лудогорието и Странджа, а естествената връзка на двете субпопулации през Еледжик е била необятна и непрекъсната. При първото съществено броене на кафявата мечка през 1934 година е открито, че страната е населявана от 300 – 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети ограничения по ограничение на отстрела и запазване на типа до 1959 година броят им нараства до 450 и от този момент досега числеността на мечките в България постепенно нараства. През 1980-те години кафявата мечка се трансформира в ловно-стопански обект. Поради тази причина в региона на Кормисош са импортирани мечки от Румъния, които да подобрят генофонда на локалните. Карпатските мечки са по-едри и с по-ценни трофейни качества, само че са потомци на холоценска вълна на миграция от източните елементи на Европа. Балканската популация дружно с мечките от Пиренеите и Апенините са туземен плейстоценски реликт[30]. В резултат на това при извършено проучване на 199 проби от мечки взети в България и Румъния е открито, че 7 от екземплярите в България са наследници на карпатските мечки.
