Басня за рачешката походка
Майка и щерка раци се разхождали по пясъка. Както се разхождали, майката хвърлила взор към дребната си щерка.
„ Дете мое! – ахнала тя – Как единствено вървиш! Жива да ме сварят, в случай че преди малко не те видях да вървиш обратно. Имай поради, блага моя, че триумфът на една млада дама в обществото значително зависи от грациозността на походката ѝ. Ако ме послушаш, те поучавам да се излекуваш от този противен табиет. Защо не се грижиш, скъпо мое дете, за тези неща, с цел да не постанова аз да ти ги подсещам? “
Не е ли глупава тази майка да възразява на нещо, което е в природата на раците и никой от тях не може да прави иначе? Много от нас, уви, са като нея, когато откриват дефекти или привидни дефекти у ближните си, без ни минимум да подозират, че самите те ги имат. И аз съм чувал остарели скъперници да споделят, че от всичко на света минимум могат да схванат алчността.
Малкото раче дало отговор на майка си със съвършена непорочност и елементарност:
„ Скъпа мамо, в случай че единствено ми покажеш по какъв начин би трябвало да вървя, ще се постарая да ти имитирам допустимо най-точно, доколкото умея. “
Eзопова легенда, преразказана от Едуард Болдуин, 1854 година Източник: Wisdom Commons
