Църквата посреща Новата година
Мая Иванова. Снимка: Петел.БГ
Нова година настава на 1 януари, само че за една значима институция това не е по този начин. Това е църквата, която отбелязва Църковната Нова година на 1 септември. Това е началото на индикта.
Латинската дума „ индикт ” значи държавна наредба за оповестяване на началото на църковната година. Във Византия началото на църковната година за първи път е оповестено от император Константин Велики на 1 септември 312 година. През този ден православната черква напомня събитието, когато Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя /61: 1-2/, за настъпването на удобната Господня година. От тогава и до през днешния ден след светата литургия на 1 септември се чете този древен текст.
Ако православните християни стартират с молитва всеки нов ден, какъв брой по-необходимо, подходящо и целесъобразно е да започваме новата църковна година в името Божие и да изпросим от Господаря на времената да благослови всички положителни инициативи на православните християни.
Именно в този месец, когато водите на потопа почнали да понижават, Ноевият ковчег се открил на Араратските планини.
В този месец свети оракул Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената популярност, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.
В този месец било стартирано съоръжаването на Господнята Скиния измежду стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася работа, " и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по неведение ".
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал ликвидиране от греховете си, осъществени през годината.
В този месец се направило тържественото освещаване на превъзходния храм Господен, издигнат от цар Соломон, и в този храм бил импортиран Ковчегът на Завета.
В този месец всички колена на Израилския народ отвред се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: " седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа ".
От този месец започвало броенето на годините, настрана за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влезнал в обетованата земя, Господ заповядал хората настрана да честват всяка петдесета година; и освен те да вземат участие в празника, само че и прислужниците и добитъкът им; дори самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито култивиран плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: " затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете независимост по земята на всичките й поданици... не сейте и не жънете това, което израсте единствено на земята ", и не обирайте отдадените (на Бога) по нея, но " да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; така прави и с лозето си и с маслините си ". В тази петдесета година се опрощавали всички задължения на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек деликатно следял себе си да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби близък си. Това била година на всеопрощаване и ликвидиране от грехове.
Този петдесетгодишен кръг, по предписание на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това посредством Моисей Господ дал следната разпоредба: " шест години засявай равнищата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година дано бъде събота отмора на земята, събота Господня; равнищата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали творбите си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година " и ще умножа житата, но " докле не узреят творбите и, ще ядете от остарялото ". Всички тези години, в които Господ открил празнична отмора и за хората, и за земята, също започвали, по предписание на Господа, от месец септември. " Възвестете споделил Господ годината за отмора в седмия месец ", тоест през септември, защото септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.
