Ахмед Ахмед, 40 години след ужаса в Белене: Все още имам чувство, че ме преследват
Мая Иванова: Кадри: Нова ТВ
Все още имам възприятието, че ме преследват. Личната си драма описа пред Нова телевизия Ахмед Ахмед, който преди 40 години е бил тикнат в Белене.
Четири десетилетия са минали след началото на опита за асимилация на българските жители то турски генезис през декември 1984 година Тогава с брутално принуждение и репресии български жители са били отведени в лагера „ Белене “.
През 1984 година Ахмед Ахмед е бил студент. Той си спомня за концлагера на дунавския остров Персин. Леглата бяха на по три етажа. В една килия, в която обикновено трябваше да има 5 – 6 души, бяхме 25 – 30, описа за ужаса той.
Направо ми пресъхва гърлото, като се сетя. Имаше една пластмасова кофа зад вратата, която ние бяхме принудени да използваме като тоалетна, сподели Ахмед.
Руфат Юмер от село Башево, община Ардино пък добави, че е бил тикнат в Белене на 28 декември 1984 година. Той си спомня, че били въдворени без съд и присъда, единствено тъй като са се родили като турци и поради отхвърли им да си сменят имената.
На 27 декември ми сложиха белезниците. В началото в Млечино ме пребиха, след това в Кърджали ни откараха. 16 души бяхме. Сложиха ни на една катафалка и ни откараха на Север. Не знаехме къде ни водят и се озовахме на 28 декември 1984 година на разсъмване на остров Белене, описа той.
_%20602x%201016.jpg )
40 години след началото на по този начин наречения Възродителен развой наказани няма. Това стана ясно от репортажа на Нова телевизия, излъчен по новините. Делото е в прокуратурата, а по информация на медията следствието към този момент се води за закононарушения против човечеството, а не за корист със служебно състояние.
Не е явен точният брой на български мюсюлмани, които са били принудени да си сменят името. 517 са в „ Държавен вестник ”. Обаче са повече, ние проверихме. Липсват имената на някои, които са били въдворени, сподели Сафие Юрдакул от „ Гражданска организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите ”.
Не са потърпевши единствено тези, които са били въдворени в „ Белене ”, а са потърпевши и техните фамилии, тъй като е имало напън върху тях, с цел да не посмеят да си търсят правата и да не вдигнат главите си.
През годините делото нееднократно беше прекратявано и връщано за дораследване, само че към днешна дата наказани няма.
Все още имам възприятието, че ме преследват. Личната си драма описа пред Нова телевизия Ахмед Ахмед, който преди 40 години е бил тикнат в Белене.
Четири десетилетия са минали след началото на опита за асимилация на българските жители то турски генезис през декември 1984 година Тогава с брутално принуждение и репресии български жители са били отведени в лагера „ Белене “.
През 1984 година Ахмед Ахмед е бил студент. Той си спомня за концлагера на дунавския остров Персин. Леглата бяха на по три етажа. В една килия, в която обикновено трябваше да има 5 – 6 души, бяхме 25 – 30, описа за ужаса той.
Направо ми пресъхва гърлото, като се сетя. Имаше една пластмасова кофа зад вратата, която ние бяхме принудени да използваме като тоалетна, сподели Ахмед.
Руфат Юмер от село Башево, община Ардино пък добави, че е бил тикнат в Белене на 28 декември 1984 година. Той си спомня, че били въдворени без съд и присъда, единствено тъй като са се родили като турци и поради отхвърли им да си сменят имената.
На 27 декември ми сложиха белезниците. В началото в Млечино ме пребиха, след това в Кърджали ни откараха. 16 души бяхме. Сложиха ни на една катафалка и ни откараха на Север. Не знаехме къде ни водят и се озовахме на 28 декември 1984 година на разсъмване на остров Белене, описа той.
40 години след началото на по този начин наречения Възродителен развой наказани няма. Това стана ясно от репортажа на Нова телевизия, излъчен по новините. Делото е в прокуратурата, а по информация на медията следствието към този момент се води за закононарушения против човечеството, а не за корист със служебно състояние.
Не е явен точният брой на български мюсюлмани, които са били принудени да си сменят името. 517 са в „ Държавен вестник ”. Обаче са повече, ние проверихме. Липсват имената на някои, които са били въдворени, сподели Сафие Юрдакул от „ Гражданска организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите ”.
Не са потърпевши единствено тези, които са били въдворени в „ Белене ”, а са потърпевши и техните фамилии, тъй като е имало напън върху тях, с цел да не посмеят да си търсят правата и да не вдигнат главите си.
През годините делото нееднократно беше прекратявано и връщано за дораследване, само че към днешна дата наказани няма.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ