По кое време на годината са най-честите градушки в България?
Май и юни са месеците с най-чести градушки у нас, тъй като огромна част от територията на страната ни е в умерения климатичен пояс, където пикът на преваляванията климатично е през тези два месеца. Същият ход се следи и при градушките, като през май и юни е най-големият пик на градушките у нас, в разнообразни региони и разнообразни години.
Но приблизително статистически - май и юни, а частично и юли, през последните 20 години може да се каже, че са най-градобитните месеци в България, сподели за Българска телеграфна агенция доцент доктор Лилия Бочева - шеф на департамента " Метеорология ", в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), запитана за вчерашните мощни градушки на разнообразни места в страната и за месеците у нас, в които те са най-чести.
Самият сезон на градушките у нас през последните 30 години климатично може да се следи от април до септември, а даже и до октомври. Но към този момент съвсем през всички месеци има градушки и рядко има месеци през годината, в които да няма градови процеси и това са зимните месеци.
Причините са разбираеми, тъй като градовите процеси са свързани с развиването на купесто-държовна облачност и с мощни облаци, които се подхранват от термична нестабилност. През студеното време няма условия за развиването във височина на тези облаци, с цел да се образуват мощни градови процеси. Сега обаче изискванията за градушки са съвършени, изясни доцент Бочева.
Тя заключи, че месеците с най-голяма градобитност за България са май и юни, частично и юли, само че интервалът, в който има градушки у нас, е съвсем целогодишен. Изключително редки са градушките през зимата и те са на обособени места, основно в Южна България, най-често в Източните Родопи, където има има по-топли нахлувания през зимите, които също са по-топли у нас през последните години, изясни доцент Лилия Бочева.
Тя заяви, че до 1991 година в доста от нашите метеорологични станции няма регистрирани градушки през зимата и през по-студеното полугодие. Сега обаче от март стартират градушките и до октомври ги има.
Най-едрите градушки в Европа са регистрирани в Италия, която се намира съвсем на нашата географска широчина. " Там има още по-отежняващи условия, като разположението на полуострова и обиколното море, което дава в допълнение влага и спомага за развиването на такива процеси ", изясни доцент Лилия Бочева.
Голямата градушка в София беше на 8 юли 2014 година
На 8 юли 2014 година беше огромната градушка в София, която мина през централните градски елементи, съвсем паралелно на бул. " Цариградско шосе ", а Националният институт по метеорология и хидрология беше в епицентъра й, сподели доцент Лилия Бочева. Тази градушка беше с дълга дълготрайност, което не е всекидневно.
Градовите процеси най-често са с дълготрайност на градушката до пет минути. А градушката, която през вчерашния ден беше във Велико Търново, е траяла към 10 минути, и над 10 минути на избрани места. Това я прави доста по-опасна освен поради размера на градовите зърна, само че и поради продължителността на процеса, изясни метеорологът.
При конвективен облак, дружно с градовите процеси, има и вятър със мощни пориви, съпроводени с натоварен дъжд, по време или след градушката, разясни доцент Бочева. Тя означи, че това е композиция от фактори и нощес във Велико Търново е имало гръмотевична стихия, която е била съпроводена с градушка.
Вчера атмосферата е била доста неустойчива и градушки е имало на доста места в страната - главно в Южна България.
Прогнозирането на градобитните облаци е мъчно, тъй като процесите в тях се развиват бързо
Прогнозирането на градобитните облаци е мъчно, тъй като процесите при тях се развиват бързо - това може да стане в границите на няколко часа, или на един час, сподели доцент Лилия Бочева. Тя добави, че развиването на облак, който носи градушка, се развива за един-два часа, само че това е обикновено. Понякога тези процеси се трансформират за един час. " Градобитните облаци живеят по-кратко, само че и доста бързо се развиват, както и са доста мощни ", разяснява доцент Бочева.
По думите й влагата и високите температури спомагат за образуването на тези мощни облаци. Когото през лятото в България вали интензивно, на идващия ден падналият дъжд се изпарява от растителността и при горещо време се образуват облаци на избрани места, които също могат да образуват градови процеси. При нас се образуват и от релефа, тъй като той е доста " начупен " и планините също спомагат за образуването на този тип облаци, разясни доцент Бочева.
Какво съставлява градушката?
Градушката е корав дъжд, който се образува от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Градушката се състои от сферични частици или от парченца лед, с размери от 5 до 55 милиметра, а от време на време и повече. Градоносните зърна се състоят от транспарантен лед или от редица пластове транспарантен лед, с дебелина не по-малко от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни пластове.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, се състоят от водни капки (при температури по-ниски от нула градуса водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в междинните географски ширини могат да доближат до 16-17 километра височина. Във отвесното им развиване се отделят три пласта. Първият пласт е топъл, вторият пласт е преохладен, или разбъркан, а третият пласт е наименуван облачна наковалня и в него има единствено ледени кристали.
За образуването на градов дъжд е належащо: задоволително количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши - замръзнали дребни дъждовни капки или нежни ледени частици, които са конгломерати от кристалчета, както и мощни възходящи потоци.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но приблизително статистически - май и юни, а частично и юли, през последните 20 години може да се каже, че са най-градобитните месеци в България, сподели за Българска телеграфна агенция доцент доктор Лилия Бочева - шеф на департамента " Метеорология ", в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), запитана за вчерашните мощни градушки на разнообразни места в страната и за месеците у нас, в които те са най-чести.
Самият сезон на градушките у нас през последните 30 години климатично може да се следи от април до септември, а даже и до октомври. Но към този момент съвсем през всички месеци има градушки и рядко има месеци през годината, в които да няма градови процеси и това са зимните месеци.
Причините са разбираеми, тъй като градовите процеси са свързани с развиването на купесто-държовна облачност и с мощни облаци, които се подхранват от термична нестабилност. През студеното време няма условия за развиването във височина на тези облаци, с цел да се образуват мощни градови процеси. Сега обаче изискванията за градушки са съвършени, изясни доцент Бочева.
Тя заключи, че месеците с най-голяма градобитност за България са май и юни, частично и юли, само че интервалът, в който има градушки у нас, е съвсем целогодишен. Изключително редки са градушките през зимата и те са на обособени места, основно в Южна България, най-често в Източните Родопи, където има има по-топли нахлувания през зимите, които също са по-топли у нас през последните години, изясни доцент Лилия Бочева.
Тя заяви, че до 1991 година в доста от нашите метеорологични станции няма регистрирани градушки през зимата и през по-студеното полугодие. Сега обаче от март стартират градушките и до октомври ги има.
Най-едрите градушки в Европа са регистрирани в Италия, която се намира съвсем на нашата географска широчина. " Там има още по-отежняващи условия, като разположението на полуострова и обиколното море, което дава в допълнение влага и спомага за развиването на такива процеси ", изясни доцент Лилия Бочева.
Голямата градушка в София беше на 8 юли 2014 година
На 8 юли 2014 година беше огромната градушка в София, която мина през централните градски елементи, съвсем паралелно на бул. " Цариградско шосе ", а Националният институт по метеорология и хидрология беше в епицентъра й, сподели доцент Лилия Бочева. Тази градушка беше с дълга дълготрайност, което не е всекидневно.
Градовите процеси най-често са с дълготрайност на градушката до пет минути. А градушката, която през вчерашния ден беше във Велико Търново, е траяла към 10 минути, и над 10 минути на избрани места. Това я прави доста по-опасна освен поради размера на градовите зърна, само че и поради продължителността на процеса, изясни метеорологът.
При конвективен облак, дружно с градовите процеси, има и вятър със мощни пориви, съпроводени с натоварен дъжд, по време или след градушката, разясни доцент Бочева. Тя означи, че това е композиция от фактори и нощес във Велико Търново е имало гръмотевична стихия, която е била съпроводена с градушка.
Вчера атмосферата е била доста неустойчива и градушки е имало на доста места в страната - главно в Южна България.
Прогнозирането на градобитните облаци е мъчно, тъй като процесите в тях се развиват бързо
Прогнозирането на градобитните облаци е мъчно, тъй като процесите при тях се развиват бързо - това може да стане в границите на няколко часа, или на един час, сподели доцент Лилия Бочева. Тя добави, че развиването на облак, който носи градушка, се развива за един-два часа, само че това е обикновено. Понякога тези процеси се трансформират за един час. " Градобитните облаци живеят по-кратко, само че и доста бързо се развиват, както и са доста мощни ", разяснява доцент Бочева.
По думите й влагата и високите температури спомагат за образуването на тези мощни облаци. Когото през лятото в България вали интензивно, на идващия ден падналият дъжд се изпарява от растителността и при горещо време се образуват облаци на избрани места, които също могат да образуват градови процеси. При нас се образуват и от релефа, тъй като той е доста " начупен " и планините също спомагат за образуването на този тип облаци, разясни доцент Бочева.
Какво съставлява градушката?
Градушката е корав дъжд, който се образува от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Градушката се състои от сферични частици или от парченца лед, с размери от 5 до 55 милиметра, а от време на време и повече. Градоносните зърна се състоят от транспарантен лед или от редица пластове транспарантен лед, с дебелина не по-малко от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни пластове.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, се състоят от водни капки (при температури по-ниски от нула градуса водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в междинните географски ширини могат да доближат до 16-17 километра височина. Във отвесното им развиване се отделят три пласта. Първият пласт е топъл, вторият пласт е преохладен, или разбъркан, а третият пласт е наименуван облачна наковалня и в него има единствено ледени кристали.
За образуването на градов дъжд е належащо: задоволително количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши - замръзнали дребни дъждовни капки или нежни ледени частици, които са конгломерати от кристалчета, както и мощни възходящи потоци.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ