Българският език разкрива загадката на името Атлантида
Материалът е възложен особено от Милена Върбанова. Тя е историк, езиковед и публицист, авторка е на две книги: „ Връх България “ и „ Атланти и чудовища “, в които изследва присъединяване на траките и античните българи в основополагането на европейската цивилизация. Доказва, че италийските нации са част от тракийския етнос и предлага истинска доктрина за произхода на гърците.
Нищо чудно, че през днешния ден Атлантида наподобява по-жива от всеки път. Едва ли има ерудиран, талантлив с ученолюбивост и въображение наш съвременник, който да не се е замислял над ориста и аргументите за потъването на „ изгубения континент “. В сходство с пророчеството на Едгар Кейси, ние като че ли всеки миг чакаме Атлантида да изплува от океанската пропаст – съвсем непокътната, с прелестно обработените си градини, цялостни с невиждани плодове, с лесовете си, в които бродят слонове, с концентричните канали и земни диги на основния си град, с превъзходния храм на Посейдон, нейния господ и патриарх – тъкмо такава, каквато я разказва Платон в разговора „ Критий “.
Но в случай че океанологията,археологията и геоморфологията натрупат от ден на ден доказателства за действителното битие на потъналия във водите на Атлантическия океан континент, езикознанието по никакъв начин не напредва в разбулването на загадката на името „ Атлантида “.
До този миг. Първата крачка в разгадаването на това име направих, когато открих точния превод на тайнственото наименование „ пеласги “- „ народът “, който съгласно античните историци пръв е населил Средиземноморския басейн и принадлежащите му територии и е дал цивилизационния си модел на народите, които през днешния ден ги населяват. „ Пелагос “ на гръцки значи „ море “, само че гърците назовават с тази особена дума на първо място Бяло море. „ Пелагея “ обаче значи „ морска “, както и „ отвъдморска “, „ презморска “ земя. Трябваше единствено да заменя „ п “ с „ б “, тъй като гърците постоянно заместват с „ п “ звука „ б “ в тракийския и българския език, с цел да открия за коя „ морска „ земя в действителност е основан този античен термин. Това можеше да бъде единствено Атлантида – „ Белагея “ – Бялата морска или отвъдморска земя, чиито синове напълно не са починали едновременно и заедно, както до неотдавна си представяхме.
Атлантида е била планетарна цивилизация и нейни колонии са съществували на всички места по света, само че в най-голяма централизация те са се намирали в районите, близки до континента-майка, включително и в Средиземноморския басейн. Тук оживелите атланти са влезнали в контакт най-много с народите от тракийския блок, като са се смесили кръвно и културно с тях, предавайки им главните си познания и понятийната си система, което значи и езиковия си фонд. В бъдеще ще откриваме от ден на ден думи от тракийския и българския речник,които имат атлантски генезис – „ камък “, „ скала “, а както в този момент ще забележим – и „ море “. Атлантите са основатели и царе на първите тракийски царства и родоначалници на първите тракийски династии.
„ Пеласгите “ („ беласгите “) не са избран народ, а с това разбиране античните създатели са означавали атлантите и техните потомци, към този момент смесили кръвта си с тази на окръжаващата ги нова човешка раса – и в най-голяма степен – на тракийския етнос. „ Беласги “ те се назовават, тъй като имат бяла кожа, само че от новото човечество ги отличава и различен присъщ физически белег – грамадният растеж, който обаче с течение на хилядолетията и смесените бракове, от ден на ден се приравнява към елементарния човешки растеж.
„ Пеласгите “ /Белите/ са и първите заселници на Палестина, чието име произлиза от тяхното наименование. В „ Петокнижието “ обаче Мойсей посочва преобладаващия ханаански народ с понятието „ амореи “. В „ Числа “(гл.13) пророкът написа, че още до момента в който евреите се намират във Фаранската пустиня (поради тегнещата над тях възбрана да навлязат в Ханаан), той изпраща 12 съгледвачи,по един умен мъж от всяко еврейско коляно,за да прегледат Обетованата земя и людете, които я обитават. При завръщането си,съгледвачите рапортуват:
„ (…)И описаха му, думайки: Ходихме в земята,в която ни изпрати и в действителност там текат мляко и мед, ето плода й (съгледвачите демонстрират един грозд,толкова огромен и тежък,че двама от тях го носят на върлина,а също нарове и смокини – М.В.) “. „ Людете обаче, които живеят в земята,са мощни и градовете укрепени и доста огромни,там видяхме още и Енаковите синове (исполини – М.В.) “. „ (…)всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. “ „ Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския жанр и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци, такива се виждахме и на тях “.
В „ Числа “ и „ Второзаконие “ Мойсей разказва по какъв начин евреите, благодарение на своя Бог, унищожават изцяло последните две аморейски царства – на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, великан, чието грамадно и първокласно желязно легло след това резервират като своего рода „ музеен експонат “. Мойсей акцентира, че поданиците на Ог се назовават „ хореи “ (букв. “хора “) и „ едреи “ (букв. “едри “,великани) и че евреите превземат 60-те им града, включително основните – Едреи и Села (букв. “село “, “селище “) – прославения през днешния ден туристически обект Петра в Йордания.
При тези езикови сходства (съвсем неслучайни) и описания на външния тип на „ амореите “ и на тяхната цивилизованост, можем ли да дешифрираме смисъла на понятието „ а-мореи “? Да, несъмнено: то може да значи единствено „ отвъдморски “, задморски “. Това е дословен превод на словото „ атлант “, „ атлантски “ – „ А-ТАЛАС “. „ Талас “ (море) е в действителност тракийска дума, непокътната и през днешния ден в нашия език в смисъл на „ вълна “. „ А-морей “ и „ а-талас “ са еднопосочни понятия, основани на античните синоними море и талас (море, вълна). Следователно името Атлантида значи „ отвъдморска “, „ презморска “.
Ето че хилядолетната мистерия на произхода и смисъла на понятието „ Атлантида “ е разкрита – още веднъж посредством българския език – един античен и повсеместен шперц, проникващ в най-дълбоките секрети на времето.
Принцеса от Мали – колосална скулптура, изваяна в планински масив на границата сред Мали и Сиера Леоне, Западна Африка – хипотетична атлантската творба
Колосална скулптура на лъв на о.Тенерифе, хипотетична атлантската творба – Анага Масив
Инфо:
