Емиграцията, глава втора: 2001 - 2011 г.
Материалът е част от тематиката " 30 години емиграция " - част от Големите тематики на " Капитал " за 30-годишнината на вестника. Останалите материали може да прочете.
Тази глава стартира с новото начало на България след държавното управление на Иван Костов, когато беше подложен пътят към НАТО и Европейски Съюз. Нормализацията, трите цялостни мандата на държавни управления едно след друго, влизането в двете организации, " златното време " на растеж преди Глобалната рецесия - всичко това дефинира едно по-спокойно десетилетие след бурните пристрастености на 90-те.
Материалът е част от тематиката " 30 години емиграция " - част от Големите тематики на " Капитал " за 30-годишнината на вестника. Останалите материали може да прочете.
Тази глава стартира с новото начало на България след държавното управление на Иван Костов, когато беше подложен пътят към НАТО и Европейски Съюз. Нормализацията, трите цялостни мандата на държавни управления едно след друго, влизането в двете организации, " златното време " на растеж преди Глобалната рецесия - всичко това дефинира едно по-спокойно десетилетие след бурните пристрастености на 90-те.
Част от българите обаче не стопират да напущат. В началото на века някои членки на Европейски Съюз вкарват рестрикции, които до някаква степен потискат процеса на емиграция, само че в интервала сред преброяванията на Национален статистически институт през 2001 и 2011 година понижението на българското население заради външна миграция се прави оценка на 192 663 души.
Автор: Капитал Източник: Национален статистически институт
Тук би трябвало да се вземе поради, че след 2007 година България се причислява към Европейски Съюз и стартира отпадането на ограничаващите режими. Оттогава стартира и следенето в статистиката на външната миграция. Още първите данни сочат нещо, което и до тогава е хващано през други измерители - повече дами, в сравнение с мъже емигрират. Тази наклонност ще се обърне едвам когато пазарите в Европа се отворят изцяло през 2012 година
Реклама
Причините както преди, по този начин и след влизането в съюза остават същите, само че по-достъпни - в чужбина се оферират варианти за по-добро обучение, по-добра кариера и по-добър живот.
Николай Роден в: София Емигрира в: Калифорния, Съединени американски щати Заминава през: 2010 г.Защо отпътува?Обичам да опитвам нови неща, да отивам на нови места. Занимавам се с ИТ и знаех, че мога да се осъществявам добре в Щатите. Водеща беше и концепцията, че е по-хубаво от България. Не ми харесваше ситуацията в страната, корупцията. Качеството на живот тук е доста по-добро, доста по-спокойно е.Защо остана там?Не съм обмислял непрекъснато завръщане в България, тъй като децата ми са тук. Връщам се за по няколко седмици почивка годишно. Да се върна не отпада като опция, само че децата ми би трябвало да поемат по своя път. Политическата конюнктура в България не ми харесва, в случай че се върна, нещата биха ме дразнили както преди. Не считам, че манталитетът на българина се е трансформирал, нито че политическата корупция ще изчезне скоро. Малки български селища в Европа
В началото на века желаните дестинации са всеобщо в Южна Европа, най-много в Испания, където се оферират повече разнообразни специалности за българите, Гърция, Италия и Кипър,, когато всички с неспокойствие чакат идното допускане на страната до блока. Районът е белязан от по-ниски заплати по отношение на Западна Европа, като най-много се асоциира с позиции за нископлатени строителни служащи и обслужващ личен състав.
С времето обаче по-предприемчивите български емигранти се ориентират към личен бизнес - постоянно ориентиран към многочислените им сънародници ",
Реклама
С влизането в Европейски Съюз напълно естествено Брюксел и Лондон като по-големи центрове стартират да притеглят хора. " В Брюксел е евентуално най-бързо растящата българска общественост в чужбина от към 50 хиляди души по данни на белгийското външно министерство ",. " Причината за този прилив е присъединението на България към Европейски Съюз, което притегли хиляди претенденти за работа в институциите и в мрежата от компании и организации към тях. " Дори и през днешния ден в белгийската столица продължава да има клъстер от българи.
Лондон е огромната алена точка, в която се събира най-голямата нова вълна емигранти - стартира през 2007 година, като през 2010 и 2011 година темповете се забавят. " Средната възраст на българите при идването им на Острова е 32 години, а повече от половината са със приблизително или с полувисше обучение, а една трета са приключили университет ",
Студенти без граници
Голямата разлика с 90-те е, че този път мнозина напускащи са студенти. " 44% от младите българи биха желали да завършат висшето си обучение в университет в Съединени американски щати или Европейски Съюз ", проучване на " Галъп ". Обосновката на множеството е, че чакат след завършването си да имат по-успешна реализация. С такива упования в Италия и Англия отпътуват Зорница и Майкъл, които в диалог с " Капитал " споделят, че са водени от упоритостта за по-добра кариера, само че и желанието да опитат нов метод на живот.
Зорница Родена в: София Емигрира в: Италия, Англия и Швейцария Заминава през: 2005 г.Защо отпътува?Заминах, откакто приключих гимназия, с концепцията да изучавам висше обучение и с вярата, че там ще е на по-добро равнище, само че и частично тъй като имах младежко предпочитание за премеждие. Продължих образованието си в Шотландия, а в идващите 10 години работех в Лондон. Отдаде ми се професионална опция за Швейцария, където прекарах още няколко години.Защо се върна?Лични условия. Забелязвам около свои близки, че когато желаят да се открият, да имат деца, България става по-атрактивна за тях. Тук съм и поради професионална опция, работех в швейцарска компания, която има офис в София, по тази причина предлага реалистична кариерна опция за мен и тук.
Тази глава стартира с новото начало на България след държавното управление на Иван Костов, когато беше подложен пътят към НАТО и Европейски Съюз. Нормализацията, трите цялостни мандата на държавни управления едно след друго, влизането в двете организации, " златното време " на растеж преди Глобалната рецесия - всичко това дефинира едно по-спокойно десетилетие след бурните пристрастености на 90-те.
Материалът е част от тематиката " 30 години емиграция " - част от Големите тематики на " Капитал " за 30-годишнината на вестника. Останалите материали може да прочете.
Тази глава стартира с новото начало на България след държавното управление на Иван Костов, когато беше подложен пътят към НАТО и Европейски Съюз. Нормализацията, трите цялостни мандата на държавни управления едно след друго, влизането в двете организации, " златното време " на растеж преди Глобалната рецесия - всичко това дефинира едно по-спокойно десетилетие след бурните пристрастености на 90-те.
Част от българите обаче не стопират да напущат. В началото на века някои членки на Европейски Съюз вкарват рестрикции, които до някаква степен потискат процеса на емиграция, само че в интервала сред преброяванията на Национален статистически институт през 2001 и 2011 година понижението на българското население заради външна миграция се прави оценка на 192 663 души.
Автор: Капитал Източник: Национален статистически институт
Тук би трябвало да се вземе поради, че след 2007 година България се причислява към Европейски Съюз и стартира отпадането на ограничаващите режими. Оттогава стартира и следенето в статистиката на външната миграция. Още първите данни сочат нещо, което и до тогава е хващано през други измерители - повече дами, в сравнение с мъже емигрират. Тази наклонност ще се обърне едвам когато пазарите в Европа се отворят изцяло през 2012 година
Реклама
Причините както преди, по този начин и след влизането в съюза остават същите, само че по-достъпни - в чужбина се оферират варианти за по-добро обучение, по-добра кариера и по-добър живот.
Николай Роден в: София Емигрира в: Калифорния, Съединени американски щати Заминава през: 2010 г.Защо отпътува?Обичам да опитвам нови неща, да отивам на нови места. Занимавам се с ИТ и знаех, че мога да се осъществявам добре в Щатите. Водеща беше и концепцията, че е по-хубаво от България. Не ми харесваше ситуацията в страната, корупцията. Качеството на живот тук е доста по-добро, доста по-спокойно е.Защо остана там?Не съм обмислял непрекъснато завръщане в България, тъй като децата ми са тук. Връщам се за по няколко седмици почивка годишно. Да се върна не отпада като опция, само че децата ми би трябвало да поемат по своя път. Политическата конюнктура в България не ми харесва, в случай че се върна, нещата биха ме дразнили както преди. Не считам, че манталитетът на българина се е трансформирал, нито че политическата корупция ще изчезне скоро. Малки български селища в Европа
В началото на века желаните дестинации са всеобщо в Южна Европа, най-много в Испания, където се оферират повече разнообразни специалности за българите, Гърция, Италия и Кипър,, когато всички с неспокойствие чакат идното допускане на страната до блока. Районът е белязан от по-ниски заплати по отношение на Западна Европа, като най-много се асоциира с позиции за нископлатени строителни служащи и обслужващ личен състав.
С времето обаче по-предприемчивите български емигранти се ориентират към личен бизнес - постоянно ориентиран към многочислените им сънародници ",
Реклама
С влизането в Европейски Съюз напълно естествено Брюксел и Лондон като по-големи центрове стартират да притеглят хора. " В Брюксел е евентуално най-бързо растящата българска общественост в чужбина от към 50 хиляди души по данни на белгийското външно министерство ",. " Причината за този прилив е присъединението на България към Европейски Съюз, което притегли хиляди претенденти за работа в институциите и в мрежата от компании и организации към тях. " Дори и през днешния ден в белгийската столица продължава да има клъстер от българи.
Лондон е огромната алена точка, в която се събира най-голямата нова вълна емигранти - стартира през 2007 година, като през 2010 и 2011 година темповете се забавят. " Средната възраст на българите при идването им на Острова е 32 години, а повече от половината са със приблизително или с полувисше обучение, а една трета са приключили университет ",
Студенти без граници
Голямата разлика с 90-те е, че този път мнозина напускащи са студенти. " 44% от младите българи биха желали да завършат висшето си обучение в университет в Съединени американски щати или Европейски Съюз ", проучване на " Галъп ". Обосновката на множеството е, че чакат след завършването си да имат по-успешна реализация. С такива упования в Италия и Англия отпътуват Зорница и Майкъл, които в диалог с " Капитал " споделят, че са водени от упоритостта за по-добра кариера, само че и желанието да опитат нов метод на живот.
Зорница Родена в: София Емигрира в: Италия, Англия и Швейцария Заминава през: 2005 г.Защо отпътува?Заминах, откакто приключих гимназия, с концепцията да изучавам висше обучение и с вярата, че там ще е на по-добро равнище, само че и частично тъй като имах младежко предпочитание за премеждие. Продължих образованието си в Шотландия, а в идващите 10 години работех в Лондон. Отдаде ми се професионална опция за Швейцария, където прекарах още няколко години.Защо се върна?Лични условия. Забелязвам около свои близки, че когато желаят да се открият, да имат деца, България става по-атрактивна за тях. Тук съм и поради професионална опция, работех в швейцарска компания, която има офис в София, по тази причина предлага реалистична кариерна опция за мен и тук.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ