Масово е неразбирането на ползите, които могат да бъдат извлечени

Масово е неразбирането на изгодите, които могат да бъдат извлечени от екосистемата на отворения код
(снимка: CC0 Public Domain)

За множеството разработчици, които са осведомени с отворения код, цената на въпросната технология от дълго време е тествана и потвърдена. Възможността хем да допринесеш, хем да черпиш от световния пул от безвъзмезден код, основан от съмишленици-програмисти, предизвиква творчеството и възприятието за общественост – и несъмнено, доста форсира времето, належащо на нововъведенията да проправят пътя си от концепцията към действителността.

Но за мнозина, които имат единствено смътна визия защо в действителност става дума при отворения код, потреблението на технологията нормално не се смята за потребен метод за създаване на нов артикул или образуване на бизнес-модел. Според ново изследване, извършено от нестопанската организация OpenForum Europe (OFE), това може да коства на Европейски Съюз стотици милиарди евро всяка година.

Резултатите от изследването, поръчано от Европейската комисия, демонстрират, че е налице всеобщо недоумение на изгодите, които могат да бъдат извлечени от екосистемата на отворения код в Европа. Въпреки че европейските бизнесмени имат разполагаем доста програмен продукт с отворен код, който е тъкмо „ под носа им ”, малко на брой прибягват до технологията, с цел да реализиран своите бизнес цели.

По-голямата част от изгодите , които идват с отворен код, не са свързани с разноските. Като такива те са и доста по-трудни за количествено установяване и оценяване. Идеята на технологията е да разреши на разработчиците да надграждат нововъведенията различен другиму посредством основаване на екосистема, в която изходният код е безвъзмезден и наличен за шерване и модифициране.

„ Има нещо, което е мъчно за схващане при отворения код ”, споделя Сачико Муто, основен изпълнителен шеф на OFE, представен от. „ За множеството хора е неразбираемо по какъв начин можете да употребявате нещо, което е гратис, с цел да изградите жизнерадостен бизнес-модел и да печелите пари ”.

За да се опита да притегли повече внимание към осезаемото влияние на технологията, OFE ангажира високопоставени икономисти, които да показват отворения код с икономическа статистика. Това си е академично предизвикателство, поради естеството на технологията и компликацията да се измерят нейните резултати.

Ръководителят на плана, Кнут Блайнд, е свикан като специалист по иновационна стопанска система. Към него се причисляват учени като Франк Нагъл от Харвардското бизнес учебно заведение, провеждал по-рано сходни проучвания за последствията, които софтуерът с отворен код има върху продуктивността на фирмената и националната конкурентоспособност.

Изследователите са разгледали броя на обособените участници в екосистемата на отворения код от Европейски Съюз, както и общия брой задължения на тези софтуеристи. От друга страна, изследването е формирало модел на напредък посредством агрегиране на редица свързани стопански фактори, които отразяват софтуерния прогрес, в това число растежа на Брутният вътрешен продукт, само че също по този начин и броя на новите започващи компании или на лица, заети на работни места, свързани с ИТ.

Заключението? Икономиката се възползва доста от отворения код. През 2018 година, съгласно изследователските калкулации, в Европейски Съюз е имало минимум 260 000 души, допринасящи за развиването на отворения код. Те съставляват 8% от чиновниците в бранша на компютърното програмиране. Заедно, те са създали общо 30 милиона „ приноса ”. Създали са размер програмен код, равностоен на работата на цялостен работен ден на 16 000 разработчици. Същата година, съгласно анализите, икономическото влияние на софтуера с отворен код възлиза на нещо сред 65 милиарда евро и 95 милиарда евро.

Това е положително начало, само че даже нищожно нарастване на интензивността на общността на отворения код в Европейски Съюз може да добави милиарди евро спомагателна стойност всяка година в целия блок. OFE съобщи, че увеличението на броя на участниците в общността на отворения код единствено с 10% има капацитет да усили Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз с съвсем 100 милиарда евро годишно. Това може също по този начин да докара до 1000 нови софтуерни новостартиращи компании, създавани всяка година на континента.
още по тематиката
Следователно, съгласно Муто, макар че отвореният код към този момент има мощни основи в Европейски Съюз, технологията към момента се бори значително за реализиране на резултатите, които би могла да има. „ Стойността е налице, само че е незадоволително приета ”, споделя тя. „ Липсва схващане на изпълнително равнище за това по какъв начин можете да употребявате тази технология като жизнерадостен бизнес модел ”.

„ Ние не се възползваме изцяло от тази стойност във връзка с това по какъв начин започващите компании могат да процъфтяват и да порастват. Проблемът е обвързван с предприемачеството и ние считаме, че е нужна смяна на културата ”, продължава тя.

В Съединени американски щати множеството софтуерни колоси с бездънен джоб интензивно подкрепят общността на отворения код. Това, от своя страна, основава мощни общности и мрежи, които се развиват и обогатяват технологията. От това пък се възползват самите софтуерни компании. За разлика от Съединени американски щати обаче, в Европейски Съюз, съгласно отчета на OFE, по-голямата част от приноса е дело на чиновници на дребни и доста дребни предприятия.

Ролята на обществения бранш наподобява от огромно значение. Предишното проучване на Нагъл, фокусирано върху смяна във френската политика за възлагане на технологии, откри, че условието към държавните структури в страната да фаворизират софтуера с отворен код е довело до 18% нарастване на броя на новостартиращите ИТ компании и 14% скок в броя на лицата, заети на работни места, свързани с ИТ.

От своя страна, Европейската комисия към този момент няколко години има тактика за програмен продукт с отворен код, последната итерация на която беше оповестена през 2020 година Нейната задача е да употребява по-добре технологията вътрешно, с цел да усъвършенства доставките на публични услуги за европейските жители. Муто обаче акцентира „ непропорционално дребния ” обсег на уговорката на Комисията, спрямо големия капацитет на технологията.

„ Комисията интензивно предизвиква отворения код, само че считаме, че този блян би трябвало да се разшири и да се подхващат по-нататъшни ограничения ”, споделя Муто. „ Ако погледнете цената на отворения код за европейския Брутният вътрешен продукт, ние считаме, че той не подхожда на институционалния интерес ”.

Не става въпрос единствено за стопански индикатори . Важни са „ невидимите ” преимущества на софтуера с отворен код. Като цяло намаляването на разноските се смята за една от минимум значимите изгоди от технологията. Сред най-популярните отговори бизнесът по-скоро сочи намирането на механически решения за съответни проблеми, търсене и основаване на познания и „ усъвършенстването на най-модерната техника ”.

През последните няколко месеца пандемията COVID-19 роди планове, които илюстрираха цената на отворените технологии за бързото решение на обществени проблеми, изключително с помощта на отворените стандарти и оперативната съгласуемост. Докато страните се надпреварваха да основават национални приложения за следене на контактите, да вземем за пример, Комисията сътвори портал за оперативна съгласуемост, допускащ трансграничен продан на данни сред участващите приложения. Това прави допустимо жителите да употребяват един и същи софтуерен инструмент, когато пътуват през континента.

Но това, което може би най-вече ще стресне европейските регулатори, е капацитетът, който отвореният код има за реализиране на самостоятелност от комерсиалните снабдители. Точно затова нараства ползата към отворения код в Европейски Съюз, споделя Муто.

„ Нараства разбирането за степента, до която нашите общества разчитат на софтуера. През последните години, следейки геополитическата обстановка, хората осъзнават, че комерсиалните войни могат да доведат до ликвидирането на дадена инфраструктура ”, разяснява тя.

Отвореният код, въпреки това, е резистентен. Той, по своята същина, е световен, отворен и дава опция на потребителя да не бъде подвластен от един съответен снабдител. „ Тук става въпрос за еластичност и съществуването на отворен и конкурентен ИТ пазар, където има избор за потребителя ”, акцентира Муто.

Това е изключително значимо за устрема на Европейски Съюз да построи „ цифровия суверенитет ” на континента по отношение на бързо разрастващите се софтуерни колоси от други континенти. Констатациите от последното изследване на OFE са задоволителни, с цел да оправдаят увеличението на политическата интервенция на Европейски Съюз в поддръжка на екосистемата с отворен код – за повишение на продуктивността, само че и за увеличение на независимостта и разширение обсега на неизмеримите изгоди на технологията.

Докладът, който занапред ще бъде оповестен, съдържа общо 30 рекомендации за Европейската комисия да подтиква приемането на отворен код в целия блок. Те варират от поощряване на културата с отворен код посредством данъчни тласъци до увеличение на финансирането на планове и започващи компании, които употребяват технологията.

От решаващо значение, съгласно OFE, е да се възобнови фокусът върху човешкия капитал. Това значи насърчаване на умения за писане на код, само че още повече – помагане на бъдещите бизнесмени да схванат капацитета на отворения код.