Профил на българския потребител: Традиционалист, за когото цената е определяща
Масовият български консуматор е традиционалист, за който цената е определяща при избора на хранителни артикули. Този профил обрисуваха участниците във втория панел „ Нови потребителски настройки ” на форума „ Отговорни консуматори ” , който списание „ Мениджър ” провежда за четвърта година. Българските артикули или вносните са желани от потребителите? Отговор на този въпрос дава изследване на Нилсен Адмосфер България, показано от Юлия Григорова, Head of Client Services в компанията (на сн.вдясно). То е изготвено специално за форума.
То сочи, че за 65% от българите преференциалните цени са определящи в този избор. Само 10% от запитаните държат храните да са с органически генезис. Повечето интервюирани (49%) смятат, че повишаването е в резултат на далавера или се дължи на нарастването на цената на горивата. За 46% от българите повода е цената на електрическата енергия, а единствено 33% смятат за причина войната в Украйна. Почти половината от запитаните (47 на сто) смятат, че цените ще се възстановяват след повече от 1 година, а единствено дребна част са оптимисти (19%) и считат, че това ще стане до края на годината.
Пандемията от COVID-19 трансформира цитрусовите плодове в целогодишна храна за българите, съгласно Васил Василев, шеф " Свежи храни " в Kaufland България, който очерта трендове в желанията на потребителите. Търсенето им се е нараснало с 15% през последните две години, както и на екзотичните папая и манго - с 12 на 100, и на зеленчуци, като аспержи, брюкселско зеле и селъри – с 20 на 100. Също с толкоз е повишен ползата и към биохраните, добави Василев. Според него се обрисуват няколко трендове: бананът е най-купуваният артикул, за сметка на крушите – поради лимитираното им производство; увеличено търсене на нетретирани плодове и зеленчуци.
По отношение на млечните артикули, саламите и хляба българинът е традиционалист, безапелационен е мениджърът от Kaufland България. Фокусът, съгласно него, е към качествени и вид фермерски млечни артикули, както и към тези с високо наличие на протеини, а при саламите търсенето е към нормалните по усет луканка и шпеков колбас. Очертават се три трендове при потреблението на самун – търси се вид занаятчийски с квас; артикули с размера на една хапка и по опция преди малко извадени от фурната. 80% от търсенето през последните 5 години е към здравословни артикули с ниско наличие на глутен; 50% - към ръчно подготвен самун, и 30% - лаваш и тортила.
Българинът е върл потребител на свинско месо, само че гурме културата от ден на ден постанова включването на говеждо месо на трапезата, както и на пуешко, патешко и дивеч, интерес към говежди бургери и стекове, както артикули, минали през предварителна подготовка.
Бипродуктите усилват наличие си в комерсиалните вериги и фермерски пазари по две аргументи, съгласно Мая Герасимова, маркетинг управител на Smart Organic. Първата е, че в случай че допреди 10 година разликата биохраните са били два пъти по-скъпи от стандартните – при 30% разлика в Европа, то в този момент тази ножица в цените се свива. Втората причина е фрапантното нарастване на биопродукти на щандовете на огромните ритейл вериги. „ Работим в посока тези 10% консуматори, както сподели анкетата на Нилсен, да се усилят ”, увери Герасимова.
То сочи, че за 65% от българите преференциалните цени са определящи в този избор. Само 10% от запитаните държат храните да са с органически генезис. Повечето интервюирани (49%) смятат, че повишаването е в резултат на далавера или се дължи на нарастването на цената на горивата. За 46% от българите повода е цената на електрическата енергия, а единствено 33% смятат за причина войната в Украйна. Почти половината от запитаните (47 на сто) смятат, че цените ще се възстановяват след повече от 1 година, а единствено дребна част са оптимисти (19%) и считат, че това ще стане до края на годината.
Пандемията от COVID-19 трансформира цитрусовите плодове в целогодишна храна за българите, съгласно Васил Василев, шеф " Свежи храни " в Kaufland България, който очерта трендове в желанията на потребителите. Търсенето им се е нараснало с 15% през последните две години, както и на екзотичните папая и манго - с 12 на 100, и на зеленчуци, като аспержи, брюкселско зеле и селъри – с 20 на 100. Също с толкоз е повишен ползата и към биохраните, добави Василев. Според него се обрисуват няколко трендове: бананът е най-купуваният артикул, за сметка на крушите – поради лимитираното им производство; увеличено търсене на нетретирани плодове и зеленчуци.
По отношение на млечните артикули, саламите и хляба българинът е традиционалист, безапелационен е мениджърът от Kaufland България. Фокусът, съгласно него, е към качествени и вид фермерски млечни артикули, както и към тези с високо наличие на протеини, а при саламите търсенето е към нормалните по усет луканка и шпеков колбас. Очертават се три трендове при потреблението на самун – търси се вид занаятчийски с квас; артикули с размера на една хапка и по опция преди малко извадени от фурната. 80% от търсенето през последните 5 години е към здравословни артикули с ниско наличие на глутен; 50% - към ръчно подготвен самун, и 30% - лаваш и тортила.
Българинът е върл потребител на свинско месо, само че гурме културата от ден на ден постанова включването на говеждо месо на трапезата, както и на пуешко, патешко и дивеч, интерес към говежди бургери и стекове, както артикули, минали през предварителна подготовка.
Бипродуктите усилват наличие си в комерсиалните вериги и фермерски пазари по две аргументи, съгласно Мая Герасимова, маркетинг управител на Smart Organic. Първата е, че в случай че допреди 10 година разликата биохраните са били два пъти по-скъпи от стандартните – при 30% разлика в Европа, то в този момент тази ножица в цените се свива. Втората причина е фрапантното нарастване на биопродукти на щандовете на огромните ритейл вериги. „ Работим в посока тези 10% консуматори, както сподели анкетата на Нилсен, да се усилят ”, увери Герасимова.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ