Протестите: Спечелено е едно сражение, войната продължава
Масовите митинги в България реализираха първата си решителна победа – падна държавното управление, блокиран бе противоречивият бюджет и гражданското общество се разсъни. Но това е единствено едно извоювано стълкновение. Войната против превзетата страна, паралелната власт и олигархичния модел занапред навлиза в най-сложната си фаза. Анализът прави трезва равносметка, обрисува стратегическа визия за излаз от рецесията и предлага съответен инструмент за гражданска победа – Граждански парламент като форма на проведен национален суверенитет.
На 1-ви декември разгласих публикацията „ Пълзящата тирания: мит или действителност “ с която лансирах разказа, че повода на аргументите за всеобщите митинги в България е пълзящата тирания, която заплашва да опустоши скромните останки от демократичните завоевания на българския народ. За мое задоволство, прогнозите които направих в този материал, се сбъднаха. Търпението на хората фактически доближи алените линии. Случи се нещо ненадейно и невиждано от 1990 година Над двеста хилядното болшинство заля триъгълника на властта в София и площадите на десетки градове в страната и чужбина. Работещи, млади и по-стари, студенти и подрастващи, без да се разделят по партийни цветове и външно-политическа ориентировка, всички заедно, стачкуваха срещу модела на ръководство, срещу мафията, корупцията и кражбите, срещу опростачването и безскрупулността на властимащите, срещу униженията, грандоманщина и безнаказаността. Хората упорстваха за опазване на българския лев, пледираха за отдръпване на Бюджет 2026 година, и най-много - желаеха да си върнат превзетата страна и да спрат пълзящата тирания. Само броени дни след разгласяването на моята визия за развиването и изхода от основаната сериозна обстановка, се стигна до оставка на държавното управление основано с мандата на Политическа партия „ ГЕРБ “.
РАВНОСМЕТКАТА
Протестите демонстрираха, че българското гражданско общество е будно и готово да вземе ориста си в свои ръце. Ново, радостно събитие, беше всеобщото включването в протестните дейности на младежите и „ Джен зи “ обществото. Някои, сред които съм и аз, дефинираха невиждания от 35 година обсег на протестните дейности като същинска национална гражданска война. Чуха се въпреки и приглушени и други гласове. Намериха се хора преживяващи на хранилката на властта, които нарекоха протестиращите навалица, а самите митинги бяха съпоставени с украинския Майдан . Други приписаха националния възторг на вездесъщия Джордж Сорос. Един професор – конституционалист, за мен позор за гилдията, с упоритости да бъде повдигнат от статуквото за претендент за президентския пост, по телевизия Евронюз България, назова митинга Той си разреши излъже, че аз съм, който. Наблегна на това, че моята публикация за „ Пълзящата тирания “ има “ и, че Няма неприятна реклама, само че би трябвало да почертая, че казаното от господин професорът е надалеч от истината. Той или не е видял стълпотворението протестиращи в центъра на столицата и не е чул гласът национален, или кариеризмът и жаждата за власт е затворила очите и запушила ушите му. Дори политически водачи като Борисов, Пеевски и други представители на ръководещото болшинство, признаха и то без ангажименти, че митингите са обективни и законни, и че гласът на народа би трябвало да бъде чут. А гласът беше висок и пределно явен „ Мафията и олигархията вън, не ви понасяме повече, оставка, изключителни избори, ново демократично ръководство “.
Първият стадий на всеобщите протестни дейности приключи сполучливо. Постигнатото до тук не е малко:
- Падна Бюджет 2026 година и в последна сметка, въпреки и при сериозна опозиция, се одобри удължителен закон за бюджета;
- Правителството на Росен Желязков подаде оставка;
- Поразбуди се заспалото гражданско общество. Всенародното неодобрение заля площадите. Протестираха освен представители на розово-демократичната общественост, а всевъзможни български жители и то не поради апела на ПП- Демократична България, а по свое разбиране и претекстове ;
- Провалиха се желанията за прикрито завземане на Лукойл и Тотото;
- Отмени се държавната защита на депутатите;
- Пеевски напусна кабинет 222 А като го трансформира в нещо като музей на сглобките в парламента;
- Протестите приковаха международното публично мнение върху фурия на българския народ;
- И най-важното - сътвориха се предпоставки за рестарт на българската народна власт.
В тази връзка ми се коства, че историята, сякаш в някаква степен, се повтаря. Спомням си, че след рухването на тоталитарния режим по площадите ехтеше песента „ 45 години стигат “. Днес, има съображение, да се пее сходна ария като цифрата 45 се размени с 35. Протестиращите обаче си избраха за собствен химн песента „ Когато Па “ (Когато падне Пеевски). Появиха се и се пеят и други песни за Делян и Бойко, в които намира израз гражданската присъда на модела на ръководство, натрапен ни през последните повече от 10 години.
ПРЕПЯТСТВИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ НА ПРОТЕСТИТЕ
С всеобщите митинги българският народ завоюва доста значимо стълкновение , само че борбата за връщане на превзетата от задкулисието страна продължава. До реализиране на стратегическите цели би трябвало да се измине още доста път. Помнят се безуспешните всеобщи митинги през 2013 и 2020 година. Не е пропуснат вдигнатия през 2020 година пестник от президента и девиза „ Мафията вън “. За страдание тогава националния възторг беше прахосан, а очакванията за смяна се стопиха като пролетен сняг. Светлото бъдеще си остана отдалечен мираж. Сега за трети път народът излезе със същата поръчка – желаеме си превзетата страна, няма да позволим задкулисието да ни излъже за следващ път. Вярно го споделя националната мъдрост, че „ Мечка се бори до три пъти “. Третият път в действителност е последната опция за победа. Това би трябвало да се осъзнае от разбунтувалото се като разярен кошер българско поданство.
А заплаха от следващ крах и ново отчаяние на гражданското общество има и тя е напълно действителна.
51-то Народно заседание, в което господства парламентарното болшинство на статуквото, продължава да действа и по всякакъв начин ще пречи за смяна на Изборния кодекс и за приемане на значимите закони, внасяни от опозицията;
Служебното държавно управление, чиято съществена задача е да организира почтени избори, ще бъде излъчено от средите на досегашните властимащи. „ Домовата книга “ е поръчител, че смяна в тази област не може да се чака. Държавната администрация си остава същата. Местната власт, от която зависи в най-голяма степен честността на изборите, с дребни изключения, е в ръцете на партиите от статуквото.
Срещу протестиращите жители се изправя с цялата си мощност превзетата страна. Министерството на вътрешните работи, прокуратурата отпред с изпълняващия длъжността основен прокурор, служби за вътрешна сигурност и публичен ред са си същите със същите ръководители. Сарафов, Денев и Славчев са по местата си, подготвени да стоварят бухалките по главите на съперниците. Те са си научили урока доста добре и знаят по какъв начин да оказват помощ за предрешаване на изборния резултат.
От опит се знае, че ще последват всевъзможни опити за разтрошаване на единството на протестиращите, за внедряване на разколници, за предизвикателство на всевъзможни противодействия и пробутване на разграничителни линии сред леви и десни, остарели и млади, русофоби и русофили, евроатлантици и националисти и така нататък
Голяма заплаха за триумфа на мирните митинги ще бъдат предстоящите опити за отнемане и политическо яхване на протестната вълна от политически сили и обединения.
Свободата на медиите и на словото си остават неизпълним идеал . Те ще продължат да обслужват властимащите. Ако не, ще им бъде показан червен картон Това към този момент го виждаме. (Мария Цънцарова беше освободена от Би Ти Ви). Наскоро се появи отровна гъба - двойник на „ нероден Петко “. (Става дума за хипотетичният политически план на президента Румен Радев). Въпреки неговата ясна и безапелационна поръчка, че в случай че ще има негов политически план, то той персонално ще го разгласи и възглави, някакви по думите на президента, оповестиха раждането на предприемчив комитет за основаване на Политическа партия „ Трети март “ с водач Румен Радев. Ето на такива операции и фалшив вести ще бъдем очевидци в околните 2-3 месеца, а и по-късно.
През всичкото време на политическата рецесия, властимащите, посредством служебното държавно управление и парламентарното болшинство, са тези, които ще задават дневния ред в страната и обществото.
Наивно е да се мисли, че партиите на статуквото, каквито са ГЕРБ и Движение за права и свободи НН, са вдигнали белия флаг . Напротив те стягат редиците си за решителна борба с политическия конкурент. Готвят се да завоюват парламентарната конкуренция, или в най-лошия случай да излязат от полесражението с минимални жертви. И за това те имат своите козове и учредения , за които към този момент стана дума. Много доверчив е всеки, който подценява Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Политолози разясняват, че Бойко Борисов е посрещнал оставката на държавното управление с министър председател Росен Желязков с наслада и облекчение. И това било по този начин, тъй като това държавно управление, вместо да трасира пътя му към премиерския пост, а след това и към президентския, е довело до размразяване на електората (4-5%) и до рискове за единството на Партията. Всепризнато е умеенето на Бойко Борисов като отракан политик, да се излиза от властта в най-подходящия миг, да хвърли горещия картоф в ръцете на съперниците, да печели време за стягане на редиците на своята партия и в последна сметка, откакто градоносните облаци отминат, да се върне на бял кон във властта. Този филм не е нов, към този момент сме го гледали.
Обективният разбор на протичащото се в страната демонстрира, че сякаш най-големият губещ от протестната вълна е Делян Пеевски, против който бяха ориентирани най-много стрелите на публичното неодобрение. И това се удостоверява от резултатите на осъщественото от „ Алфа Рисърч “, през интервала от 5 до 12 декември, проучване на публичното мнение. Господин Пеевски се употребява с доверието на прекомерно скромните 5,6% на интервюираните 1000 български жители. Недоверието към него обаче доближава 80,3%. При водачът на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов, доверието е най-високо - 21,6%, само че недоверието гони съвсем 60%. (Прави усещане, че 40,3% от интервюираните желаят на политическата сцена да се появи нова партия, към която да се образува ръководството на страната).
Тези данни удостоверяват отношението на протестиращите към двамата партийни водачи, които се свързват със статуквото. Единият най-малко за в този момент остава в сянка, възприеман от мнозина „ за положителното ченге “, до момента в който върху другия се посипа цялата канонада на националния яд.
Говорейки за господин Делян Пеевски, ми се желае да напомня, че преди време, несменяемия до скоро водач на Движение за права и свободи Ахмет Доган, го възвеличи и издигна до небесата, като го назова феномен. И той е прав . Само феномен може да се оправи с банкера Цветан Василев, а по-късно и с само оживял политик от първите дни на прехода, какъвто беше самия господин Доган. Феноменално достижение, в случай че е правилно, е да подчиниш Борисов, водач на партията на властта, управлявала най-дълго време в нова България. Само феномен може на практика да завладее съвсем всички властови лостове на демократичната страна. Този феномен може да се съпостави с октопод, който е пуснал пипалата си в целия публично - държавен механизъм - парламент, държавно управление, висшите органи на съда и прокуратурата, специфичните служби, регулаторите, та даже и в спорта. С него се свързват неразбориите, които се случиха в БФС и федерациите по битка и повдигане на тежести, а също и в Българският олимпийски комитет. Такива са обстоятелствата и те са мъчно оспорими. И всичко това в случай, че Съединени американски щати, които са най-важният стратегически сътрудник на България, (най-силната страна в света, нагърбила се с функционалностите на международен полицай), са го е присъединили в листата на корумпираните и неприятните, наименуван Магнитски. И по тази причина е неразбираемо това, което се случва в една демократична страна. Що за страна е тази, която може да бъде превзета от един човек. Що за народ е този, който се помирява с подобен абсурд. Непонятно въпреки това е, по какъв начин по този начин един политик с феноменални благоприятни условия не осъзнава фактът, че преяждането с власт и поддържането на повсеместното въздействие над държавните институции и органи, са отвратително тежък товар , който в последна сметка, рано или късно, неизбежно ще се стовари върху него с всичката си мощ и ще го изпрати на бунището на историята.
От реакцията на митингите ясно пролича устрема на Политическа партия ГЕРБ да покаже, че тя може да действа и ръководи без „ Движение за права и свободи Ново начало “, до момента в който то няма никакъв късмет да взе участие в ръководството на страната без партията на Борисов. Затова основната цел на политическа партия „ Движение за права и свободи НН “ в идната изборна конкуренция ще бъде освен да запази поддръжката си от последните национални избори, само че и да разшири тази поддръжка за сметка на привличане на електорат на АПС ( Алианс за права и свободи) и ГЕРБ, като по този метод се трансформира в незаобиколим фактор за сглобяване на парламентарно болшинство в 52-то Народно заседание. За тази цел „ Движение за права и свободи НН “ си има добре настояща тактика . Например като мас за ушите на електората й работи изказванието, което господин Пеевски не изпуска да каже при всяка среща с публицистите в Народното събрание, че той работи неуморно „ за положителното на хората “ и ще поддържа всяка самодейност и предложение, които преследват тази цел.
Генералният извод , който може да се направи от протичащото се в последните два месеца на 2025 година е, че в случай че протестиращите и изобщо Гражданското общество, желаят този път техният протестен възторг да се увенчае с триумф, ще е належащо да си изработят и поредно да реализират добре продумана и съобразена с действителната обстановката в страната стратегическа визия за реализиране на основната цел – отвоюване на превзетата страна и реализиране на рестарт на демократичния развой в България за създаване на правова и обществена страна на националния суверенитет.
СТРАТЕГИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ПРОТЕСТИТЕ
Протестиращите имат своя идея и тя е разглобяване на политико-олигархичния модел на ръководство на страната и създаване на същинска демократична и правова страна на националния суверенитет .
Във всяко дело устремено към бъдещето , неизбежно поражда въпросът накъде сме тръгнали, къде желаеме да стигнем, какво би трябвало да се направи с цел да се доближи до заветната цел, кой би трябвало да свърши работата по това начинание и по какъв начин да го направи. Всичко това отнесено към нашия случай значи, че става въпрос за стратегическа визия за реализиране задачите на митингите. Казано с други думи иде тирада за стратегическо виждане против кого и защо се борят хората излезли по площадите, какво в последна сметка те желаят да реализират, с каква тактика това може да стане и по какъв начин по време, на основата на създадена пътна карта да се реализират плануваните действия и дейности за реализиране на етапните цели.
Стратегическата визия разкрива стратегическата цел на националните митинги на гражданското общество и тактиката посредством която ще се реализира тази цел. Тя дава плът и кръв на идеята на митингите.
Видно е, че говорейки за стратегическа визия в действителност става дума за връзката и единството на визия и тактика .
Известно е, че визията разказва дълготрайната картина на мечтаното бъдещо положение на страната, към което се стремят протестиращите български жители. Тя дава отговор на въпроса по какъв начин желаеме да наподобява България в обозримо бъдеще.
Стратегията от своя страна разказва пътя за осъществяване на визията. Тя, като дълготраен проект от по-висш порядък дава отговор на въпроса по какъв начин ще реализираме задачите си, с какви средства и механизми, какви да бъдат целите, етапите и проектите за деяние, както и нужните човешки запаси с цел да се реализира мечтаната смяна.
Връзката сред визия и тактика е като връзката сред компаса и картата . Визията задава посоката, тактиката демонстрира маршрута и построява пътя към задачата посредством изтъкване на съответните дейности, които би трябвало да се подхващат.
Философията на стратегическата визия се основава на дейното гражданско общество и залага на единодействието на всички български жители, без разлика на пол, възраст, обучение, етническа принадлежност, партийна обязаност и външно-политическа ориентировка при осъществяване на общонационалните цели свързани с очистване на порочния модел на ръководство, връщане на суверена на превзетата страна и рестартиране на демократичните промени и гарантиране на националния суверенитет.
Формулата на триумфа , при стеклите се в България условия, е в одобряване на структурите на гражданското общество (изключая Неправителствени организации, които живеят на непознати хранилки и играят по непозната свирка) като сътрудник, конкурент и коректив на управляващите при реализиране на същинско демократично ръководство на страната. Накратко формулата на триумфът е интензивно гражданско общество плюс директно и непряко присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, което да води до установяването на демократична правовата и обществена страна на националния суверенитет.
Стратегическата визия ще се създаде от експертна група излъчена от структурите на гражданското общество и следва да се одобри на народен открит конгрес, проведен от предприемчив комитет. Ето една перспективна концепция в това отношение, която преди години се опитахме да използван посредством Обществения конгрес за единство „ Брод за България “. Не успяхме да преодолеем всички спънки и не стигнахме до края, само че направеното под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, не беше по никакъв начин малко и насъбрания опит заслужава уместно внимание.
ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ – ИНСТРУМЕНТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА ПОБЕДА НАД ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА
Тук ще изложа единствено кардиналните положения и опорните точки на тази концепция, без да встъпвам, по понятни аргументи, в нейните елементи.
Гражданският парламент е неофициален публичен конгрес на структурите на гражданското общество, който действа отвън правната регулация по строго избрани правила и процедури за разискване, създаване, приемане и предложение на управляващите стимулирани оферти за решение на жизненоважни за нацията, страната, обществото и жителите въпроси свързани с правата и свободите на суверена и с държавното устройство и ръководство на демократична България, като страна на националния суверенитет.
Той е инструмент на гражданското общество за директно (организиране на референдуми, подемане на цивилен начинания и на европейски цивилен инициативи) и непряко присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Гражданският парламент е непринуден, непартиен публичен орган на гражданското общество, който се привиква на сесии за разискване и приемане на оферти до изпълнителната и законодателната власт за решавани на наболели национални проблеми.
Освен националният, може да се основават и локални цивилен парламенти с аналогични функционалности и задания.
Гражданският парламент се самофинансира като за задачата разкрива дарителска сметка за доброволни дарения на жителите.
Държавата може и е длъжна по закон да подкрепя гражданските начинания, в това число и гражданския парламент.
Целесъобразно е първата учредителна сесия на Гражданския парламент да се свика във времето до започване на предизборната акция.
Освен учредяването и приемането на учредителните документи, основна цел и фокус на тази сесия би трябвало да бъде приемането на Стратегическата визия на гражданското общество за осъществяване на почтени избори и реализиране победа над партиите на статуквото с което да се основат условия и предпоставки за полагане основите на многостранната обща работа с обществените управляващи за рестартиране на демократичната страна на националния суверенитет.
На Сесията на Гражданския парламент, с изключение на Стратегическата визия, би трябвало да се одобри и пътна карта за решение на поставените задания и реализиране на етапните цели.
Пътната карта би трябвало да обхване три интервала:
- Първият интервал е времето до издаване на Указа на президента за назначение на служебното правителство;
- Вторият интервал обгръща времето на предизборната акция и осъществяване на самите избори;
- И третият, пост избирателен интервал, стартира с оповестяване на резултатите от предварителните парламентарни избори и продължава до реализиране на декларираната стратегическа цел на гражданските митинги.
Твърде богат е арсеналът от начинания, форми, способи и принадлежности на работа за активизиране на жителите за всеобщо присъединяване в изборите и за справяне с купения и с корпоративния избор. Бих показал единствено някои от тях, които имат значително значение за производство на почтени избори : Излъчване на задоволителен брой доброволци и най-малко 20 000 наблюдаващи на изборния процес; Формиране на цивилен информативен център за почтени избори; Мобилизиране на онлайн платформите да одобряват сигнали за нарушавания на изборното законодателство; Подготовка на деятели на гражданското общество да правят цивилен арест; Снимане на купувачите на гласове; Формиране в ромските махали „ Комитети за ромска чест “, които да противодействат на купения вот; Изграждане в градовете, в които има ВУЗ, на Студентски обединявания против мафията; Покриване в изборния ден на всички секции с цивилен наблюдаващи, които да са готови да правят и цивилен арест; Организиране на всеобщ и ефикасен цивилен надзор на изборния развой по време на предизборната акция за противопоставяне на пазаруването на гласове и други.
ДЕЙСТВИЯ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В КОНТЕКСТА НА ВАРИАНТИТЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ
След оповестяване от ЦИК на формалните резултати от предварителните парламентарни избори и признаването им за законни и почтени от институциите и жителите, участниците в изборния маратон са длъжни да признаят получения резултат . Трябва да са налице всички учредения с цел да се каже: „ Оторизираните органи преброиха и класираха партиите и обединенията по метод по който народът ги подреди в 52-то Народно заседание “. Както се споделя „ Глас национален, глас божии “.
Не е мъчно да се предвиждат вероятните разновидности за резултатите от парламентарните избори. Те са три:
Първо – Римейк на досегашната картина разполагаем на политическите сили, въпреки и с известно преподреждане, само че статуквото да се запази;
Второ : Победа на силите предлагащи различно ръководство. Тук се засяга на първо място влизане с гръм и тропот в Народното събрание на новата политическа мощ възглавявана от Румен Радев;
Трето : Получаване на патова обстановка, при която ще е мъчно да се сглоби парламентарно болшинство и да се излъч
На 1-ви декември разгласих публикацията „ Пълзящата тирания: мит или действителност “ с която лансирах разказа, че повода на аргументите за всеобщите митинги в България е пълзящата тирания, която заплашва да опустоши скромните останки от демократичните завоевания на българския народ. За мое задоволство, прогнозите които направих в този материал, се сбъднаха. Търпението на хората фактически доближи алените линии. Случи се нещо ненадейно и невиждано от 1990 година Над двеста хилядното болшинство заля триъгълника на властта в София и площадите на десетки градове в страната и чужбина. Работещи, млади и по-стари, студенти и подрастващи, без да се разделят по партийни цветове и външно-политическа ориентировка, всички заедно, стачкуваха срещу модела на ръководство, срещу мафията, корупцията и кражбите, срещу опростачването и безскрупулността на властимащите, срещу униженията, грандоманщина и безнаказаността. Хората упорстваха за опазване на българския лев, пледираха за отдръпване на Бюджет 2026 година, и най-много - желаеха да си върнат превзетата страна и да спрат пълзящата тирания. Само броени дни след разгласяването на моята визия за развиването и изхода от основаната сериозна обстановка, се стигна до оставка на държавното управление основано с мандата на Политическа партия „ ГЕРБ “.
РАВНОСМЕТКАТА
Протестите демонстрираха, че българското гражданско общество е будно и готово да вземе ориста си в свои ръце. Ново, радостно събитие, беше всеобщото включването в протестните дейности на младежите и „ Джен зи “ обществото. Някои, сред които съм и аз, дефинираха невиждания от 35 година обсег на протестните дейности като същинска национална гражданска война. Чуха се въпреки и приглушени и други гласове. Намериха се хора преживяващи на хранилката на властта, които нарекоха протестиращите навалица, а самите митинги бяха съпоставени с украинския Майдан . Други приписаха националния възторг на вездесъщия Джордж Сорос. Един професор – конституционалист, за мен позор за гилдията, с упоритости да бъде повдигнат от статуквото за претендент за президентския пост, по телевизия Евронюз България, назова митинга Той си разреши излъже, че аз съм, който. Наблегна на това, че моята публикация за „ Пълзящата тирания “ има “ и, че Няма неприятна реклама, само че би трябвало да почертая, че казаното от господин професорът е надалеч от истината. Той или не е видял стълпотворението протестиращи в центъра на столицата и не е чул гласът национален, или кариеризмът и жаждата за власт е затворила очите и запушила ушите му. Дори политически водачи като Борисов, Пеевски и други представители на ръководещото болшинство, признаха и то без ангажименти, че митингите са обективни и законни, и че гласът на народа би трябвало да бъде чут. А гласът беше висок и пределно явен „ Мафията и олигархията вън, не ви понасяме повече, оставка, изключителни избори, ново демократично ръководство “.
Първият стадий на всеобщите протестни дейности приключи сполучливо. Постигнатото до тук не е малко:
- Падна Бюджет 2026 година и в последна сметка, въпреки и при сериозна опозиция, се одобри удължителен закон за бюджета;
- Правителството на Росен Желязков подаде оставка;
- Поразбуди се заспалото гражданско общество. Всенародното неодобрение заля площадите. Протестираха освен представители на розово-демократичната общественост, а всевъзможни български жители и то не поради апела на ПП- Демократична България, а по свое разбиране и претекстове ;
- Провалиха се желанията за прикрито завземане на Лукойл и Тотото;
- Отмени се държавната защита на депутатите;
- Пеевски напусна кабинет 222 А като го трансформира в нещо като музей на сглобките в парламента;
- Протестите приковаха международното публично мнение върху фурия на българския народ;
- И най-важното - сътвориха се предпоставки за рестарт на българската народна власт.
В тази връзка ми се коства, че историята, сякаш в някаква степен, се повтаря. Спомням си, че след рухването на тоталитарния режим по площадите ехтеше песента „ 45 години стигат “. Днес, има съображение, да се пее сходна ария като цифрата 45 се размени с 35. Протестиращите обаче си избраха за собствен химн песента „ Когато Па “ (Когато падне Пеевски). Появиха се и се пеят и други песни за Делян и Бойко, в които намира израз гражданската присъда на модела на ръководство, натрапен ни през последните повече от 10 години.
ПРЕПЯТСТВИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ НА ПРОТЕСТИТЕ
С всеобщите митинги българският народ завоюва доста значимо стълкновение , само че борбата за връщане на превзетата от задкулисието страна продължава. До реализиране на стратегическите цели би трябвало да се измине още доста път. Помнят се безуспешните всеобщи митинги през 2013 и 2020 година. Не е пропуснат вдигнатия през 2020 година пестник от президента и девиза „ Мафията вън “. За страдание тогава националния възторг беше прахосан, а очакванията за смяна се стопиха като пролетен сняг. Светлото бъдеще си остана отдалечен мираж. Сега за трети път народът излезе със същата поръчка – желаеме си превзетата страна, няма да позволим задкулисието да ни излъже за следващ път. Вярно го споделя националната мъдрост, че „ Мечка се бори до три пъти “. Третият път в действителност е последната опция за победа. Това би трябвало да се осъзнае от разбунтувалото се като разярен кошер българско поданство.
А заплаха от следващ крах и ново отчаяние на гражданското общество има и тя е напълно действителна.
51-то Народно заседание, в което господства парламентарното болшинство на статуквото, продължава да действа и по всякакъв начин ще пречи за смяна на Изборния кодекс и за приемане на значимите закони, внасяни от опозицията;
Служебното държавно управление, чиято съществена задача е да организира почтени избори, ще бъде излъчено от средите на досегашните властимащи. „ Домовата книга “ е поръчител, че смяна в тази област не може да се чака. Държавната администрация си остава същата. Местната власт, от която зависи в най-голяма степен честността на изборите, с дребни изключения, е в ръцете на партиите от статуквото.
Срещу протестиращите жители се изправя с цялата си мощност превзетата страна. Министерството на вътрешните работи, прокуратурата отпред с изпълняващия длъжността основен прокурор, служби за вътрешна сигурност и публичен ред са си същите със същите ръководители. Сарафов, Денев и Славчев са по местата си, подготвени да стоварят бухалките по главите на съперниците. Те са си научили урока доста добре и знаят по какъв начин да оказват помощ за предрешаване на изборния резултат.
От опит се знае, че ще последват всевъзможни опити за разтрошаване на единството на протестиращите, за внедряване на разколници, за предизвикателство на всевъзможни противодействия и пробутване на разграничителни линии сред леви и десни, остарели и млади, русофоби и русофили, евроатлантици и националисти и така нататък
Голяма заплаха за триумфа на мирните митинги ще бъдат предстоящите опити за отнемане и политическо яхване на протестната вълна от политически сили и обединения.
Свободата на медиите и на словото си остават неизпълним идеал . Те ще продължат да обслужват властимащите. Ако не, ще им бъде показан червен картон Това към този момент го виждаме. (Мария Цънцарова беше освободена от Би Ти Ви). Наскоро се появи отровна гъба - двойник на „ нероден Петко “. (Става дума за хипотетичният политически план на президента Румен Радев). Въпреки неговата ясна и безапелационна поръчка, че в случай че ще има негов политически план, то той персонално ще го разгласи и възглави, някакви по думите на президента, оповестиха раждането на предприемчив комитет за основаване на Политическа партия „ Трети март “ с водач Румен Радев. Ето на такива операции и фалшив вести ще бъдем очевидци в околните 2-3 месеца, а и по-късно.
През всичкото време на политическата рецесия, властимащите, посредством служебното държавно управление и парламентарното болшинство, са тези, които ще задават дневния ред в страната и обществото.
Наивно е да се мисли, че партиите на статуквото, каквито са ГЕРБ и Движение за права и свободи НН, са вдигнали белия флаг . Напротив те стягат редиците си за решителна борба с политическия конкурент. Готвят се да завоюват парламентарната конкуренция, или в най-лошия случай да излязат от полесражението с минимални жертви. И за това те имат своите козове и учредения , за които към този момент стана дума. Много доверчив е всеки, който подценява Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Политолози разясняват, че Бойко Борисов е посрещнал оставката на държавното управление с министър председател Росен Желязков с наслада и облекчение. И това било по този начин, тъй като това държавно управление, вместо да трасира пътя му към премиерския пост, а след това и към президентския, е довело до размразяване на електората (4-5%) и до рискове за единството на Партията. Всепризнато е умеенето на Бойко Борисов като отракан политик, да се излиза от властта в най-подходящия миг, да хвърли горещия картоф в ръцете на съперниците, да печели време за стягане на редиците на своята партия и в последна сметка, откакто градоносните облаци отминат, да се върне на бял кон във властта. Този филм не е нов, към този момент сме го гледали.
Обективният разбор на протичащото се в страната демонстрира, че сякаш най-големият губещ от протестната вълна е Делян Пеевски, против който бяха ориентирани най-много стрелите на публичното неодобрение. И това се удостоверява от резултатите на осъщественото от „ Алфа Рисърч “, през интервала от 5 до 12 декември, проучване на публичното мнение. Господин Пеевски се употребява с доверието на прекомерно скромните 5,6% на интервюираните 1000 български жители. Недоверието към него обаче доближава 80,3%. При водачът на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов, доверието е най-високо - 21,6%, само че недоверието гони съвсем 60%. (Прави усещане, че 40,3% от интервюираните желаят на политическата сцена да се появи нова партия, към която да се образува ръководството на страната).
Тези данни удостоверяват отношението на протестиращите към двамата партийни водачи, които се свързват със статуквото. Единият най-малко за в този момент остава в сянка, възприеман от мнозина „ за положителното ченге “, до момента в който върху другия се посипа цялата канонада на националния яд.
Говорейки за господин Делян Пеевски, ми се желае да напомня, че преди време, несменяемия до скоро водач на Движение за права и свободи Ахмет Доган, го възвеличи и издигна до небесата, като го назова феномен. И той е прав . Само феномен може да се оправи с банкера Цветан Василев, а по-късно и с само оживял политик от първите дни на прехода, какъвто беше самия господин Доган. Феноменално достижение, в случай че е правилно, е да подчиниш Борисов, водач на партията на властта, управлявала най-дълго време в нова България. Само феномен може на практика да завладее съвсем всички властови лостове на демократичната страна. Този феномен може да се съпостави с октопод, който е пуснал пипалата си в целия публично - държавен механизъм - парламент, държавно управление, висшите органи на съда и прокуратурата, специфичните служби, регулаторите, та даже и в спорта. С него се свързват неразбориите, които се случиха в БФС и федерациите по битка и повдигане на тежести, а също и в Българският олимпийски комитет. Такива са обстоятелствата и те са мъчно оспорими. И всичко това в случай, че Съединени американски щати, които са най-важният стратегически сътрудник на България, (най-силната страна в света, нагърбила се с функционалностите на международен полицай), са го е присъединили в листата на корумпираните и неприятните, наименуван Магнитски. И по тази причина е неразбираемо това, което се случва в една демократична страна. Що за страна е тази, която може да бъде превзета от един човек. Що за народ е този, който се помирява с подобен абсурд. Непонятно въпреки това е, по какъв начин по този начин един политик с феноменални благоприятни условия не осъзнава фактът, че преяждането с власт и поддържането на повсеместното въздействие над държавните институции и органи, са отвратително тежък товар , който в последна сметка, рано или късно, неизбежно ще се стовари върху него с всичката си мощ и ще го изпрати на бунището на историята.
От реакцията на митингите ясно пролича устрема на Политическа партия ГЕРБ да покаже, че тя може да действа и ръководи без „ Движение за права и свободи Ново начало “, до момента в който то няма никакъв късмет да взе участие в ръководството на страната без партията на Борисов. Затова основната цел на политическа партия „ Движение за права и свободи НН “ в идната изборна конкуренция ще бъде освен да запази поддръжката си от последните национални избори, само че и да разшири тази поддръжка за сметка на привличане на електорат на АПС ( Алианс за права и свободи) и ГЕРБ, като по този метод се трансформира в незаобиколим фактор за сглобяване на парламентарно болшинство в 52-то Народно заседание. За тази цел „ Движение за права и свободи НН “ си има добре настояща тактика . Например като мас за ушите на електората й работи изказванието, което господин Пеевски не изпуска да каже при всяка среща с публицистите в Народното събрание, че той работи неуморно „ за положителното на хората “ и ще поддържа всяка самодейност и предложение, които преследват тази цел.
Генералният извод , който може да се направи от протичащото се в последните два месеца на 2025 година е, че в случай че протестиращите и изобщо Гражданското общество, желаят този път техният протестен възторг да се увенчае с триумф, ще е належащо да си изработят и поредно да реализират добре продумана и съобразена с действителната обстановката в страната стратегическа визия за реализиране на основната цел – отвоюване на превзетата страна и реализиране на рестарт на демократичния развой в България за създаване на правова и обществена страна на националния суверенитет.
СТРАТЕГИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ПРОТЕСТИТЕ
Протестиращите имат своя идея и тя е разглобяване на политико-олигархичния модел на ръководство на страната и създаване на същинска демократична и правова страна на националния суверенитет .
Във всяко дело устремено към бъдещето , неизбежно поражда въпросът накъде сме тръгнали, къде желаеме да стигнем, какво би трябвало да се направи с цел да се доближи до заветната цел, кой би трябвало да свърши работата по това начинание и по какъв начин да го направи. Всичко това отнесено към нашия случай значи, че става въпрос за стратегическа визия за реализиране задачите на митингите. Казано с други думи иде тирада за стратегическо виждане против кого и защо се борят хората излезли по площадите, какво в последна сметка те желаят да реализират, с каква тактика това може да стане и по какъв начин по време, на основата на създадена пътна карта да се реализират плануваните действия и дейности за реализиране на етапните цели.
Стратегическата визия разкрива стратегическата цел на националните митинги на гражданското общество и тактиката посредством която ще се реализира тази цел. Тя дава плът и кръв на идеята на митингите.
Видно е, че говорейки за стратегическа визия в действителност става дума за връзката и единството на визия и тактика .
Известно е, че визията разказва дълготрайната картина на мечтаното бъдещо положение на страната, към което се стремят протестиращите български жители. Тя дава отговор на въпроса по какъв начин желаеме да наподобява България в обозримо бъдеще.
Стратегията от своя страна разказва пътя за осъществяване на визията. Тя, като дълготраен проект от по-висш порядък дава отговор на въпроса по какъв начин ще реализираме задачите си, с какви средства и механизми, какви да бъдат целите, етапите и проектите за деяние, както и нужните човешки запаси с цел да се реализира мечтаната смяна.
Връзката сред визия и тактика е като връзката сред компаса и картата . Визията задава посоката, тактиката демонстрира маршрута и построява пътя към задачата посредством изтъкване на съответните дейности, които би трябвало да се подхващат.
Философията на стратегическата визия се основава на дейното гражданско общество и залага на единодействието на всички български жители, без разлика на пол, възраст, обучение, етническа принадлежност, партийна обязаност и външно-политическа ориентировка при осъществяване на общонационалните цели свързани с очистване на порочния модел на ръководство, връщане на суверена на превзетата страна и рестартиране на демократичните промени и гарантиране на националния суверенитет.
Формулата на триумфа , при стеклите се в България условия, е в одобряване на структурите на гражданското общество (изключая Неправителствени организации, които живеят на непознати хранилки и играят по непозната свирка) като сътрудник, конкурент и коректив на управляващите при реализиране на същинско демократично ръководство на страната. Накратко формулата на триумфът е интензивно гражданско общество плюс директно и непряко присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, което да води до установяването на демократична правовата и обществена страна на националния суверенитет.
Стратегическата визия ще се създаде от експертна група излъчена от структурите на гражданското общество и следва да се одобри на народен открит конгрес, проведен от предприемчив комитет. Ето една перспективна концепция в това отношение, която преди години се опитахме да използван посредством Обществения конгрес за единство „ Брод за България “. Не успяхме да преодолеем всички спънки и не стигнахме до края, само че направеното под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, не беше по никакъв начин малко и насъбрания опит заслужава уместно внимание.
ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ – ИНСТРУМЕНТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА ПОБЕДА НАД ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА
Тук ще изложа единствено кардиналните положения и опорните точки на тази концепция, без да встъпвам, по понятни аргументи, в нейните елементи.
Гражданският парламент е неофициален публичен конгрес на структурите на гражданското общество, който действа отвън правната регулация по строго избрани правила и процедури за разискване, създаване, приемане и предложение на управляващите стимулирани оферти за решение на жизненоважни за нацията, страната, обществото и жителите въпроси свързани с правата и свободите на суверена и с държавното устройство и ръководство на демократична България, като страна на националния суверенитет.
Той е инструмент на гражданското общество за директно (организиране на референдуми, подемане на цивилен начинания и на европейски цивилен инициативи) и непряко присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Гражданският парламент е непринуден, непартиен публичен орган на гражданското общество, който се привиква на сесии за разискване и приемане на оферти до изпълнителната и законодателната власт за решавани на наболели национални проблеми.
Освен националният, може да се основават и локални цивилен парламенти с аналогични функционалности и задания.
Гражданският парламент се самофинансира като за задачата разкрива дарителска сметка за доброволни дарения на жителите.
Държавата може и е длъжна по закон да подкрепя гражданските начинания, в това число и гражданския парламент.
Целесъобразно е първата учредителна сесия на Гражданския парламент да се свика във времето до започване на предизборната акция.
Освен учредяването и приемането на учредителните документи, основна цел и фокус на тази сесия би трябвало да бъде приемането на Стратегическата визия на гражданското общество за осъществяване на почтени избори и реализиране победа над партиите на статуквото с което да се основат условия и предпоставки за полагане основите на многостранната обща работа с обществените управляващи за рестартиране на демократичната страна на националния суверенитет.
На Сесията на Гражданския парламент, с изключение на Стратегическата визия, би трябвало да се одобри и пътна карта за решение на поставените задания и реализиране на етапните цели.
Пътната карта би трябвало да обхване три интервала:
- Първият интервал е времето до издаване на Указа на президента за назначение на служебното правителство;
- Вторият интервал обгръща времето на предизборната акция и осъществяване на самите избори;
- И третият, пост избирателен интервал, стартира с оповестяване на резултатите от предварителните парламентарни избори и продължава до реализиране на декларираната стратегическа цел на гражданските митинги.
Твърде богат е арсеналът от начинания, форми, способи и принадлежности на работа за активизиране на жителите за всеобщо присъединяване в изборите и за справяне с купения и с корпоративния избор. Бих показал единствено някои от тях, които имат значително значение за производство на почтени избори : Излъчване на задоволителен брой доброволци и най-малко 20 000 наблюдаващи на изборния процес; Формиране на цивилен информативен център за почтени избори; Мобилизиране на онлайн платформите да одобряват сигнали за нарушавания на изборното законодателство; Подготовка на деятели на гражданското общество да правят цивилен арест; Снимане на купувачите на гласове; Формиране в ромските махали „ Комитети за ромска чест “, които да противодействат на купения вот; Изграждане в градовете, в които има ВУЗ, на Студентски обединявания против мафията; Покриване в изборния ден на всички секции с цивилен наблюдаващи, които да са готови да правят и цивилен арест; Организиране на всеобщ и ефикасен цивилен надзор на изборния развой по време на предизборната акция за противопоставяне на пазаруването на гласове и други.
ДЕЙСТВИЯ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В КОНТЕКСТА НА ВАРИАНТИТЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ
След оповестяване от ЦИК на формалните резултати от предварителните парламентарни избори и признаването им за законни и почтени от институциите и жителите, участниците в изборния маратон са длъжни да признаят получения резултат . Трябва да са налице всички учредения с цел да се каже: „ Оторизираните органи преброиха и класираха партиите и обединенията по метод по който народът ги подреди в 52-то Народно заседание “. Както се споделя „ Глас национален, глас божии “.
Не е мъчно да се предвиждат вероятните разновидности за резултатите от парламентарните избори. Те са три:
Първо – Римейк на досегашната картина разполагаем на политическите сили, въпреки и с известно преподреждане, само че статуквото да се запази;
Второ : Победа на силите предлагащи различно ръководство. Тук се засяга на първо място влизане с гръм и тропот в Народното събрание на новата политическа мощ възглавявана от Румен Радев;
Трето : Получаване на патова обстановка, при която ще е мъчно да се сглоби парламентарно болшинство и да се излъч
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ