Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Масови митинги, вълнения и конфликти сред силите на реда и стачкуващи – по този начин наподобява Турция през последните няколко дни. Повод за размириците стана карцерът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който е и претендентът на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) за президент на страната. Той се радва на огромна поддръжка и съгласно мнозина е единственият политик, кадърен да победи дългогодишния държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Имамоглу беше арестуван по обвинявания в корупция и присъединяване в незаконна организация, само че съгласно последователите му те са изфабрикувани и нямат нищо общо с истината. Напрежението не стихва, а митинги се организират в редица градове.
Съобщава се за над 1100 задържани, измежду които има и публицисти. Действията на турските управляващи провокираха остри интернационалните реакции, като Европейски Съюз прикани Анкара да показва „ явен ангажимент към демократичните правила “. Ердоган на собствен ред съобщи, че митингите са се трансформирали в „ принудително придвижване “, а опозицията носи цялата виновност за ранените служители на реда и нанесените вреди. Какво следва да се случи? По тематиката разговаряхме с доктор Мариян Карагьозов, който е политолог от Института за балканистика към Българска академия на науките и някогашен сътрудник на БНР в Турция. Ето какво съобщи той за Vesti.bg:
Why are thousands of people protesting in Turkey?
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Д-р Карагьозов, ще продължат ли митингите в Турция и смятате ли, че може да се стигне до още по-сериозна ескалация на напрежението?
Турците исторически са потвърдили, че ценят правото си на глас. Най-пресният образец е повтарянето на изборите в Истанбул. След като през март 2019 година Екрем Имамоглу завоюва борбата за кметския пост с 13 000 гласа преднина, управляващите оповестиха, че заради нередности вотът би трябвало да бъде още един и тогава преднината на Имамоглу пред противника му Бинали Йълдъръм скочи на 800 000 гласа. Настоящите правосъдни дейности против Имамоглу се възприемат от опозицията като опит по административен път да се противодейства на политик, който ръководещите в никакъв случай не са побеждавали на избори. Това чувство за неправда и манипулиране на волята им измежду част от хората е повода от ареста на Имамоглу до момента митингите последователно да се уголемяват, като обгръщат и редица други огромни градове, освен Истанбул. Турските сили за сигурност работят твърдо и мнозина наблюдаващи считат, че има риск от повторение на митингите, почнали в истанбулския парк „ Гези “ през 2013 година, които продължиха няколко месеца.
Turkey protests are about far more than fate of Istanbul's mayor
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Основателни ли са изказванията, че Ердоган приготвя конституционни промени, които ще му разрешат да остане на власт и след 2028 година?
Вариантите Ердоган да остане на власт след 2028 година са няколко. Първо, може да бъдат свикани предсрочни избори, като при избрани условия и периоди мандатът няма да се смята за завършен и това ще даде право на турския държавен глава още веднъж да се кандидатира. Вторият вид са измененията в конституцията, за които споменавате. Тук сюжетите също са два - първият е приемане на промени с болшинство от две трети, т.е. 400 от 600 народни представители. Вторият вид е измененията да бъдат гласувани от три пети от депутатите, т.е. 360 народни представители, като следователно измененията би трябвало да бъдат подложени и на референдум. Към сегашния миг, „ Партията на справедливостта и развиването “ на президента Ердоган и коалиционните им сътрудници разполагат общо с 325 депутати в Меджлиса. По тази причина, достигането на 360 гласа наподобява по-реалистично, в сравнение с 400. За тази цел се разчита на стартиралия развой на помиряване с кюрдите и на възможна поддръжка на 57-те депутати от прокюрдската партия ДЕМ.
Смятате ли, че ръководството на Ердоган е застрашено?
По-скоро не. Не бива да забравяме, че президентът Ердоган въпреки всичко е законно определен, а постоянният му мандат изтича през 2028 година Честно казано, мъчно ми е да си показва обстановка, при която той подава оставка поради улични митинги.
Ekrem Imamoglu’s long survival is precisely what has made him so dangerous to Turkey’s leader, and so appealing to voters
— The Economist (@TheEconomist)
А какво ще се случи с Имамоглу? Беше ли комплициран завършек на политическата му кариера?
Ако той бъде наказан, за периода на присъдата няма да може да заема изборни длъжности. Имамоглу обаче е харизматичен, доста е известен, защото за него гласоподават както всемирски, по този начин и по-религиозни гласоподаватели. Тук би трябвало да се означи и една детайлност, която се следи относително рядко - харесван е по едно и също време и от турци, и от кюрди. Присъдата може да го трансформира в страдалец и воин. Тук се натрапват някои паралели с биографията на самия Ердоган, който в интервала сред 1999 и 2000 година е наказан за декламиране на стихотворение, счетено за провокативно и даже излежава няколко месеца в пандиза. Малко по-късно – през ноември 2002 година, партията му завоюва състоялите се тогава парламентарни избори. Според мен, към момента е рано да отписваме Екрем Имамоглу.
Има ли кой да замести Имамоглу и да оспори властта на Ердоган?
Кметът на Анкара Мансур Яваш, който също е от редиците на НРП, е известен и има рейтинг, който би му разрешил да се съревновава с Ердоган. Той, обаче, започва кариерата си като политик с националистически възгледи и се смята, че е по-малко харесван от левите и кюрдските гласоподаватели, в сравнение с Имамоглу. Освен това, защото сега Имамоглу е претендентът за президент на главната опозиционна партия, не е ясно дали Яваш може да се яви на изборите или ще го направи като самостоятелен кандидат за президентския пост – нещо, което доста би понижило възможностите му за победа. В този смисъл е мъчно за опозицията да откри фигура, която да има същите персонални качества като тези на Имамоглу, както и управническия му опит като кмет на Истанбул.
Съобщава се за над 1100 задържани, измежду които има и публицисти. Действията на турските управляващи провокираха остри интернационалните реакции, като Европейски Съюз прикани Анкара да показва „ явен ангажимент към демократичните правила “. Ердоган на собствен ред съобщи, че митингите са се трансформирали в „ принудително придвижване “, а опозицията носи цялата виновност за ранените служители на реда и нанесените вреди. Какво следва да се случи? По тематиката разговаряхме с доктор Мариян Карагьозов, който е политолог от Института за балканистика към Българска академия на науките и някогашен сътрудник на БНР в Турция. Ето какво съобщи той за Vesti.bg:
Why are thousands of people protesting in Turkey?
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Д-р Карагьозов, ще продължат ли митингите в Турция и смятате ли, че може да се стигне до още по-сериозна ескалация на напрежението?
Турците исторически са потвърдили, че ценят правото си на глас. Най-пресният образец е повтарянето на изборите в Истанбул. След като през март 2019 година Екрем Имамоглу завоюва борбата за кметския пост с 13 000 гласа преднина, управляващите оповестиха, че заради нередности вотът би трябвало да бъде още един и тогава преднината на Имамоглу пред противника му Бинали Йълдъръм скочи на 800 000 гласа. Настоящите правосъдни дейности против Имамоглу се възприемат от опозицията като опит по административен път да се противодейства на политик, който ръководещите в никакъв случай не са побеждавали на избори. Това чувство за неправда и манипулиране на волята им измежду част от хората е повода от ареста на Имамоглу до момента митингите последователно да се уголемяват, като обгръщат и редица други огромни градове, освен Истанбул. Турските сили за сигурност работят твърдо и мнозина наблюдаващи считат, че има риск от повторение на митингите, почнали в истанбулския парк „ Гези “ през 2013 година, които продължиха няколко месеца.
Turkey protests are about far more than fate of Istanbul's mayor
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Основателни ли са изказванията, че Ердоган приготвя конституционни промени, които ще му разрешат да остане на власт и след 2028 година?
Вариантите Ердоган да остане на власт след 2028 година са няколко. Първо, може да бъдат свикани предсрочни избори, като при избрани условия и периоди мандатът няма да се смята за завършен и това ще даде право на турския държавен глава още веднъж да се кандидатира. Вторият вид са измененията в конституцията, за които споменавате. Тук сюжетите също са два - първият е приемане на промени с болшинство от две трети, т.е. 400 от 600 народни представители. Вторият вид е измененията да бъдат гласувани от три пети от депутатите, т.е. 360 народни представители, като следователно измененията би трябвало да бъдат подложени и на референдум. Към сегашния миг, „ Партията на справедливостта и развиването “ на президента Ердоган и коалиционните им сътрудници разполагат общо с 325 депутати в Меджлиса. По тази причина, достигането на 360 гласа наподобява по-реалистично, в сравнение с 400. За тази цел се разчита на стартиралия развой на помиряване с кюрдите и на възможна поддръжка на 57-те депутати от прокюрдската партия ДЕМ.
Смятате ли, че ръководството на Ердоган е застрашено?
По-скоро не. Не бива да забравяме, че президентът Ердоган въпреки всичко е законно определен, а постоянният му мандат изтича през 2028 година Честно казано, мъчно ми е да си показва обстановка, при която той подава оставка поради улични митинги.
Ekrem Imamoglu’s long survival is precisely what has made him so dangerous to Turkey’s leader, and so appealing to voters
— The Economist (@TheEconomist)
А какво ще се случи с Имамоглу? Беше ли комплициран завършек на политическата му кариера?
Ако той бъде наказан, за периода на присъдата няма да може да заема изборни длъжности. Имамоглу обаче е харизматичен, доста е известен, защото за него гласоподават както всемирски, по този начин и по-религиозни гласоподаватели. Тук би трябвало да се означи и една детайлност, която се следи относително рядко - харесван е по едно и също време и от турци, и от кюрди. Присъдата може да го трансформира в страдалец и воин. Тук се натрапват някои паралели с биографията на самия Ердоган, който в интервала сред 1999 и 2000 година е наказан за декламиране на стихотворение, счетено за провокативно и даже излежава няколко месеца в пандиза. Малко по-късно – през ноември 2002 година, партията му завоюва състоялите се тогава парламентарни избори. Според мен, към момента е рано да отписваме Екрем Имамоглу.
Има ли кой да замести Имамоглу и да оспори властта на Ердоган?
Кметът на Анкара Мансур Яваш, който също е от редиците на НРП, е известен и има рейтинг, който би му разрешил да се съревновава с Ердоган. Той, обаче, започва кариерата си като политик с националистически възгледи и се смята, че е по-малко харесван от левите и кюрдските гласоподаватели, в сравнение с Имамоглу. Освен това, защото сега Имамоглу е претендентът за президент на главната опозиционна партия, не е ясно дали Яваш може да се яви на изборите или ще го направи като самостоятелен кандидат за президентския пост – нещо, което доста би понижило възможностите му за победа. В този смисъл е мъчно за опозицията да откри фигура, която да има същите персонални качества като тези на Имамоглу, както и управническия му опит като кмет на Истанбул.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ