„Гардиън“: Стремежът на сърбите за свобода пропуква режима на Але...
Масов антиправителствен митинг се организира в страната през днешния ден. Хиляди студенти и жители се изправят против властта. Мнозина поданици разказват столицата Белград като „ обсадена “, защото управляващите ползват крайни ограничения, които имат за цел да сплашат хората и да им попречат да участват на демонстрацията.
Държавната железопътна компания Srbijavoz ненадейно прекрати всички междуградски влакове, като уточни за публична причина анонимни бомбени закани. Отменени са междуградските рейсове до Белград. Появиха се даже клюки, че селскостопански трактори и камиони са били употребявани за барикадиране на основни пътища, водещи към столицата. Тези невиждани ограничения провокираха огромни рецензии. Много хора настояват, че държавното управление всъщност блокира Белград в опит да потисне протестното придвижване.
Въпреки тези старания колони от студенти и други протестиращи от цяла Сърбия намират различни способи да стигнат до Белград. Много от групите, които не са обезкуражени от тактиката на държавното управление, потеглиха дни авансово пешком или с колела, решени да бъдат част исторически протест.
В същото време западните дипломати приканват управляващите в Сърбия да подсигуряват, че митингът ще остане кротичък и че сигурността на участниците ще бъде налице, като предизвестяват, че всеки опит за потушаване на демонстрациите може да докара до ескалация на напрежението в страната и в интернационален проект.
В цялостен контрастност с апелите на дипломатите за успокоение, Вучич и неговото държавно управление показват събирането на 15 март като буре с барут, готово да избухне. В продължение на дни формалните лица предупреждаваха злокобно, че конфликтите са неизбежни, като даже допускаха, че стачкуващите могат да атакуван полицията или да се опитат да нахлуят в Народното събрание.
Тази непрестанна изразителност на държавното управление беше употребена за оправдаване на тежкия отговор със мощно полицейско наличие и изпреварващи ограничения за сигурност, които обкръжават Белград. Тези дейности служат освен за повишение на напрежението, само че и за изпращане на ясно обръщение за заплашване, което показва протестиращите като опасност за националната непоклатимост, а в това време ускорява контрола на държавното управление.
Поводът за всичко това беше смъртоносното сриване на бетонен заслон на обновената основна железопътна гара в Нови Сад, на 50 благи северозападно от Белград, в края на предходната година, при което починаха 15 души. Трагичният случай провокира всеобщи митинги в цяла Сърбия и се трансформира в знак на нещо доста по-дълбоко: система, в която корупцията, неефективността и политическият кронизъм са надълбоко вкоренени.
Въпреки че изказванията за ширеща се корупция са необятно публикувани, постоянно е мъчно да бъдат изцяло потвърдени. Обезпокоителни са признаците за непрозрачните публични поръчки, политическото застъпничество и неналичието на гласност. Съдебната система е компрометирана, пресата е подложена на непрекъснати офанзиви, а гражданското общество на тормоз. В тази конюнктура митингите към този момент не са просто мотив за съответни недоволства - те съставляват обезверен апел за бъдеще, свободно от хватката на автократите и техните доближени.
Неочакваното експлоадиране на студентското неодобрение не е обвързвано единствено с един случай - то отразява дълбокото отчаяние на едно потомство, което се усеща изоставено и предадено от политически хайлайф, който прекомерно дълго е бил на власт. Това, на което ставаме очевидци в този момент, е невиждана вълна от съпротива на новото време, която се ускорява посредством креативното потребление на обществените мрежи и се популяризира като снежна топка из градовете и селата на Сърбия.
Мащабът и постоянството на тези митинги демонстрират, че страната се намира на кръстопът, а Вучич, който в миналото беше считан за недостижим, в този момент е изправен пред същинско предизвикателство към властта си. Въпреки вълненията обаче Западът продължава да ухажва спорния водач на Сърбия под лозунга за опазване на страната по „ пътя към Европейски Съюз “. И може би има основателна причина.
Колкото и да бъде подложено на критика ръководството на Вучич, няма ясна или действителна опция, в случай че неговото водачество се разклати. Политическата съпротива е разпокъсана и постоянно е съсредоточена повече върху битката, в сравнение с върху представянето на съгласувана визия за бъдещето.
Въпреки това Европейски Съюз продължава да си взаимодейства с Вучич, като че ли той е рационален сътрудник, като не обръща внимание на сериозни въпроси, които би трябвало да провокират паника. Блокът си затваря очите за околните му връзки с Владимир Путин, за засилващата се икономическа взаимозависимост от Китай и за обстоятелството, че сръбският енергиен колос NIS остава мажоритарна благосъстоятелност на съветски компании - макар опцията за наказания от Европейски Съюз.
Това явно несъгласие в политиката на Европейски Съюз повдига въпроси по отношение на същинската ангажираност на блока към неговите полезности и дълготрайната му тактика в района, изключително когато прагматичните съюзи наподобява вземат превес над идеалите за демократично ръководство и геополитическа непоклатимост.
От една страна, държанието на сръбското държавно управление и тактиката на блокиране основават атмосфера за идни разтърсвания. От друга страна, протестиращите, подкрепени от морална поддръжка от чужбина, са твърдо уверени в своята ангажираност към ненасилие.
Много хора в Белград са обнадеждени, че денят ще протече спокойно, а злокобните прогнози за принуждение няма да се осъществят. Но поради напрегнатата конюнктура, всички ще наблюдават по какъв начин ще реагират управляващите и дали свободата на събиране ще бъде спазена на процедура.
Макар че връзките на Сърбия с Москва могат да се преглеждат като част от напъните за балансиране на историческите връзки с Русия и устрема за участие в Европейски Съюз и НАТО, те повдигат и въпроси за същинските цели на държавното управление. По време на ръководството на Вучич в Сърбия се следят все по-силни властнически трендове. Тези дейности единствено задълбочават съмненията по отношение на дълготрайните му цели и планове. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че пренебрегването на Балканите постоянно води до непредвидими и широкообхватни последствия.
Брент Садлър, разбор за английския вестник „ Гардиън “, БГНЕС
Държавната железопътна компания Srbijavoz ненадейно прекрати всички междуградски влакове, като уточни за публична причина анонимни бомбени закани. Отменени са междуградските рейсове до Белград. Появиха се даже клюки, че селскостопански трактори и камиони са били употребявани за барикадиране на основни пътища, водещи към столицата. Тези невиждани ограничения провокираха огромни рецензии. Много хора настояват, че държавното управление всъщност блокира Белград в опит да потисне протестното придвижване.
Въпреки тези старания колони от студенти и други протестиращи от цяла Сърбия намират различни способи да стигнат до Белград. Много от групите, които не са обезкуражени от тактиката на държавното управление, потеглиха дни авансово пешком или с колела, решени да бъдат част исторически протест.
В същото време западните дипломати приканват управляващите в Сърбия да подсигуряват, че митингът ще остане кротичък и че сигурността на участниците ще бъде налице, като предизвестяват, че всеки опит за потушаване на демонстрациите може да докара до ескалация на напрежението в страната и в интернационален проект.
В цялостен контрастност с апелите на дипломатите за успокоение, Вучич и неговото държавно управление показват събирането на 15 март като буре с барут, готово да избухне. В продължение на дни формалните лица предупреждаваха злокобно, че конфликтите са неизбежни, като даже допускаха, че стачкуващите могат да атакуван полицията или да се опитат да нахлуят в Народното събрание.
Тази непрестанна изразителност на държавното управление беше употребена за оправдаване на тежкия отговор със мощно полицейско наличие и изпреварващи ограничения за сигурност, които обкръжават Белград. Тези дейности служат освен за повишение на напрежението, само че и за изпращане на ясно обръщение за заплашване, което показва протестиращите като опасност за националната непоклатимост, а в това време ускорява контрола на държавното управление.
Поводът за всичко това беше смъртоносното сриване на бетонен заслон на обновената основна железопътна гара в Нови Сад, на 50 благи северозападно от Белград, в края на предходната година, при което починаха 15 души. Трагичният случай провокира всеобщи митинги в цяла Сърбия и се трансформира в знак на нещо доста по-дълбоко: система, в която корупцията, неефективността и политическият кронизъм са надълбоко вкоренени.
Въпреки че изказванията за ширеща се корупция са необятно публикувани, постоянно е мъчно да бъдат изцяло потвърдени. Обезпокоителни са признаците за непрозрачните публични поръчки, политическото застъпничество и неналичието на гласност. Съдебната система е компрометирана, пресата е подложена на непрекъснати офанзиви, а гражданското общество на тормоз. В тази конюнктура митингите към този момент не са просто мотив за съответни недоволства - те съставляват обезверен апел за бъдеще, свободно от хватката на автократите и техните доближени.
Неочакваното експлоадиране на студентското неодобрение не е обвързвано единствено с един случай - то отразява дълбокото отчаяние на едно потомство, което се усеща изоставено и предадено от политически хайлайф, който прекомерно дълго е бил на власт. Това, на което ставаме очевидци в този момент, е невиждана вълна от съпротива на новото време, която се ускорява посредством креативното потребление на обществените мрежи и се популяризира като снежна топка из градовете и селата на Сърбия.
Мащабът и постоянството на тези митинги демонстрират, че страната се намира на кръстопът, а Вучич, който в миналото беше считан за недостижим, в този момент е изправен пред същинско предизвикателство към властта си. Въпреки вълненията обаче Западът продължава да ухажва спорния водач на Сърбия под лозунга за опазване на страната по „ пътя към Европейски Съюз “. И може би има основателна причина.
Колкото и да бъде подложено на критика ръководството на Вучич, няма ясна или действителна опция, в случай че неговото водачество се разклати. Политическата съпротива е разпокъсана и постоянно е съсредоточена повече върху битката, в сравнение с върху представянето на съгласувана визия за бъдещето.
Въпреки това Европейски Съюз продължава да си взаимодейства с Вучич, като че ли той е рационален сътрудник, като не обръща внимание на сериозни въпроси, които би трябвало да провокират паника. Блокът си затваря очите за околните му връзки с Владимир Путин, за засилващата се икономическа взаимозависимост от Китай и за обстоятелството, че сръбският енергиен колос NIS остава мажоритарна благосъстоятелност на съветски компании - макар опцията за наказания от Европейски Съюз.
Това явно несъгласие в политиката на Европейски Съюз повдига въпроси по отношение на същинската ангажираност на блока към неговите полезности и дълготрайната му тактика в района, изключително когато прагматичните съюзи наподобява вземат превес над идеалите за демократично ръководство и геополитическа непоклатимост.
От една страна, държанието на сръбското държавно управление и тактиката на блокиране основават атмосфера за идни разтърсвания. От друга страна, протестиращите, подкрепени от морална поддръжка от чужбина, са твърдо уверени в своята ангажираност към ненасилие.
Много хора в Белград са обнадеждени, че денят ще протече спокойно, а злокобните прогнози за принуждение няма да се осъществят. Но поради напрегнатата конюнктура, всички ще наблюдават по какъв начин ще реагират управляващите и дали свободата на събиране ще бъде спазена на процедура.
Макар че връзките на Сърбия с Москва могат да се преглеждат като част от напъните за балансиране на историческите връзки с Русия и устрема за участие в Европейски Съюз и НАТО, те повдигат и въпроси за същинските цели на държавното управление. По време на ръководството на Вучич в Сърбия се следят все по-силни властнически трендове. Тези дейности единствено задълбочават съмненията по отношение на дълготрайните му цели и планове. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че пренебрегването на Балканите постоянно води до непредвидими и широкообхватни последствия.
Брент Садлър, разбор за английския вестник „ Гардиън “, БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ