Планини от боклуци застрашават черноморското крайбрежие
Маски, щитове за лице и голям брой други пластмасови боклуци изхвърля Черно море по крайбрежията, разкри взаимен план на крайбрежните страни.
Турция, Грузия, Румъния и България сплотиха старания за финансиране от Европейския съюз за повишение на публичната информираност и понижаване на морските боклуци за отбрана на черноморската екосистема (LitOuter). Тя има за цел да се бори с цялостното замърсяване на морето, по-специално с микропластмасата, която се появи като страшна опасност за океаните и моретата по целия свят през последните години.
Две области в турската черноморска провинция Трабзон, също са включени в пилотния стадий на плана. Учените, работещи по плана, обаче са ужасени от констатациите си там. На повърхност от единствено 500 квадратни метра бяха открити 2500 части боклуци.
По турските черноморски крайбрежия, които се простират на повече от 1320 километра, с изключение на изхвърлените пластмасови бутилки от вода, към този момент замърсяванията са и от защитни маски и щитове за лице, чиято приложимост набъбна внезапно на фона на продължаващата пандемия от ковид.
Проучванията в Черно море демонстрират, че пластмасите съставляват 80% от отпадъците. Наред с отпадъците, непосредствено изхвърляни в морето, реките и потоците, пресичащи Черноморските планини, ситуирани надалеч от брега, също служат като източник на замърсяване. Изследователи оповестяват, че пластмасова бутилка може да бъде отнесена от ветрове до поток и оттова да попадне в Черно море, от време на време пътувайки на стотици километри.
Професор Кошкун Ерюз, координатор на плана от Турция и академик във Факултета по морски науки на Техническия университет Карадениз, споделя, че екипът е следил както замърсяването в морето, по този начин и по крайбрежията и работи по моделирането на пътищата на замърсяване. Ерюз сподели пред организация Демирорен хабер (DHA) в понеделник, че макар че твърдите боклуци постоянно се събират и изхвърлят в сметищата в района, Черно море към момента има сериозен „ проблем с отпадъците “. „ Това демонстрира, че макар че имаме подобаваща система за преработване, хората не са чувствителни към проблемите на замърсяването. Липсва им осведоменост за вярното изхвърляне на боклуци “, сподели той. Еруз уточни, че отпадъците, свързани с пандемията на ковид, стават все по-видими в Черно море - от маски до бутилки с одеколон и дезинфектант за ръце. „ Медицинските боклуци са най -опасните измежду отпадъците, тъй като може да причинят болести. Но за жалост виждаме, че те съставляват 5% от отпадъците тук. В пространството от 500 квадратни метра, което изследвахме, да вземем за пример се натъкнахме на най-малко 125 маски “, добави той.
Турция, Грузия, Румъния и България сплотиха старания за финансиране от Европейския съюз за повишение на публичната информираност и понижаване на морските боклуци за отбрана на черноморската екосистема (LitOuter). Тя има за цел да се бори с цялостното замърсяване на морето, по-специално с микропластмасата, която се появи като страшна опасност за океаните и моретата по целия свят през последните години.
Две области в турската черноморска провинция Трабзон, също са включени в пилотния стадий на плана. Учените, работещи по плана, обаче са ужасени от констатациите си там. На повърхност от единствено 500 квадратни метра бяха открити 2500 части боклуци.
По турските черноморски крайбрежия, които се простират на повече от 1320 километра, с изключение на изхвърлените пластмасови бутилки от вода, към този момент замърсяванията са и от защитни маски и щитове за лице, чиято приложимост набъбна внезапно на фона на продължаващата пандемия от ковид.
Проучванията в Черно море демонстрират, че пластмасите съставляват 80% от отпадъците. Наред с отпадъците, непосредствено изхвърляни в морето, реките и потоците, пресичащи Черноморските планини, ситуирани надалеч от брега, също служат като източник на замърсяване. Изследователи оповестяват, че пластмасова бутилка може да бъде отнесена от ветрове до поток и оттова да попадне в Черно море, от време на време пътувайки на стотици километри.
Професор Кошкун Ерюз, координатор на плана от Турция и академик във Факултета по морски науки на Техническия университет Карадениз, споделя, че екипът е следил както замърсяването в морето, по този начин и по крайбрежията и работи по моделирането на пътищата на замърсяване. Ерюз сподели пред организация Демирорен хабер (DHA) в понеделник, че макар че твърдите боклуци постоянно се събират и изхвърлят в сметищата в района, Черно море към момента има сериозен „ проблем с отпадъците “. „ Това демонстрира, че макар че имаме подобаваща система за преработване, хората не са чувствителни към проблемите на замърсяването. Липсва им осведоменост за вярното изхвърляне на боклуци “, сподели той. Еруз уточни, че отпадъците, свързани с пандемията на ковид, стават все по-видими в Черно море - от маски до бутилки с одеколон и дезинфектант за ръце. „ Медицинските боклуци са най -опасните измежду отпадъците, тъй като може да причинят болести. Но за жалост виждаме, че те съставляват 5% от отпадъците тук. В пространството от 500 квадратни метра, което изследвахме, да вземем за пример се натъкнахме на най-малко 125 маски “, добави той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ