Могат ли САЩ да постигнат военните си цели в Иран
Масивният удар на Съединени американски щати против Иран си слага най-малко четири амбициозни военни цели, които президентът Доналд Тръмп скицира в съществена тирада по въпроса. Реалистични ли са тези цели и кои са предпоставките за това?
С военните си дейности Съединени американски щати си слагат за цел да унищожават иранската атомна стратегия, да унищожат балистичните ракети на страната, както и военноморските ѝ сили и да смъкват режима в Иран. Кои са задачите и какви трудности има пред тях?
Цел номер 1: Иран не трябва да има атомни оръжия
След 12-дневната война сред Иран и Израел през юни 2025 година Тръмп съобщи, че Съединени американски щати са „ унищожили “ централните нуклеарни уреди на Иран. Днес Вашингтон обаче още веднъж преследва същата цел.
За Маркус Шнайдер, анализатор от фондация „ Фридрих Еберт “ (FES) в Бейрут, нуклеарният въпрос е единствено предлог.
„ Още през юни 2025 година беше ясно, че програмата е единствено забавена, само че не и трайно прекъсната. Иран разполага с нужните експертни знания. Ако Техеран е в положение да строи центрофуги и да обогатява уран, това не може да бъде прекъснато единствено с въздушни удари “, споделя той.
Цел номер 2: Унищожаване на балистичната ракетна стратегия
Много специалисти считат, че способността на Иран да изстрелва балистични ракети е същинската заплаха – доста по-голяма от атомната опасност. Миналата година Техеран показва, че е в положение с сходни ракети да улучи израелски и американски обекти в района.
Иранският анализатор Шахин Модарес съобщи пред Дъждовни води следното:
„ Производствените обекти, складовете и веригите за доставки могат да бъдат наранени, както демонстрират последните офанзиви. Но софтуерното ноу-хау не може да бъде унищожено с бомби “. Според него цялостното заличаване е „ малко евентуално “, само че мощно намаляване е „ допустимо “.
Цел номер 3: Унищожаване на военноморския флот
Постигането на тази военна цел е кардинално допустимо, споделя специалистът Маркус Шнайдер, само че прибавя, че Иран разполага с многочислени дребни и бързоподвижни катери – „ а това не е нещо, което може да бъде унищожено за една седмица “.
Експерти вършат и някои исторически паралели. Още през 1988 година Съединени американски щати нанесоха тежки вреди на иранските военноморски сили с интервенция „ Praying Mantis ”. Предполага се, че Съединени американски щати дават приоритет на свободното мореплаване в района и биха оправдали огромна офанзива, в случай че то бъде застрашено от Иран. В този подтекст изключително значимо значение има Ормузкият пролив, който е вратата сред Персийския залив и Оманския залив. През него се транспортира огромна част от творби в Близкия изток нефт.
Цел номер 4: Сваляне на иранския режим
Не е ясно по какъв начин Тръмп има намерение да реализира тази цел, без да употребява сухопътни войски, тъй като става дума за цел, която е освен военна, само че и политическа. Сегашните въздушни удари сочат, че Съединени американски щати и Израел се стремят към структурно намаляване на режима.
Експертите считат, че е допустимо да има нови всеобщи митинги в Иран, само че единствено в случай че настъпи фрапантно събитие, което те назовават „ бездънен систематичен колапс “. Предложението на Тръмп за прошка на Революционната армия доста от специалистите поясняват като негов опит „ да подтикне елитите към обособяване от властта “. Ако обаче не настъпи такава фрапантна смяна, надали може да се чака непринудено въстание на иранците.
Изследователката от университета в Съсекс Сара Карманиан споделя сходни позиции и споделя пред Дъждовни води:
„ Това може да има съществени последствия на популацията. Една ранена, само че към момента непокътната държавна власт може да реагира със мощни репресии – изключително, в случай че елементи от популацията бъдат възприети като „ поддръжници на външни сили “.
Източник:DW
Още вести четете в: Коментари, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News