Масираната атака на български и сръбски авджии срещу вълци се

Масираната офанзива на български и сръбски авджии против вълци се разпростра в Свърлиг наскоро. Градчето с към 15 000 поданици се намира на 80 км от българската граница по пътя за Ниш и е известно с невероятната си скара. Но не по-малко фамозни от локалните кулинарни вълшебници са и ловците на Свърлиг, които постоянно обезпечават първични материали за плескавици, вешалици и други тънки мезета.

“Районът ни обгръща част от поречието на Тимок и Свърлишка планина и е доста хубав и цялостен с дивеч. Всяка година имаме добра слука, а на излетите си каним и посетители от България и други страни. Защото без другари и работата, и трапезата не спорят! ”, споделя шефът на Ловното съдружие на Свърлиг Златимир Рашич, който е и зам.президент на националното ловна организация в Сърбия. Тази година за вълчата хайка в Свърлиг от България идват остарели другари на сръбските “ловачи ” – ръководителят на Ловно-рибарското съдружие “Миджур ” Богомил Станков, който е и началник на общинския съвет в Чупрене, ловният началник Владислав.

В събота по здрач часове преди хайката тихото градче Свърлиг наподобява на фронтова линия. По улиците пълзят цялостни с оръжия и боеприпаси джипове, а кафаните са цялостни с мъжки компании, стегнати в камуфлажи, които поръчват ракия и вино и чертаят по масите като генералщабни офицери проекти за разгромяването на хищниците. Въпреки неутолимата жадност на сръбските ловци за веселби към среднощ песните и таблите с напитки свършват и шумните компании се прибират по хотелите, тъй като ловът е виновна работа и за него трябват зорки очи и сигурни ръце. Призори в неделя въпреки и без бойна тръба домакини и посетители с пушки на рамо се събират пред офиса на ловното съдружие. Шефът Златко, както е по закон, прави къс инструктаж за разположението на постовете и безвредното боравене с оръжие и изпраща ловците с обичайното в Сърбия “Добар взор! ” / Наслука!/.

Колите отбиват край пътя и стрелците заемат позиции по шосето на безвредно разстояние един от различен. От време на време в далечината отекват изстрели, които карат премръзналите ловци да стискат още по-здраво пушките. Звяр обаче не се демонстрира отникъде, а вятърът се усилва и ръцете към този момент залепват за цевите. Затова, когато първите гоначи излизат от гъсталаците, част от мъжете в камуфлажи начупват клони и разпалват огън, който повече пуши, в сравнение с топли. Но пък събира на разговорка премръзналите към този момент мъже. Част от тях вадят от раниците суджуци и самун. Други обаче остават на позициите, с цел да не ги изненада някой прималял от апетит и надушил мезетата вълк. Най-накрая по радиостанциите идва заповедта за отдръпване от засадите. Колоната мъже се товари в джиповете и идва в близкото село Извор, където културния дом е трансфорат в ловджийски ресторант. Пред постройката димят два казана с дивечово месо, а скара, евентуално правена от великани, е приютила стотици наденици. От идващите групи излиза наяве, че някои от пусиите въпреки всичко са имали слука – отстреляни са няколко лисици, чакали и една пума. Радостни крясъци посрещат джип с опъната на бронята му лисица. “Излезе ми на комфортна позиция и я смъкнах с един изстрел! ”, изяснява Живота Стеванович, пристигнал за хайката от Ниш. “Не се косете, че не паднаха вълци, бе! Тук в Сърбия имаме приказка – гората не издава хайдука, и хайката не трепе вука! Хайката е за друженье /за другарство, за веселба/! ”, подмята белокос ловджия. Над 300 души изпълват салона, в който са опънати маситe, а до сцената бумти кюмбе. Жълтата ракия и аленото вино топлят премръзналите ловен ръце и сърца по-силно и от огъня в печката. Гръмва оркестър, именуван в Сърбия “жива свирка ” и знойна певачка почва да жали за отминала обич, а след това да се радва, че идва друга…