Вили Лилков разкрива кои „наши хора“ ни управляваха
Мащабното проучване „ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ от проф. Вили Лилков е продължение на мрачната хроника „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност “.
След разобличаването на репресиите по време на комунистическата власт по отношение на така наречен „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност ” в знаковото си проучване в съавторство с журналиста Христо Христов, проф. Вили Лилков се заема с нелеката задача да уточни кои са тези, които заемат мястото на българския хайлайф с идването на комунистическия режим и които управляват страната в продължение на цели 45 години.
Задълбоченото и обширно следствие „ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ е самобитно продължение на хрониката за ориста на българското общество през XX век, поставящо фокус върху привилегированата прослойка на „ безкласовото “ общество през мрачния интервал на репресии и агитация от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година
А кой в действителност буни страната в продължение на 20 години и идва на власт след 9 септември 1944 година? Откъде се появяват тези хора и управителните фрагменти в страната? Как Българска комунистическа партия от 7-8 хиляди членове към „ девети “ за броени месеци доближава до 200 хиляди? Кой овладява управителните длъжности в армията, Министерство на вътрешните работи, с какви хора се напълват министерствата и посолствата ни в чужбина? Що за персони са били лицата от президиумите на събранията и конгресите на Българска комунистическа партия, от трибуните на манифестациите?
Вили Лилков работи със стотици документи от Комисията по досиетата и Държавна организация „ Архиви “, с цел да построи достоверна картина на действителността преди и по време на социалистическия интервал в България.
В близо 600 страници пред очите на читателя рухва обликът на по този начин дълго издигания в фетиш комунистически парадайс в Републиката на народа, а нескрито излизат секретността, в която българската власт живее, и цинизмът, с който тя се отнася към елементарните хора, до момента в който постепенно и методично задушава свободните воля и дух в паяжината на класова ненавист, грубост и гнет.
„ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ е безпощадна хроника, която разрушава изцяло митовете за героичната Българска комунистическа партия, за стотиците хиляди почтени жертви на „ българския фашизъм “, за робското тегло на българина преди 9 септември 1944 година, за законността на „ националния съд “ и справедливата конфискация и национализация на собствеността „ в името на народа “. Хроника на времена, видимо останали в предишното, само че продължаващи да хвърлят сянка върху българската реалност и до през днешния ден.
*Книгата се издава с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “.
–
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен началник на катедра „ Физика “ в МГУ „ Св. Иван Рилски “. Проучва в архивите на Държавна сигурност документите, които са директно удостоверение за репресивната политика на Българска комунистическа партия след „ девети “ против националния хайлайф и неговото очистване. Автор е на книгите „ Стопанските парадокси на българския комунизъм “ и „ Доблест и наказване “, и е съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора “ и „ Погубената България “.
В актуалната книга, на основата на документи, той споделя за основаването на Българска комунистическа партия като една от най-верните секции на Коминтерна, за парите от Москва за образуване на въстания, злодейство и гнет против буржоазната страна и за руската агентура в България преди 9 септември 1944 година Книгата дава отговор и на въпросите кои са хората, които след „ девети “ овладяват управителните длъжности в армията, Министерство на вътрешните работи, министерствата и посолствата на Народна република България в чужбина, с какво заслужиха привилегиите си дейните борци срещу фашизма и капитализма и за какво от техните родове и фамилии 45 години се подбираха най-верните фрагменти на комунистическата власт!
Из „ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ от проф. Вили Лилков
1.4. Коминтернът, Българска комунистическа партия и разбиването на Вътрешна македонска революционна организация
Руските специфични служби, дружно с българските представители в Коминтерна, поставят съществени старания да насочат Вътрешна македонска революционна организация в осъществяване на политиката на Москва на Балканите. Превратът от 9 юни 1923 година и разгромът на Септемврийското въстание, в които Вътрешна македонска революционна организация взема интензивно присъединяване, демонстрират, че организацията има сериозен военен капацитет и по тази причина Коминтернът желае да я притегли на своя страна. Българските комунисти също имат интерес да си сътрудничат с Вътрешна македонска революционна организация, тъй като ще усилят своята мощ, а правителството на професор Александър Цанков би изгубило скъпа опора. За задачата те вербуват основни фигури от македонското освободително придвижване и ги опълчват на тези, които отстояват българските национални ползи.
През 1922 година на Петата конференция на Балканската комунистическа федерация е решено балканските комунистически партии да поддържат с всички сили битката на народите, които обитават Македония, за тяхното отделяне в самостоятелна и самостоятелна страна. Те са длъжни да „ освободят националното придвижване за самостоятелност на Македония от въздействието на буржоазията в прилежащите страни и да го насочват по пътя на революционната битка за основаване на Македонска руска република, съставка от Балканската федеративна руска република “[1]. Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава това решение[2].
През август 1923 г. представителите на Вътрешна македонска революционна организация Михаил Монев, шурей на Тодор Александров и Димитър Влахов, чийто кум е Кръстьо Раковски, посещават Москва, където болшевиките им дават обещание подпомагане за освобождението на Македония и включването ѝ в бъдеща Балканска федерация. С рекомендацията на Вътрешна македонска революционна организация през 1924 година Влахов е изпратен като търговски представител на Царство България във Виена. Там той се свързва с представители на Коминтерна. Между Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, федералистите и представители на руското държавно управление стартират секрети договаряния. Подписана е декларация за правилата на бъдещото съдействие. В края на април 1924 година са подписани документите за обединяване на македонското освободително придвижване и приобщаване на Вътрешна македонска революционна организация към Общобалканския революционен фронт и за съдействие с балканските компартии и Съюз на съветските социалистически републики. Предвидено е обединяването на Вътрешна македонска революционна организация и федералистите да стане на общ конгрес, призован съгласно устава и правилника на Вътрешна македонска революционна организация. Крайната цел е избрана – включване на Македония като пълноправен член на Балканска федерация.
Тези документи не са планувани за издание. Поради това Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация взема решение да оповести посредством манифест за станалото помиряване. В „ Манифест на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация към македонския народ, към проведеното революционно население в Македония и към македонските революционери “, подписан на 6 май 1924 година във Виена от военачалник Протогеров и Петър Чаулев и правомощие от Тодор Александров, Вътрешна македонска революционна организация поема задължението да води битка за освобождението и обединяването на Македония като „ самостоятелна и независимо ръководеща се страна “. Тя ще се опира на силите на македонското население, „ крайните прогресивно-революционни придвижвания в Европа и на Балканите “ и поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики. Манифестът разграничава „ македонския “ и останалите балкански нации. Според него македонският народ се бори за отменяне на робството на Сърбия, Гърция и България и пропагандира „ всички българи да поведат битка против държавното управление на Александър Цанков и да поддържат ново държавно управление, опиращо се на необятните трудещи се маси от града и селото “[3],[4]. Постигнато е съглашение манифестът да се разгласи по-късно при подобаващи външно и вътрешнополитически условия.
Тодор Александров се завръща в България и запознавайки се с манифеста, упорства за смяна на текста. Това води до тежък спор в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. На 18 юли 1924 година във Виена Димитър Влахов разгласява манифеста в особено издадените за задачата първи броеве на левите издания сп. „ Балканска федерация “ и вестник „ Илинден “. Следва величествен скандал. Тодор и Александров и военачалник Протогеров отдръпват подписите си и издават окръжно на Централен комитет, в което декларират: „ … ние избираме да съществува самостоятелна България, дори ръководена от авантюристи като Стамболийски, в сравнение с да бъде окупирана от гърци, сърби и ромъни… Вътрешна македонска революционна организация е национална организация, в която взема присъединяване цялото македонско население без разлика на партийни убеждения, народност, религия… Вътрешна македонска революционна организация не може да излиза с никакви комунистически позиви, прокламации и прочие “[5]
В последна сметка Вътрешна македонска революционна организация и управлението губят доверието освен на българското държавно управление, само че и на политическите сили. Левите ги считат за некоректен съдружник, а десните за сътрудници на Коминтерна. Васил Коларов предлага на Централен комитет на Българска комунистическа партия да прекрати връзките с Тодор Александров. На 31 август 1924 година той е погубен от дейци на Вътрешна македонска революционна организация край село Сугарево. Убийството и акциите на отмъщение окончателно разцепват организацията. Иван Михайлов налага еднолично ръководство във Вътрешна македонска революционна организация и се афишира против левите сили в нея. Той провежда убийствата на договорилите манифеста военачалник Протогеров, Петър Чаулев и Тодор Паница[6].
На VІ конференция на Балканската комунистическа федерация генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов препоръчва всички народностни групи в Македония да се обединят в „ македонски народ “. Поставена е задача пред балканските компартии да обхванат в селските и националноосвободителните придвижвания, да ги овладеят и подчинят и да дадат подтик на идната гражданска война. Формулирани са и тезите за „ самостоятелна Македония “ и „ Македония на македонците “, т.е. за основаване на самостоятелна Македонска страна, включваща територии от Сърбия, Гърция и България. След тази конференция Коминтернът дефинитивно трансферира доверието си на Коларов, Димитров и Милютин във връзка с решенията и активността на Българска комунистическа партия. Постепенно всички по-отговорни членове на Българска комунистическа партия, които не са съгласни с политката, налагана от Задграничния комитет на Българска комунистическа партия, са отстранени[7].
През октомври 1925 година Димитър Влахов, който става член на Българска комунистическа партия, дружно с други дейци на лявото крило, провежда във Виена основаването на ВМРО (обединена), която работи в тясна връзка с Коминтерна и БКП[8]. На учредителната конференция за ръководител е определен Димитър Влахов, а за секретар Владимир Поптомов. Заседанията се откриват от руския прокурист Черски, който дефинира главните насоки в активността на конференцията, предопределени от политиката на Коминтерна. Специално внимание се отделя на въпроса за обединяването на левите сили в България и отношението към другите организации в македонското придвижване, които поддържат руската тактика за основаване на независима македонска нация и език. Вътрешна македонска революционна организация е оповестена за „ рискова “ и по тази причина би трябвало да се ликвидира. Така Вътрешна македонска революционна организация (обединена) извършва заръките на Димитър Благоев да се превземе от вътрешната страна македонското революционно придвижване, в което да се внасят повече социалистически елементи[9].
По това време македонските дейци във Виена, които обслужват ползите на Коминтерна, са солидно заплатени. Менча Кърничева споделя, че за отделянето на студенти македонци във Виена от Общото македонско студентско сдружение се заплаща с съветски пари: „ Болшевиките даваха пари за вестник „ Македонско схващане “. Магдалена Измирлиева, която беше касиерка на „ федеративната организация “ във Виена, получаваше парите за вестника и подписваше разписки. Месечно се отпускаха 22 000 000 австрийски крони… Вън от заплатата си Магдалена получаваше и други суми. Димитър Влахов също разнася пари сред „ федератистите “ и самия той получава по 60 000 лв. на месец. „ Знаеш ли за какво Димитър Влахов се отдели от Тодор Александров? – ме запита веднъж Магдалена. – Защото болшевиките имат повече пари от Македонската организация – „ за плячка “. И останалите „ федератисти “ във Виена пилееха доста пари. Недоразумения съществуваха сред Влахов – Паница от една страна и доктор Атанасов – Славе Иванов от друга, поради пари. Обвиняваха Атанасов, че не е дал сметка за една сума от 2,4 млн. лева “[10]
На заседание по националния въпрос на Балканите от 20 март 1931 година Васил Коларов декларира още веднъж правото на народите от Македония, Тракия и Добруджа да се отделят в независими страни, част от Общобалканска федерация на руски социалистически републики[11].
На 4 декември 1933 година във вестник „ Работническо дело “ излиза публикацията „ За националния въпрос “, в която публично е декларирано, че Тракия, Добруджа и Македония са непознати земи, чиито нации империалистическа България желае да завладее, с цел да ги подложи на колониална употреба. Така се стига и до резолюцията на Вътрешна македонска революционна организация (обединена) за признание на обособен македонски етнос и правото му на страна. Текстът ѝ е квалифициран от Балканската комунистическа федерация, със подпомагане на Димитър Влахов, и е утвърден на 11 януари 1934 година от ИККИ. В нея се подлага на критика българската буржоазия, че „ потиска македонския народ и отхвърля националните му особености “, „ експлоатира сродството на македонския език с българския “ и „ декларира, че македонците са българи, и по този метод желаят да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика във връзка с цяла Македония. “[12]
[1] Из резолюцията на V конференция на Балканската комунистическа федерация по отношение на политиката по македонския въпрос, 1924 година – В: Сб. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), т. I. Документи, с. 71.
[2] Пак там, отчет на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) до ИККИ за решенията, взети на нейната Първа незаконна конференция.
[3] Майският манифест се приема през днешния ден в Република Македония като един от главните жалони по пътя към формалното признание на самостоятелна македонска националност. Манифестът е направен от Д. Влахов и представителя на руската легация във Виена Н. Харлаков.
[4] Веселин Янчев. Армия, публичен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година Провалът на едно поръчано въстание, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2023 година, с. 385.
[5] Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната македонска революционна организация, София, 1924 година, с. 110, 115 – 116.
[6] През септември 1924 година Петър Чаулев упреква посредством вестник „ Федерасион Балканик “ военачалник Протогеров за убийството на Тодор Александров и афишира желанието си да „ възвърне Вътрешна македонска революционна организация въз основата на Майския манифест “. В отговор на това Протогеров лишава представителните компетенции на Чаулев и Влахов и ги упреква, че са настоящите лица във „ виенската игра не на договаряния, а на сметки и хитрувания “, целяща да трансформира Вътрешна македонска революционна организация „ в сляпо оръдие на Москва “. В края на 1924 година в кафене в центъра на Милано Петър Чаулев е погубен от Димитър Стефанов, един от опитните екзекутори на Вътрешна македонска революционна организация. На 15 януари 1925 година, в бр. 3 на вестника на ВМРО „ Свобода или гибел “ излиза известие, че Чаулев е погубен като предател. Милан Матов показва в спомените си Чаулев за руски разузнавач, който раздава пари за идеите на Коминтерна.
[7] Веселин Янчев. Армия, публичен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година Провалът на едно поръчано въстание, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2023 година, с. 354.
[8] Димитър Влахов емигрира в Съюз на съветските социалистически републики, а след Втората международна война е член на Югославската компартия. Подпредседател и по-късно ръководител на Президиума на парламента на Югославия.
[9] Атанас Попов. Истината за фалшификациите на историческата Вътрешна македонска революционна организация, Благоевград, 2006 година, с. 19 – 20.
[10] Подвигът на Менча Кърничева, sitebulgarizaedno.com, вестник „ Независима Македония “, София, 29 януари 1926 година
[11] Из стенограма на изявлението на Васил Коларов на съвещанието по националния въпрос на Балканите, извършено в Секретариата на ИККИ, 30 март 1931 година – В: Сб. Коминтернът и България (1919 – 1944). т. II. Документи, Главно ръководство на архивите при министерски съвет, с. 727 – 731.
[12] „ Македонско дело “, бр. 185, април 1934 г.
След разобличаването на репресиите по време на комунистическата власт по отношение на така наречен „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност ” в знаковото си проучване в съавторство с журналиста Христо Христов, проф. Вили Лилков се заема с нелеката задача да уточни кои са тези, които заемат мястото на българския хайлайф с идването на комунистическия режим и които управляват страната в продължение на цели 45 години.
Задълбоченото и обширно следствие „ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ е самобитно продължение на хрониката за ориста на българското общество през XX век, поставящо фокус върху привилегированата прослойка на „ безкласовото “ общество през мрачния интервал на репресии и агитация от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година
А кой в действителност буни страната в продължение на 20 години и идва на власт след 9 септември 1944 година? Откъде се появяват тези хора и управителните фрагменти в страната? Как Българска комунистическа партия от 7-8 хиляди членове към „ девети “ за броени месеци доближава до 200 хиляди? Кой овладява управителните длъжности в армията, Министерство на вътрешните работи, с какви хора се напълват министерствата и посолствата ни в чужбина? Що за персони са били лицата от президиумите на събранията и конгресите на Българска комунистическа партия, от трибуните на манифестациите?
Вили Лилков работи със стотици документи от Комисията по досиетата и Държавна организация „ Архиви “, с цел да построи достоверна картина на действителността преди и по време на социалистическия интервал в България.
В близо 600 страници пред очите на читателя рухва обликът на по този начин дълго издигания в фетиш комунистически парадайс в Републиката на народа, а нескрито излизат секретността, в която българската власт живее, и цинизмът, с който тя се отнася към елементарните хора, до момента в който постепенно и методично задушава свободните воля и дух в паяжината на класова ненавист, грубост и гнет.
„ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ е безпощадна хроника, която разрушава изцяло митовете за героичната Българска комунистическа партия, за стотиците хиляди почтени жертви на „ българския фашизъм “, за робското тегло на българина преди 9 септември 1944 година, за законността на „ националния съд “ и справедливата конфискация и национализация на собствеността „ в името на народа “. Хроника на времена, видимо останали в предишното, само че продължаващи да хвърлят сянка върху българската реалност и до през днешния ден.
*Книгата се издава с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “.
–
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен началник на катедра „ Физика “ в МГУ „ Св. Иван Рилски “. Проучва в архивите на Държавна сигурност документите, които са директно удостоверение за репресивната политика на Българска комунистическа партия след „ девети “ против националния хайлайф и неговото очистване. Автор е на книгите „ Стопанските парадокси на българския комунизъм “ и „ Доблест и наказване “, и е съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора “ и „ Погубената България “.
В актуалната книга, на основата на документи, той споделя за основаването на Българска комунистическа партия като една от най-верните секции на Коминтерна, за парите от Москва за образуване на въстания, злодейство и гнет против буржоазната страна и за руската агентура в България преди 9 септември 1944 година Книгата дава отговор и на въпросите кои са хората, които след „ девети “ овладяват управителните длъжности в армията, Министерство на вътрешните работи, министерствата и посолствата на Народна република България в чужбина, с какво заслужиха привилегиите си дейните борци срещу фашизма и капитализма и за какво от техните родове и фамилии 45 години се подбираха най-верните фрагменти на комунистическата власт!
Из „ Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “ от проф. Вили Лилков
1.4. Коминтернът, Българска комунистическа партия и разбиването на Вътрешна македонска революционна организация
Руските специфични служби, дружно с българските представители в Коминтерна, поставят съществени старания да насочат Вътрешна македонска революционна организация в осъществяване на политиката на Москва на Балканите. Превратът от 9 юни 1923 година и разгромът на Септемврийското въстание, в които Вътрешна македонска революционна организация взема интензивно присъединяване, демонстрират, че организацията има сериозен военен капацитет и по тази причина Коминтернът желае да я притегли на своя страна. Българските комунисти също имат интерес да си сътрудничат с Вътрешна македонска революционна организация, тъй като ще усилят своята мощ, а правителството на професор Александър Цанков би изгубило скъпа опора. За задачата те вербуват основни фигури от македонското освободително придвижване и ги опълчват на тези, които отстояват българските национални ползи.
През 1922 година на Петата конференция на Балканската комунистическа федерация е решено балканските комунистически партии да поддържат с всички сили битката на народите, които обитават Македония, за тяхното отделяне в самостоятелна и самостоятелна страна. Те са длъжни да „ освободят националното придвижване за самостоятелност на Македония от въздействието на буржоазията в прилежащите страни и да го насочват по пътя на революционната битка за основаване на Македонска руска република, съставка от Балканската федеративна руска република “[1]. Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава това решение[2].
През август 1923 г. представителите на Вътрешна македонска революционна организация Михаил Монев, шурей на Тодор Александров и Димитър Влахов, чийто кум е Кръстьо Раковски, посещават Москва, където болшевиките им дават обещание подпомагане за освобождението на Македония и включването ѝ в бъдеща Балканска федерация. С рекомендацията на Вътрешна македонска революционна организация през 1924 година Влахов е изпратен като търговски представител на Царство България във Виена. Там той се свързва с представители на Коминтерна. Между Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, федералистите и представители на руското държавно управление стартират секрети договаряния. Подписана е декларация за правилата на бъдещото съдействие. В края на април 1924 година са подписани документите за обединяване на македонското освободително придвижване и приобщаване на Вътрешна македонска революционна организация към Общобалканския революционен фронт и за съдействие с балканските компартии и Съюз на съветските социалистически републики. Предвидено е обединяването на Вътрешна македонска революционна организация и федералистите да стане на общ конгрес, призован съгласно устава и правилника на Вътрешна македонска революционна организация. Крайната цел е избрана – включване на Македония като пълноправен член на Балканска федерация.
Тези документи не са планувани за издание. Поради това Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация взема решение да оповести посредством манифест за станалото помиряване. В „ Манифест на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация към македонския народ, към проведеното революционно население в Македония и към македонските революционери “, подписан на 6 май 1924 година във Виена от военачалник Протогеров и Петър Чаулев и правомощие от Тодор Александров, Вътрешна македонска революционна организация поема задължението да води битка за освобождението и обединяването на Македония като „ самостоятелна и независимо ръководеща се страна “. Тя ще се опира на силите на македонското население, „ крайните прогресивно-революционни придвижвания в Европа и на Балканите “ и поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики. Манифестът разграничава „ македонския “ и останалите балкански нации. Според него македонският народ се бори за отменяне на робството на Сърбия, Гърция и България и пропагандира „ всички българи да поведат битка против държавното управление на Александър Цанков и да поддържат ново държавно управление, опиращо се на необятните трудещи се маси от града и селото “[3],[4]. Постигнато е съглашение манифестът да се разгласи по-късно при подобаващи външно и вътрешнополитически условия.
Тодор Александров се завръща в България и запознавайки се с манифеста, упорства за смяна на текста. Това води до тежък спор в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. На 18 юли 1924 година във Виена Димитър Влахов разгласява манифеста в особено издадените за задачата първи броеве на левите издания сп. „ Балканска федерация “ и вестник „ Илинден “. Следва величествен скандал. Тодор и Александров и военачалник Протогеров отдръпват подписите си и издават окръжно на Централен комитет, в което декларират: „ … ние избираме да съществува самостоятелна България, дори ръководена от авантюристи като Стамболийски, в сравнение с да бъде окупирана от гърци, сърби и ромъни… Вътрешна македонска революционна организация е национална организация, в която взема присъединяване цялото македонско население без разлика на партийни убеждения, народност, религия… Вътрешна македонска революционна организация не може да излиза с никакви комунистически позиви, прокламации и прочие “[5]
В последна сметка Вътрешна македонска революционна организация и управлението губят доверието освен на българското държавно управление, само че и на политическите сили. Левите ги считат за некоректен съдружник, а десните за сътрудници на Коминтерна. Васил Коларов предлага на Централен комитет на Българска комунистическа партия да прекрати връзките с Тодор Александров. На 31 август 1924 година той е погубен от дейци на Вътрешна македонска революционна организация край село Сугарево. Убийството и акциите на отмъщение окончателно разцепват организацията. Иван Михайлов налага еднолично ръководство във Вътрешна македонска революционна организация и се афишира против левите сили в нея. Той провежда убийствата на договорилите манифеста военачалник Протогеров, Петър Чаулев и Тодор Паница[6].
На VІ конференция на Балканската комунистическа федерация генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов препоръчва всички народностни групи в Македония да се обединят в „ македонски народ “. Поставена е задача пред балканските компартии да обхванат в селските и националноосвободителните придвижвания, да ги овладеят и подчинят и да дадат подтик на идната гражданска война. Формулирани са и тезите за „ самостоятелна Македония “ и „ Македония на македонците “, т.е. за основаване на самостоятелна Македонска страна, включваща територии от Сърбия, Гърция и България. След тази конференция Коминтернът дефинитивно трансферира доверието си на Коларов, Димитров и Милютин във връзка с решенията и активността на Българска комунистическа партия. Постепенно всички по-отговорни членове на Българска комунистическа партия, които не са съгласни с политката, налагана от Задграничния комитет на Българска комунистическа партия, са отстранени[7].
През октомври 1925 година Димитър Влахов, който става член на Българска комунистическа партия, дружно с други дейци на лявото крило, провежда във Виена основаването на ВМРО (обединена), която работи в тясна връзка с Коминтерна и БКП[8]. На учредителната конференция за ръководител е определен Димитър Влахов, а за секретар Владимир Поптомов. Заседанията се откриват от руския прокурист Черски, който дефинира главните насоки в активността на конференцията, предопределени от политиката на Коминтерна. Специално внимание се отделя на въпроса за обединяването на левите сили в България и отношението към другите организации в македонското придвижване, които поддържат руската тактика за основаване на независима македонска нация и език. Вътрешна македонска революционна организация е оповестена за „ рискова “ и по тази причина би трябвало да се ликвидира. Така Вътрешна македонска революционна организация (обединена) извършва заръките на Димитър Благоев да се превземе от вътрешната страна македонското революционно придвижване, в което да се внасят повече социалистически елементи[9].
По това време македонските дейци във Виена, които обслужват ползите на Коминтерна, са солидно заплатени. Менча Кърничева споделя, че за отделянето на студенти македонци във Виена от Общото македонско студентско сдружение се заплаща с съветски пари: „ Болшевиките даваха пари за вестник „ Македонско схващане “. Магдалена Измирлиева, която беше касиерка на „ федеративната организация “ във Виена, получаваше парите за вестника и подписваше разписки. Месечно се отпускаха 22 000 000 австрийски крони… Вън от заплатата си Магдалена получаваше и други суми. Димитър Влахов също разнася пари сред „ федератистите “ и самия той получава по 60 000 лв. на месец. „ Знаеш ли за какво Димитър Влахов се отдели от Тодор Александров? – ме запита веднъж Магдалена. – Защото болшевиките имат повече пари от Македонската организация – „ за плячка “. И останалите „ федератисти “ във Виена пилееха доста пари. Недоразумения съществуваха сред Влахов – Паница от една страна и доктор Атанасов – Славе Иванов от друга, поради пари. Обвиняваха Атанасов, че не е дал сметка за една сума от 2,4 млн. лева “[10]
На заседание по националния въпрос на Балканите от 20 март 1931 година Васил Коларов декларира още веднъж правото на народите от Македония, Тракия и Добруджа да се отделят в независими страни, част от Общобалканска федерация на руски социалистически републики[11].
На 4 декември 1933 година във вестник „ Работническо дело “ излиза публикацията „ За националния въпрос “, в която публично е декларирано, че Тракия, Добруджа и Македония са непознати земи, чиито нации империалистическа България желае да завладее, с цел да ги подложи на колониална употреба. Така се стига и до резолюцията на Вътрешна македонска революционна организация (обединена) за признание на обособен македонски етнос и правото му на страна. Текстът ѝ е квалифициран от Балканската комунистическа федерация, със подпомагане на Димитър Влахов, и е утвърден на 11 януари 1934 година от ИККИ. В нея се подлага на критика българската буржоазия, че „ потиска македонския народ и отхвърля националните му особености “, „ експлоатира сродството на македонския език с българския “ и „ декларира, че македонците са българи, и по този метод желаят да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика във връзка с цяла Македония. “[12]
[1] Из резолюцията на V конференция на Балканската комунистическа федерация по отношение на политиката по македонския въпрос, 1924 година – В: Сб. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), т. I. Документи, с. 71.
[2] Пак там, отчет на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) до ИККИ за решенията, взети на нейната Първа незаконна конференция.
[3] Майският манифест се приема през днешния ден в Република Македония като един от главните жалони по пътя към формалното признание на самостоятелна македонска националност. Манифестът е направен от Д. Влахов и представителя на руската легация във Виена Н. Харлаков.
[4] Веселин Янчев. Армия, публичен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година Провалът на едно поръчано въстание, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2023 година, с. 385.
[5] Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната македонска революционна организация, София, 1924 година, с. 110, 115 – 116.
[6] През септември 1924 година Петър Чаулев упреква посредством вестник „ Федерасион Балканик “ военачалник Протогеров за убийството на Тодор Александров и афишира желанието си да „ възвърне Вътрешна македонска революционна организация въз основата на Майския манифест “. В отговор на това Протогеров лишава представителните компетенции на Чаулев и Влахов и ги упреква, че са настоящите лица във „ виенската игра не на договаряния, а на сметки и хитрувания “, целяща да трансформира Вътрешна македонска революционна организация „ в сляпо оръдие на Москва “. В края на 1924 година в кафене в центъра на Милано Петър Чаулев е погубен от Димитър Стефанов, един от опитните екзекутори на Вътрешна македонска революционна организация. На 15 януари 1925 година, в бр. 3 на вестника на ВМРО „ Свобода или гибел “ излиза известие, че Чаулев е погубен като предател. Милан Матов показва в спомените си Чаулев за руски разузнавач, който раздава пари за идеите на Коминтерна.
[7] Веселин Янчев. Армия, публичен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година Провалът на едно поръчано въстание, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2023 година, с. 354.
[8] Димитър Влахов емигрира в Съюз на съветските социалистически републики, а след Втората международна война е член на Югославската компартия. Подпредседател и по-късно ръководител на Президиума на парламента на Югославия.
[9] Атанас Попов. Истината за фалшификациите на историческата Вътрешна македонска революционна организация, Благоевград, 2006 година, с. 19 – 20.
[10] Подвигът на Менча Кърничева, sitebulgarizaedno.com, вестник „ Независима Македония “, София, 29 януари 1926 година
[11] Из стенограма на изявлението на Васил Коларов на съвещанието по националния въпрос на Балканите, извършено в Секретариата на ИККИ, 30 март 1931 година – В: Сб. Коминтернът и България (1919 – 1944). т. II. Документи, Главно ръководство на архивите при министерски съвет, с. 727 – 731.
[12] „ Македонско дело “, бр. 185, април 1934 г.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ