Мащабна инвестиция: България получава 480 млн. лв. за изграждане на модерни училищни кабинети
Мащабни вложения за обучение са планувани по Плана за възобновяване и развиване – чака се до 2026 година България да получи над 480 млн. лева за създаване на цялостна просветителна СТЕМ среда от ново потомство в българските учебни заведения. Планирано е всяко от 2240-те образователни заведения у нас да построи СТЕМ кабинет или център, които може да са под формата на лаборатории, високотехнологични класни стаи, работилници, научни центрове и други, написа в. „ Сега “.
СТЕМ са интердисциплинарни уроци с практическа устременост, в които се включват разнообразни образователни предмети (б. а. – от англ. STEM): S – science (наука), T – technology (технология), Е – engineering (инженерство), М – mathematics (математика).
По плана ще се финансира построяването на осем типа учебни СТЕМ центрове – кътове вид лаборатории, проучвателен лаборатории, центрове за млади откриватели, центрове за технологии в изобретателните промишлености, центрове за цифрови основатели и центрове по естествени науки, проучвания и нововъведения. Всяко учебно заведение ще може да кандидатства и за построяването на високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи.
В взаимозависимост от типа им ще се финансират разнообразни действия и принадлежности – комплекти за роботика и инженерни науки, 3D-принтери, електронни платки и микрокомпютри, креативен кътове, зоокътове, техническо съоръжение, лицензи за достъп до платформи с електронно съдържане по науките, нужни за приложната работа на учениците, видео- и звукозаписни студиа със снимачна техника, симулационна техника, виртуална и добавена действителност, видео и аудио съоръжение за лингвистични занимания и други
Независимо че задачата е всяко школо да има СТЕМ център, учебните заведения ще би трябвало да разработят концепцията си в конкретика и да подадат планово предложение, на което ще бъде дадена противоположна връзка за възстановяване на концепцията. Те ще бъдат оценени и за подготвеност за осъществяване на плановете си, а тези, които нямат високо равнище, ще бъдат оставени за по-късен стадий през 2023 година и ще получат нужните насоки.
Училищата ще получават разнообразни суми (общо съвсем 356 млн. лева без ДДС) съгласно броя на учениците – най-малките учебни заведения с под 50 възпитаници ще имат право на до 50 000 лева за създаване на СТЕМ кабинет, по-големите от 201 до 400 възпитаници – до 200 000 лева, а най-големите с над 1000 възпитаници – до 600 000 лева за по-големи СТЕМ центрове (центровете са обединявания на няколко съществуващи пространства за практическо и приложно образование по точните, инженерните науки, осведомителни технологии).
Учебните заведения, които към този момент са получили средства по националната стратегия за създаване на СТЕМ среда, ще получават по-малки суми: в случай че имат до 200 възпитаници – до 50 000 лева на план, в случай че учениците са от 201 до 400 – до 100 000 лева, в случай че са над 1001 възпитаници – до 300 000 за план. За високотехнологична класна стая пък сумите ще са от 10 000 до 80 000 лева, или общо над 78 млн. лева без Данък добавена стойност.
В новите зали за роботика, лабораториите, цифровите работилници и т. н. учениците ще вършат опити и електронни експедиции, ще търсят и добиват познания с добавена виртуална действителност, ще вършат предприемачески планове със обществена, зелена, приложна, културна и креативна устременост и други Целта на новите пространства е да поощрят просветителните нововъведения в преподаването в областта на СТЕМ, творчеството и проучванията, да основат условия за развиване на основни умения у учениците и в последна сметка да се увеличи ползата им към науките и научните проучвания.
Очакванията са още те да оказват помощ за въвеждането на нови способи на преподаване и на ново образователно наличие, както и за повишението на квалификацията на педагогическите експерти, за което също е планувано финансиране. Близо 39 000 учители би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин да преподават по СТЕМ методиката, а до нови, мотивиращи технологии за учене следва да се допрян над 500 000 възпитаници.
По плана е планувано и създаване на Национален СТЕМ център за 15 млн. лева без Данък добавена стойност, който ще съветва развиването на СТЕМ среда във всяко българско учебно заведение, ще създава и апробира интегрирано наличие, методики и инструментариум в поддръжка на СТЕМ образованието както за учители, по този начин и за възпитаници и студенти. Той ще обезпечава лаборатории за подготовка на олимпийските тимове на страната ни, както и основаването на стандарти за качество и повишение и премерване на резултатите от образованието.
Планирано е и основаването на три районни СТЕМ центъра за общо 17 млн. лева без Данък добавена стойност с функционалности на научно-изследователски пространства, осигуряващи еднакъв достъп до модерно образование и СТЕМ мислене на уязвими групи, както и възпитаници с друго равнище на ползи в креативните промишлености и приложните науки. В тях ще се вършат конгреси, конференции, семинари, както и образования на педагогичен експерти и ще бъдат построени върху съществуващи училищен бази – Националния детски комплекс в с. Ястребино, Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци и в Хисар.
Срокът за осъществяване на плана е до 2026 година, а общият му бюджет е 480 млн. лева без Данък добавена стойност. Стойността на Данък добавена стойност в размер на 96 млн. лева ще бъде финансирана за сметка на националния бюджет.
СТЕМ са интердисциплинарни уроци с практическа устременост, в които се включват разнообразни образователни предмети (б. а. – от англ. STEM): S – science (наука), T – technology (технология), Е – engineering (инженерство), М – mathematics (математика).
По плана ще се финансира построяването на осем типа учебни СТЕМ центрове – кътове вид лаборатории, проучвателен лаборатории, центрове за млади откриватели, центрове за технологии в изобретателните промишлености, центрове за цифрови основатели и центрове по естествени науки, проучвания и нововъведения. Всяко учебно заведение ще може да кандидатства и за построяването на високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи.
В взаимозависимост от типа им ще се финансират разнообразни действия и принадлежности – комплекти за роботика и инженерни науки, 3D-принтери, електронни платки и микрокомпютри, креативен кътове, зоокътове, техническо съоръжение, лицензи за достъп до платформи с електронно съдържане по науките, нужни за приложната работа на учениците, видео- и звукозаписни студиа със снимачна техника, симулационна техника, виртуална и добавена действителност, видео и аудио съоръжение за лингвистични занимания и други
Независимо че задачата е всяко школо да има СТЕМ център, учебните заведения ще би трябвало да разработят концепцията си в конкретика и да подадат планово предложение, на което ще бъде дадена противоположна връзка за възстановяване на концепцията. Те ще бъдат оценени и за подготвеност за осъществяване на плановете си, а тези, които нямат високо равнище, ще бъдат оставени за по-късен стадий през 2023 година и ще получат нужните насоки.
Училищата ще получават разнообразни суми (общо съвсем 356 млн. лева без ДДС) съгласно броя на учениците – най-малките учебни заведения с под 50 възпитаници ще имат право на до 50 000 лева за създаване на СТЕМ кабинет, по-големите от 201 до 400 възпитаници – до 200 000 лева, а най-големите с над 1000 възпитаници – до 600 000 лева за по-големи СТЕМ центрове (центровете са обединявания на няколко съществуващи пространства за практическо и приложно образование по точните, инженерните науки, осведомителни технологии).
Учебните заведения, които към този момент са получили средства по националната стратегия за създаване на СТЕМ среда, ще получават по-малки суми: в случай че имат до 200 възпитаници – до 50 000 лева на план, в случай че учениците са от 201 до 400 – до 100 000 лева, в случай че са над 1001 възпитаници – до 300 000 за план. За високотехнологична класна стая пък сумите ще са от 10 000 до 80 000 лева, или общо над 78 млн. лева без Данък добавена стойност.
В новите зали за роботика, лабораториите, цифровите работилници и т. н. учениците ще вършат опити и електронни експедиции, ще търсят и добиват познания с добавена виртуална действителност, ще вършат предприемачески планове със обществена, зелена, приложна, културна и креативна устременост и други Целта на новите пространства е да поощрят просветителните нововъведения в преподаването в областта на СТЕМ, творчеството и проучванията, да основат условия за развиване на основни умения у учениците и в последна сметка да се увеличи ползата им към науките и научните проучвания.
Очакванията са още те да оказват помощ за въвеждането на нови способи на преподаване и на ново образователно наличие, както и за повишението на квалификацията на педагогическите експерти, за което също е планувано финансиране. Близо 39 000 учители би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин да преподават по СТЕМ методиката, а до нови, мотивиращи технологии за учене следва да се допрян над 500 000 възпитаници.
По плана е планувано и създаване на Национален СТЕМ център за 15 млн. лева без Данък добавена стойност, който ще съветва развиването на СТЕМ среда във всяко българско учебно заведение, ще създава и апробира интегрирано наличие, методики и инструментариум в поддръжка на СТЕМ образованието както за учители, по този начин и за възпитаници и студенти. Той ще обезпечава лаборатории за подготовка на олимпийските тимове на страната ни, както и основаването на стандарти за качество и повишение и премерване на резултатите от образованието.
Планирано е и основаването на три районни СТЕМ центъра за общо 17 млн. лева без Данък добавена стойност с функционалности на научно-изследователски пространства, осигуряващи еднакъв достъп до модерно образование и СТЕМ мислене на уязвими групи, както и възпитаници с друго равнище на ползи в креативните промишлености и приложните науки. В тях ще се вършат конгреси, конференции, семинари, както и образования на педагогичен експерти и ще бъдат построени върху съществуващи училищен бази – Националния детски комплекс в с. Ястребино, Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци и в Хисар.
Срокът за осъществяване на плана е до 2026 година, а общият му бюджет е 480 млн. лева без Данък добавена стойност. Стойността на Данък добавена стойност в размер на 96 млн. лева ще бъде финансирана за сметка на националния бюджет.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ