Мащабната експозиция Да те стилизира Сарджънт“ – плод на съвместните

Мащабната експозиция „ Да те стилизира Сарджънт “ – плод на взаимните старания на Музея за изящни изкуства в Бостън и лондонската изложба „ Тейт “, изважда на бял свят едно изненадващо изобретение за платната на изящния американски художник.Много преди светът и звездите да оценят смисъла и потребността от персонален помощник по жанр и мода, роденият през 19. век актьор, считан за един от най-великите портретисти на своето време, схваща тайния език на облеклото и аксесоарите и го употребява ловко в работата си. Перфекционист в детайла и изобразяването на характера на хората, които театралничат в ателието му, Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) владее до съвършенство и извайването на гънките и текстурите на роклите и наметките на хубавиците, които бленуват да са негови вдъхновения. На тях и дарбата му е отдадена експозицията, която до 15 януари демонстрира в Бостън един чужд аспект от творчеството му. След това изложбата ще отпътува за лондонската изложба „ Тейт “, тъкмо в точния момент за провеждащата се в края на февруари обичайната Седмица на модата. Защото точно модата е пресечната точка сред изкуството и персоналните истории на дамите, въодушевили този забавен план. Идеята за изложбата се ражда сякаш инцидентно, когато кураторът на музея за изящни изкуства в Бостън – Ерика Хиршлер, гостува в Париж, с цел да показа своята разработка на тематика „ Мъжките портрети на Сарджънт “. „ Докато подготвях тази презентация, осъзнах какъв брой значим инструмент в работата му на художник е облеклото. Сарджънт
употребява облеклата на моделите си като прикрит воин, който споделя историята им. Затова е доста грижлив в избора на тоалетите. Тогава всекидневно позиращите са били рисувани с облеклата, които самите те са избирали от дрешника си. Сарджънт им лишава това право и се заема с ролята освен да извае техен портрет, само че и да го направи стилизиран по този начин, както го вижда във въображението си. Той е индивидът, който взема решение с какво да са облечени тези, които театралничат в ателието му, както и какво тъкмо да кажат за тях определените одежди! “В процеса на проучване Хиршлер схваща, че в картините на Сарджънт няма нищо инцидентно. „ Той е един от първите визионери в историята на американското изобразително изкуство. Преди да седне и да рисува, е прекарвал дни в размисъл и очертаване на детайлите, които са били значими, с цел да опише историята на героите си. “ Категорична е, че художникът е работил сходно на актуалните стилисти, прекарващи седмици, а от време на време и месеци в търсене на подобаващ аутфит за фамозните си клиенти. Всъщност значително тъкмо такива са и хората, които попадат в ателието му – всемирски особи, аристократи или съпруги на бързо придобили пари и самочувствие предприемачи. Новаторството му е било толкоз извънредно и стряскащо на моменти, че те не са били в положение да откажат на от време на време щурите му хрумвания. Става ясно, че за тях е важало правилото: „ Вие не отивате при Сарджант, с цел да изобрази вашата рокля. Отивате при него, с цел да оживеете в платно, нарисувано от майстора на историите! “, добавя Хиршлер.Всеки подробност от живота му е като фините настройки, които е употребявал в работата си, единствено че в този случай създателят не е той, а ориста. Тя подрежда звездната му карта по този начин, че синът на очния хирург Фиц Уилям и брачната половинка му Мери да се появи на бял свят на 12 януари 1856 година във Флоренция. Семейството се озовава в красивия италиански град, люлка на изкуството, на път от Париж, където Мери лекува разрушеното си сърце, откакто изгубва първородната си двегодишна щерка. В опит да избави брачната половинка си от мъчителните мисли и самообвинения Фиц Уилям избира сантименталната прегръдка на Европа и не бърка. Между Париж и Флоренция Мери е заобиколена от хубост и величествени гледки. Многобройните празненства и балове я развличат от разрушителните мисли и скоро на бял свят се появява Джон – момчето, отгледано с доста любов и внимание. Мери зорко следи израстването му и когато е на 13 години, вижда, че рисува доста хубаво.След като не съумява да се пребори с претендентите за място в художествената академия във Флоренция, Джон се връща в Париж, където стартира да взема уроци при френския портретист Шарл Огюст Дюран. В ателието му научава доста за тънкостите в занаята и се среща с известни френски художници. Един от тях, Пол Сезар Елю, ще го приближи към кръга на Дега, Роден и Моне – срещи, които остават вечно в съзнанието му и въодушевяват стила му. За разлика от великаните във френското изобразително изкуство, които подчертават върху мощното си наличие в платната, Сарджънт е заинтересован от историята на хората, позиращи в ателието му. Отнася се с почит към моделите си и постоянно търси невидимото на пръв взор у тях. След парижкия скандал с „ Портрет на мадам Х “ (четете за него на страница 175 в рубриката ни „ История на една картина “) и спада на клиенти художникът взема решение да напусне френската столица и отпътува към Лондон. В началото бягството му се коства краткотрайно, само че ползата на аристокрацията към картините му убеждава Сарджънт да избере Англия за собствен дом, а висшето общество – за постоянни и платежоспособни клиенти.Една огромна част от тях са показани и в актуалната галерия. Героите в платната на Сарджънт описват историите си нормално дискретно и безмълвно ни позволяват до някои от тайните си. Затова приживе Сарджънт признава: „ Всеки път, когато рисувам портрет, изгубвам другар. Но аз не съм съдник, а единствено един хроникьор на времето и хубостта на хората в разнообразни аспекти “.